Р Е Ш Е Н И Е № 291 София, 25 юли 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ант. Близнакова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 438/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест и по жалба от защитника на подсъдимия М. Б. срещу въззивно решение № 22 от 25.01.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 976/2022г. по описа на същия съд. В касационният протест се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Претендираното нарушение на закона се обвързва с оправдаването на подсъдимия Й. по повдигнатото му обвинение, като се акцентира, че по делото има събрани достатъчно косвени доказателства, които да доведат до извод за неговото осъждане. Поради това се твърди, че съдът е направил превратно тълкуване на събраните по делото факти и от там е нарушил закона. В тази част се твърди, че решението е взето в нарушение на правилата по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като съдът не е предприел необходимите мерки за разкриване на обективната истина по делото. Твърди се също така и явна несправедливост на наложеното на подс. Б. наказание, тъй като съдът не бил съобразил баланса между отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и не взел предвид високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Поради това се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за нарушения при разглеждане на делото и при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Твърди се, че съдът н мотивите си е допуснал неясноти и противоречия, като е коментирал наличие на подсъдим с името О.. В мотивите си съдът не бил обсъдил наличието на близки отношения между св. Д. и лицето О., както и че на инкриминираната дата О. бил платил на св. Д. определена сума пари. Това от своя страна е довело до липса на преценка за достоверността на показанията на този свидетел. В мотивите съдът не бил обсъдил показанията на свидетелите К., Д. и Ш.. Не бил изследван и въпросът със собствеността върху товарния автомобил /марка/, както и за размера на получените суми от застраховката на същия, а това се обвързва с авторството на деянието, осъществено от подсъдимия Б.. Не било установено кои лица са претендирали изплащане на застраховка и за кои от участвалите в ПТП автомобили е изплатено обезщетение от застрахователите, а това би довело до установяване на истинските участници в инцидента. Твърди се, че в реалния свят не съществувала такава кола, каквато е описана в обвинителния акт-/марка/. Претендира се безмотивно нарушение на материалния закон, както и порочно начало на съдебното производство. Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Б. не се явява пред касационната инстанция. Защитникът му адв. К. Г. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения. Подсъдимият Й. се явява със защитника си адв. Й., като претендират за отхвърляне на касационния протест поради неговата неоснователност. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 7 от 30.03.2021г. на Окръжен съд - София, постановена по н.о.х.д. № 16/2019г., подсъдимият М. Б. е признат за виновен в това, че на 03.10.2013 год., около 21,44ч. на третокласен път № 801 от републиканската пътна мрежа, при разклона за махала „име“ - участък на километър 4+600 метра, землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с В. С. О., при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка /марка/, модел /модел/, с per. [рег.номер на МПС] , с посока на движение от [населено място] към [населено място], е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: С поведението си не трябва да създава опасности...и да причинява имуществени вреди“, като умишлено е причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с per. [рег.номер на МПС] , собственост на/фирма/ - [населено място], на стойност 94 500лв., като на основание чл. 342, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. ал. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с М. Ц. Й. като помагач. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 342, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК съдът е наложил на подсъдимия Б. наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години. С присъдата съдът е признал за НЕВИНЕН подсъдимия М. Ц. Й. в това, на 03.10.2013 год., около 21,44 часа, на третокласен път № 801 от републиканската пътна мрежа, при разклона за махала „име“ - участък на километър 4+600 метра, землището на [населено място], в съучастие с М. П. Б. и В. С. О. - извършители, които в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП умишлено причинили значителни имуществени вреди на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с per. [рег.номер на МПС] , собственост на /фирма/ - [населено място], на стойност 94 500 лева, подпомагайки ги като помагач, да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП: чл. 94, ал. 2 ЗДвП - „За паркиране извън населени места пътните превозни средства се спират извън пътното платно за движение. Паркирането на платното за движение е забранено.“, като паркирал в лентата за движение на третокласен път /№/ от [населено място] към [населено място] лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с per. [рег.номер на МПС] , собственост на /фирма/ - [населено място] и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 342, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. ал. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. С присъдата подсъдимият Б. е осъден да заплати направените по делото съответни разноски. По протест срещу оправдаването на подс. Й. и с искане за увеличаване на наказанието на подс. Б., както и по въззивна жалба от защитника на подсъдимия Б. адвокат К. Г., с Решение № № 22 от 25.01.