Р Е Ш Е Н И Е № 503 София, 17 декември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1554/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 419 и сл. от НПК, образувано по искане на осъдения Г. И. К., за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно № 86/06.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 293/2012 г. от Окръжен съд – Враца, с което е потвърдена осъдителната присъда на районния съд от същия град. С първоинстанционната присъда № 59/ 03.05.2012 г., постановена по НОХД № 485/2011 г., подсъдимият Г. И. К. е бил признат за виновен в това, че в периода 04.09.2008 г. до 09.09.2008 г., при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с низходяща сродница – дъщеря си Н. Г. К. , като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 152, ал.3, т. 5 във вр. с ал.2, т. 2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл. 29 и чл. 26 от НК. Наложеното наказание е петнадесет години лишаване от свобода. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия и същият е осъден да заплати на гражданския ищец К. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Приложена е разпоредбата на чл. 70, ал.7 от НК. В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС осъденият Г. И. К. и процесуалният представител, назначен по реда на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. В саморъчно изготвеното искане (назовано от осъдения жалба) се претендира, че е осъден при липса на доказателства, предоверяване на показанията на пострадалата, както и че осъждането се дължи на „тенденциозното” отношение на участващия в делото прокурор. В искането за възобновяване, подадено от защитника на осъденото лице, се претендира, че е допуснато нарушение на чл. 337, ал.2 от НПК. Поддържа се, че производството по настоящето дело е образувано след отменителното въззивно решение, постановено по ВНОХД № 109/2011 г. Последното е било образувано по въззивен протест срещу присъдата, постановена по НОХД № 1631/2010 г., с която на подсъдимия К. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, единадесет месеца и двадесет и девет дни на основание чл. 55 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК. В така подадения въззивен протест, според искането, е била оспорена само законосъобразността на проведената диференцирана процедура, без да се съдържа оспорване на размера на наложеното наказание. ІІ. За да се даде отговор на възраженията на подсъдимия и неговата защита, е необходимо да се проследи процесуалното развитие на делото, а то е както следва : 1. По обвинителен акт, внесен на 18.03.2009 г. срещу подсъдимия, е образувано НОХД № 339/09 г. Съдебното производство е протекло по общия ред и приключило с постановяване на присъда № 139/25.11.2009 г. , с която подсъдимият К. е бил признат за виновен по чл. 152, ал.3, т. 5 във вр. с ал.2, т. 2 във вр. с ал.1, т. 2 във вр. с чл. 26 и чл. 29 от НК и осъден на осем години лишаване от свобода. Срещу така постановената присъда са подадени въззивен протест и въззивна жалба от К., по които е образувано ВНОХД № 53/2010 г. С протеста се е оспорвала справедливостта на наложеното наказание и е отправено искане за неговото увеличаване до срок, максимално предвиден в закона (виж, протест, л. 8 и 9 от въззивното дело). В жалбата на подсъдимия са се излагали доводи за недоказаност на обвинението. С решение № 19/01.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 53/2010 г., въззивният съд е отменил атакуваната пред него присъда и върнал делото за ново разглеждане, при съображения за допуснати процесуални нарушения, в това число и липса на мотиви относно индивидуализацията на наказанието, което се е оспорвало и от двете страни. 2. След връщане на делото в районния съд е образувано НОХД № 383/2010 г. Съдът е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и с присъда № 34/07.04.2010 г. е постановил осъждане по същото обвинение, но с оглед проведената процедура на основание чл. 55 от НК е наложил наказание от две години, единадесет месеца и двадесет и шест дни лишаване от свобода. Срещу така постановената присъда са постъпили протест и жалба от подсъдимия К., по които е образувано ВНОХД № 202/2010 г. В подадения протест прокурорът, позовавайки се на задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 1/2008 г. по т.д. № 1/ 2008 г., ОСНК, е оспорил проведената процедура, довела според него, до незаконосъобразно обвързване на държавното обвинение да приеме определяне на наказание по чл. 55 от НК, с което са ограничени процесуалните му права (виж, протест, л.4 и сл. от това дело). Във въззивната жалба на подсъдимия се е поддържал довод за явна несправедливост на наложеното наказание. С въззивното решение № 62/28.06.2010 г., постановено по ВНОХД № 202/ 2010 г., окръжният съд е уважил протеста и върнал делото на първата инстанция за провеждане на съдебно следствие по общия ред. 3. След връщане на делото е образувано НОХД № 1061/2010 г.. С разпореждане от № 1944 от 07.07.2010 съдията-докладчик е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал.2, т. 3 от НПК и върнал делото на прокурора. 4. По внесения на 25.10.2010 г. нов обвинителен акт срещу подсъдимия К. за същото обвинение е образувано НОХД № 1631/2010 г.. Съдебното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 от НПК. С присъда № 132/07.12.2010 г., постановена по това дело, подсъдимият К. е осъден по обвинението по чл. 152, ал.3, т. 5 във вр. с ал.2, т. 2, във вр. с ал.1, т. 2, във вр. с чл. 26 и чл. 29 от НК и на основание чл. 373, ал.2 във вр. с чл. 58а (предходна редакция) във вр. с чл. 55 от НК му е наложено наказание две години, единадесет месеца и двадесет и девет дни лишаване от свобода. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия К.. Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест и по него е образувано ВНОХД № 109/2011 г. . С протеста отново се е настоявало, че провеждането на диференцираната процедура по глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 от НПК е недопустимо при повторното разглеждане на делото, след като първоначално проведеното съдебно производство се е развило по общия ред, с оглед вече цитираното тълкувателно решение и установената съдебна практика – решение №247/22.05.2009 г., постановено по н.д. № 237/09 г., от ВКС, ІІІ н.о.. Поддържало се е, че при така проведената процедура са ограничени процесуалните права на държавното обвинение, тъй като е било обвързано от налагане на наказание по правилата на чл. 55 от НК. (виж, протест, л. 3 и следващите от делото). С решение № 31/16.03.2011 г., постановено по това дело, присъдата е отменена, а делото върнато на прокурора, при съображения : че съдът не е констатирал противоречието в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговата заключителна част относно времеизвършването на част от деянията, обхванати от продължаваното престъпление; липсата на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие, предвид изразяваното становище на подсъдимия за несъгласие с фактите, отразени в обвинителния акт; и накрая, че районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, тъй като не е съобразил особеностите на процедурата по глава двадесет и седма от НПК, изключващи възможността на съкратено съдебно следствие при повторно разглеждане на делото. 5. Последвало е ново внасяне на обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 485/2011 г., предмет на настоящето производство, съдебното следствие по което е протекло по общия ред. Изложеното процесуално развитие на делото не е самоцелно. Първо, следва да се отбележи, че касационната проверка е ограничена в параметрите на новото съдебно производство. Второ, защото държавното обвинение до настоящето производство, независимо от реда, по който е провеждано съдебното разглеждане на делото, винаги е отстоявало позиция, насочена към утежняване на положението на подсъдимия К. – или само с довод за явна несправедливост на наложеното наказание (както е оспорена първата присъда по НОХД № 339/09 г.), или с доводи за допуснати процесуални нарушения (посочени по-горе), в резултат на които е произтекло приложението на чл. 55 от НК, оспорено от прокурора. Не е вярно твърдението в искането за възобновяване, че въззивният протест, с който е атакувана присъдата, постановена по НОХД №1631/2010 г., (след чиято отмяна е започвало сегашното разглеждане на делото), не съдържа оспорване на наложеното на подсъдимия наказание по чл. 55 от НК, приложен предвид проведената процедура. Прокурорът е бил обвързан от процедурата, довела до налагане на наказание само с един ден под законоустановения минимум, но ясно е отразил възражението си, че незаконосъобразното разглеждане на делото по глава двадесет и седма от НПК, е довело до ограничаване на процесуалните права на прокуратурата – да изисква определяне на наказание не по правилата на чл. 55 от НК. След отмяна на тази присъда