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 976/2022г. по описа на същия съд, присъдата е била изцяло потвърдена. Касационните жалба и протест са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. По отношение искането в касационният протест за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, довели до оправдаването на подсъдимия Й.. Оплакванията са напълно идентични с тези, релевирани с въззивният протест пред апелативната инстанция. Същите са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Софийския апелативен съд като неоснователни с аргументи, които настоящият състав на Върховния касационен съд споделя напълно. Преобладаващата част от съображенията на касатора, свързани с оправдаването на подсъдимия Й., са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото. Затова, изложените в протеста доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. Предложения от представителя на държавното обвинение различен прочит на показанията на свидетелите Ш., Д., К., А. и М. не може да бъде споделен именно по изложените вече причини. В рамките на аналитичната си дейност, Софийският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция. По отношение на жалбата от защитника на подсъдимия Б.. Неоснователно е твърдението за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Последният е съответен на изискванията на чл. 246 от НПК досежно съдържането си. Обстоятелствената част съдържа фактическо описание на мястото, времето и начина на извършване на деянието, така, както прокуратурата е преценила за установено, въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства. Фактическата рамка на обвинението е формулирана по ясен и несъмнен начин, което е обезпечило възможност на подсъдимия Б. да упражни правото си на защита по надлежен ред и то в пълен обем. Съдържанието на заключителната част на обвинителния акт включва и правната квалификация на деянието. Софийският апелативен съд в мотивите си не е допуснал претендираното от защитата нарушение, тъй като в мотивите на стр. 20 от решението си само е маркирал какво е приел друг състав на апелативната инстанция по повод прекратяването на съдебното производство от първата инстанция, но не е пропуснал да отбележи, че напълно споделя тези изводи и е изразил своето отношение както към правната квалификация на повдигнатите спрямо двамата подсъдими обвинения, но така също и към нейното цифрово изписване в диспозитива на обвинителния инструмент. И тук във връзка с оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането и оценката на доказателствата и доказателствените средства е необходимо да се посочи, че пределите на касационната проверка са ограничени в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, след извършения от него доказателствен анализ и направените правни изводи. Изложените в жалбата съображения, че са налице противоречия в мотивите на атакуваното въззивно решение не намират основание. Същите са аргументирани с това, че апелативният съд бил посочил като подсъдим по делото и лицето О.. Действително, такова лице по делото като подсъдим няма предвид настъпилата смърт на същия, но В. О. е бил съучастник на подсъдимия Б. в осъществяването на намисленото престъпление по транспорта в качеството му на съизвършител. Предвид липсата на развити доводи в касационната жалба как това обстоятелство е рефлектирало върху правата на подсъдимия Б., а и с оглед това, че въззивният съд е изложил по ясен и категоричен начин своята субективна увереност за извършеното от подс. Б. престъпление, този довод в касационната жалба не намира опора в материалите по делото. Аргументирано и в съответствие с доказателствените материали въззивният съд е отговорил на правените и пред него възражения от защитата на подсъдимия Б. касателно собствеността върху товарния автомобил „ЗИЛ 131“, наличието или не на застраховка на същия, както и кои лица евентуално са претендирали и получили обезщетение по настъпилата щета. Законосъобразно е било прието, че тези възражения не касаят обстоятелства, релевантни за извършеното престъпление и неговото авторство. Не може да се сподели и заявеното в касационната жалба, че апелативният съд не бил обсъдил наличието на финансови отношения между св. Д. и В. О.. Това е било сторено с необходимото внимание, като правилно е било прието, за разлика от претендираното от защитата на подс. Б., че наличието на плащане от страна на Б. към Д. е било направено с цел осигуряването на товарния автомобил за осъществяването на предварително намисленото престъпление. Обсъдени са били показанията на св. Д. не изолирано, а след внимателно съпоставяне с останалия доказателствен материал и правилно на същите е бил даден кредит на доверие от решаващия съд. Съдът не е пропуснал да се произнесе и по правените и пред него възражения относно обстоятелството дали увредената вещ-л.а./марка/ реално съществува, независимо от правените по нея модификации. Аргументите на въззивния съд в тази им част са напълно споделими. Допълнително следва да се каже, че разпоредбата на чл. 342, ал. 3 от НК предвижда осъществяването на резултатно престъпление-деецът нарушава правилата за движение и умишлено причинява, в конкретния случай, значителни имуществени вреди. Твърдението на защитата относно реалното съществуване на увредената вещ не държи сметка на заявеното още с ППВС №1/1983г. по н.