при това, както се каза по-горе, само по протест на прокурора, съдържащ и съответни искания, съдебното разглеждане на делото е по общия процесуален ред и са приложими общите правила за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл. 54 от НК. С оглед на казаното, липсва основание да се счита, че е допуснато процесуално нарушение, още по-малко такова, довело до незаконосъобразно утежняване положението на подсъдимия, без за това да е „имало съответен протест”, така както се твърди в искането. ІІІ. По отношение на твърденията, изложени в саморъчно изготвеното от осъдения искане за възобновяване. По същество тези твърдения се свеждат до допуснати съществени процесуални нарушения, а основният упрек е срещу кредитирането на показанията на пострадалата К.. Мотивите на въззивното решение отговарят на стандарта по чл. 339, ал.2 от НПК. Втората инстанция е посочила какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Посочени са основанията, поради които не са възприети защитните доводи (виж, мотиви, л. 32 от въззивното дело). Последните по съществото си са идентични на тези, на които се позовава сега искането за възобновяване. Такъв подход при оспорване на съдебния акт би имал своето основание, ако съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал.2 от НПК или самото отхвърляне на доводите е неправилно. По конкретното дело пороци, като очертаните, не са допуснати. Съдът не е направил изводите си за авторството на престъплението и действията, с които е осъществено въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния ред. Несъмнено, значителен дял в доказателствената съвкупност са заемали показанията на пострадалата К.. Това е обяснимо, предвид спецификата на осъществената престъпна дейност, тъй като при посегателствата срещу половата неприкосновеност обикновено не присъстват трети лица, извън дееца и пострадалото лице, които пряко да възприемат факти за извършеното деяние. Основният доказателствен източник, при това на преки доказателства, са показанията на пострадалото лице, които подлежат на внимателна оценка, включително и с оглед признаци за евентуална заинтересованост и пристрастност. Касационната проверка не констатира преценката за достоверност на показанията на К., направена от предходните инстанции, да се е отклонила от процесуалните изисквания. Съдът е съпоставил депозираните от К. показания, последователни и непроменени в хода на процеса, с останалите доказателствени материали и така е достигнал до извод за достоверност на изложената от нея информация. Аргументирано въззивният съд е приел, че освен данните, съдържащи се в показанията на пострадалата, присъстват и други доказателства относно действията на подсъдимия – оставените биологични следи (техния вид и произход, установени чрез ДНК – анализ и СМЕ на веществени доказателства), върху обектите, иззети от дома на подсъдимия и квартирата на пострадалата, данните изводими от показанията на останалите свидетели, които макар и косвено са подкрепили обвинителната теза. Опитът да се компрометират показанията на пострадалата с аргументи, че същата не е съобщила за случващото се с нея на родственици и познати, респективно не е избягала от дома на подсъдимия, е неуспешен. Пострадалата К. е била непрекъснато съпровождана от подсъдимия, а и не би могла да избяга при положение, че малолетното й дете ще остане в неговия дом. Обстоятелство, достатъчно, за да я мотивира да не сподели с околните за поведението на подсъдимия, предвид и заплахите, които са й отправяни. Освен това, в момента, в който пострадалата е имала възможност да сигнализира за случващото се, тя е сторила това (виж показанията на свидетеля Р.). Не могат да бъдат пренебрегнати в тази връзка и показанията на свидетелите Б. и Н. за състоянието на пострадалата в инкриминирания период и след него, както и заключението на СПЕ, относно психичното й състояние след деянието – психично разстройство, остра стресова реакция, страхови изживявания, свързани с баща й. В контекста на обсъжданата достоверност на съобщеното от К. съдът се е позовал и на разясненията на вещите лица, пояснили в съдебното заседание, че към момента на проведеното изследване поведението на пострадалата не е плод на симулации или на неверни илюзорни представи (лъжи). Вярно е, че при освидетелстването на пострадалата (СМЕ) не са установени травматични увреди по тялото й, обстоятелство на което се набляга в искането, но предходните инстанции правилно са приели, че това не изключва нито осъществените съвкупителни действия с нея (виж експертното заключение на същата експертиза), нито несъгласието й към осъществяване на такива действия. Възражението, отправено от подсъдимият К., че участващият по делото прокурор е проявил „пристрастност”, довела до незаконосъобразното му осъждане, също е неоснователно. В хода на съдебното разглеждане на делото в първата инстанция подсъдимият е направил отвод на прокурора, който отвод не е бил приет от съдебния състав – с.з. 16.05.2011 г. В същото съдебно заседание, за да се избегне каквото и да е съмнение в безпристрастността на участващия прокурор, последният си е направил самоотвод, основан на чл. 47, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.2 от НПК, приет от съда. Съдебното разглеждане на делото е продължило с участие на друг прокурор. Затова, липсват основания да се счита, че е допуснато нарушение, каквото се претендира с искането на осъдения. Обобщено казано, решаващите инстанции не са допуснали нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, а събраните доказателства по делото, достатъчни по обем и категоричност, са обосновали правилни фактически и правни изводи. ІV. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържаните възражения имат своето основание, макар и не по заявеното в искането за възобновяване, подадено от защитата на осъдения, поради следното: Въззивният съд е утвърдил изводите на първата инстанция относно наложеното наказание, без да отчете, че при индивидуализацията му са обсъждани обстоятелства, които няма как да се отнесат към отегчаващите – „подсъдимият не признава вината си”, „многоброен заявителски материал срещу него” (мотиви, л. 305 от пъроинстанционното дело). Подобни обсъждания влизат в противоречие и недопустимо засягат презумпцията за невиновност по чл. 16 от НПК (виж в този смисъл № 157/92 г. по н.д. № 71/92 г. на І н.о.; Р №268/09 г. на ВКС по н.д. № 171/09 г. на ІІ н.о.). Отделно, в собствената си обосновка относно наказанието, въззивният съд не е бил достатъчно прецизен, приемайки като свидетелство за високата степен на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че посегателството е „срещу момиче, родната му дъщеря” (мотиви на решение, л.34). Съгласно разпоредбата на чл. 56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети при определяне на съответното престъпление. „Низходяща сродница” е елемент от престъпния състав, по който е ангажирана отговорността на подсъдимия, поради което не може да бъде обсъждан повторно при индивидуализацията на наказанието. На следващо място, производството по делото, което не се е отличавало със значителна фактическа и правна сложност, е продължило приблизително четири години. С оглед посоченото в п. ІІ от настоящето решение, продължителността на наказателната процедура се дължи на процесуалните пороци, допуснати както при съдебното разглеждане на делото, така и в досъдебното такова, без да е налице поведение на обвиненото лице, допринесло за забавянията. Тези данни са убягнали от вниманието на втората инстанция, пропуснала да направи и дължимата преценка през призмата на чл. 6 от КЗПЧОС. Иначе казано, продължителността на наказателния процес, при отчитане на казаното, следва да се оценява като фактор, налагащ смекчаване на наложеното наказание. Разбира се, продължителността на процедурата не е достатъчна, за да се приеме наличие на предпоставките по чл. 55 от НК, при липсата на други данни за това. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че наказанието на подсъдимия К. следва да бъде намалено на дванадесет години лишаване от свобода. Така определената санкция в достатъчна степен ще осигури постигане на целите по чл. 36 от НК. В този смисъл следва да се измени въззивното решение. Нарочни доводи срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на гражданския ищец К. не се съдържат в искането за възобновяване, поради което и липсват основания касационната инстанция да прави преценка за неговата справедливост. С оглед на изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 , във вр. с чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 86/06.07.2012 г., постановено по ВНОХД №293/2012 г. от Окръжен съд – Враца, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. И. К. наказание от петнадесет години лишаване от свобода на дванадесет години лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.