д.8/82 г. на В(К)С-в размера на значителните имуществени вреди се включват всички необходими разходи за пълното възстановяване на повреденото имущество, а когато се касае до моторно превозно средство, което няма цена на дребно, тя се определя от съответните държавни органи. В конкретния казус съдът е приел по делото заключението на експертизата относно размера на имуществените вреди. Не намира опора в доказателствата по делото и претендираното в касационната жалба необсъждане на показанията на свидетелите К., Д. и Ш. и особено на показанията на К., дадени пред съдия. Съставът на контролирания съд е дал своя задълбочен и аргументиран отговор на това възражение, поставяно и на неговото внимание, като е обсъдил внимателно всяко едно от твърденията на свидетелите, съпоставил ги е помежду им, обсъдил ги е и в светлината на останалия събран по делото доказателствен материал и е приел, че към тях, като основно доказатествено средство, наред със заявеното от подсъдимия Й., следва да се отнесе с кредит на доверие, като пространно е изложил съображенията си за това по начин, позволяващ ясно да бъде проследена неговата воля. Съдът е извършил самостоятелен доказателствен анализ, в резултат на който е приел за безспорно установено както извършеното престъпление, така и неговото авторство в лицето на подсъдимия Б.. Касационната инстанция не съзира пропуски в аналитичната дейност на съда, нито констатира твърдяната от защитника на подсъдимия Б. липса на обективност и всестранност при разследването, които да рефлектират върху правилното и законосъобразно вземане на решение по вътрешно убеждение. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се установяват пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено декларативно, без да е мотивирано с доводи в негова подкрепа. Все пак касационния съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон е приложен правилно относно инкриминираното престъпление по чл. 342, ал. 3 от НК. Относно заявеното в протеста касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Оплакването в протеста за явна несправедливост на наложеното на подс. Б. наказание е поставяно вече на вниманието и на въззивната инстанция с почти идентични аргументи, които са били внимателно обсъдени и правилно отхвърлени от проверяваната съдебна инстанция с напълно споделими съображения. Определените на подс. Б. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление са съответни на тежестта на извършеното престъпно деяние, на личността на дееца и на разкритите от въззивната инстанция смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В касационният протест се оспорва само приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, като се твърди, че условното осъждане не е съответно на генералната превенция по чл. 36 от НК предвид чувствителността на обществото и негативната му оценка към подобни деяния. Размерът на наказанието лишаване от свобода и освобождаването на подсъдимия от неговото изтърпяване е справедливо отмерен и не изисква намесата на касационната инстанция. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенция. Контролираната въззивна инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и съотношението между тях, поради което е приела за справедлив определения размер на наложените на подсъдимия наказания. Правилно е било изразено несъгласие с приетото от първата инстанция, че е настъпила реабилитация по право по отношение на дееца към момента на осъществяване на деянието, за което е бил признат за виновен и осъден, но също така е прието, че това обстоятелство, съпоставено с приетите смекчаващи и отегчаващи по отношение на него обстоятелства не променя крайния извод за вида и размера на наложените на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказания. Настоящият касационен състав намира за неправилно приетото от решаващия съд, че са изминали повече от осем години от началото на наказателното преследване спрямо подс. Б.. Видно от постановлението за образуване на наказателно производство, намиращо се на л. 1 от т. 1 на ДП, това е станало на 06.06.2014г. Очевидно въззивният съд е имал предвид тази дата като начало на започналото спрямо Б. наказателно преследване, което разбиране не е правилно. На л. 83, т. 1 от ДП е приложено постановление за привличане на обвиняемия Б. в това му качество, но то е от дата 28.06.2016г., от който момент спрямо него са били предприети действия с наказателно-правен характер. Следователно, към датата на изготвяне на решението на апелативния съд са били изтекли малко повече от шест години и половина, което обаче също не променя извода за наличието на една неразумна продължителност на наказателното производство по отношение на Б., при изрядно процесуално поведение от негова страна. Независимо от тази корекция, ВКС се съгласява с контролирания съд по отношение на това, че тази неразумна продължителност на наказателния процес може и следва да бъде компенсирана именно с прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Напълно споделими са изводите на Софийския апелативен съд, че не е необходимо подсъдимият Б. да бъде откъсван от естествената си среда и спрямо него да бъде постановявано ефективно осъждане. Законосъобразно е констатирано наличието на формалните предпоставки за прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК и е правилна преценката за това, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимия Б.. Този извод на съда е направен на плоскостта на генералната и най-вече на специалната превенция, която е водеща при решаване на въпроса за отлагане изтърпяването на наложено наказание. Преценката дали изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК не е в зависимост от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а е изцяло насочена към постигане на целите на наказанието. В допълнение, изпитателният срок сам по себе си също осъществява предупредителна и възпираща функция спрямо дееца. В заключение-крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия и на представителя на държавното обвинение и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № № 22 от 25.01.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 976/2022г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: