О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 644 София, 04.10.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.09. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №3218/2013 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от А. Г. К., в качеството му на синдик на [фирма]/в несъстоятелност/,[ЕИК], чрез адвокат Х. Г., с вх.№6961 от 19.06.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу Определение № 1190 от 29.05.2013 г., на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено протоколно определение от 26.02.2013 г. по т.д.№4157/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-10 състав, с което на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е възприел изводите на Софийския градски съд, че висящността на спора по откриване на производството по несъстоятелност за [фирма] има преюдициално значение за правилното решаване на спора по предявения от настоящия частен жалбоподател иск с правно основание чл.647, ал.1,т.1 ТЗ. Наличието на влязлото в сила решение по чл.710 ТЗ за обявяването му в несъстоятелност, не се отразява на висящността на спора за откриване на производството по несъстоятелността, която с постановяване на въззивното решение в производството по несъстоятелността, е възстановена още от стадия на производството пред първоинстанционния съд. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи за липса на мотиви в първоинстанционното определение, приетата от съда преюдициалност на спора за откриване на производството по несъстоятелност би затруднила действията на синдика за попълване масата на несъстоятелността, не е отчетено действието на влязлото в сила решение по чл.710 ТЗ, с което [фирма] е обявен в несъстоятелност. Като значими за изхода на делото поставя следните правни въпроси: 1/Представлява ли висящият спор за откриване производството по несъстоятелност преюдициално правоотношение по отношение производството по чл.647, ал.1 ТЗ, и с обезсилването от въззивния съд на решението за откриване производството по несъстоятелност, отпадат ли последиците на откриване на производството по несъстоятелност и обявяването на дружеството в несъстоятелност с решението по чл.710 ТЗ и 2/Има ли датата на откриване на производството по несъстоятелност преюдициално значение за висящ спор с правно основание някоя от хипотезите по чл.647, ал.1 ТЗ с оглед новата редакция на чл.647 ТЗ/И..- ДВ бр.20/2013 г. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Ответникът ОББ оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Формулираният правен въпрос №2 за преюдициалното значение на датата на откриване на производството по несъстоятелност за висящ спор с правно основание някоя от хипотезите по чл.647, ал.1 ТЗ с оглед новата редакция на чл.647 ТЗ/И..- ДВ бр.20/2013 г., не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставен е общо теоретично, а не с оглед конкретната правна хипотеза на предявения иск по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ в редакция ДВ бр.38/2006 г. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, защото с посочено решение №133 от 14.03.2011 г. по гр.д.№2020/2009 г. на І Г.О. преюдициалната връзка между делата е изследвана при друга, различна от настоящата, фактическа обстановка, и то по отношение на искове, които не касаят производството по несъстоятелност. Обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационен контрол само по въпрос №1, съдържащ питания за преюдициалната връзка между висящия спор за откриване производството по несъстоятелност и производството по чл.647, ал.1 ТЗ, в редакция ДВ бр.38/2006 г., както и дали с обезсилването от въззивния съд на решението за откриване производството по несъстоятелност, отпадат последиците на откриване на производството по несъстоятелност и обявяването на дружеството в несъстоятелност, поради наличието на влязлото в сила решение по чл.710 ТЗ, при допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По така формулирания правен въпрос липсва трайно установена практика на ВКС, а значимостта на разрешаването му се обуславя от сравнително често срещаната в практиката на съдилищата подобна правна хипотеза. След постановеното от Софийския апелативен съд на решение №1670/17.10.2012 г. и допълнително такова №1872 от 27.11.2012 г., двете по т.д.№1620/2011 г. на Софийския апелативен съд , ТО, 6 състав, с които е обезсилено първоинстанционното решение №1299 от 30.111.2011 г.на СГС, ТО, VІ-9 състав за откриване производството по несъстоятелност, е възстановена висящността на спора по молбата на кредитора [фирма] с правно основание чл.625 ТЗ. Основен елемент на фактическите състави на отменителните искове е предходен дълг на длъжника, изследван в производството по несъстоятелността. Предмет на тези искове е обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността посочените в закона действия и сделки/чл.647, ал.1 ТЗ/. Ответниците по отменителните искове ще придобият качеството си на кредитори в несъстоятелността, едва с разрешаване на спора за откриване производството по несъстоятелността. По изложените съображения настоящият състав на първо ТО счита, че висящият спор за откриване производството по несъстоятелност е в преюдициална връзка с производството по чл.647, ал.1 ТЗ. С обезсилването от въззивния съд на решението за откриване на производството по несъстоятелността отпадат правните му последици на откриване производството по несъстоятелност, независимо от наличието на влязлото в сила решение по чл.710 ТЗ, с което длъжникът се обявява в несъстоятелност. Това решение е в консеквентна връзка с решението за откриване на производството. Без да са налице предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, ответникът в това производство не може да придобие качеството на длъжник в несъстоятелността. Едно от основанията за обявяване на длъжника в несъстоятелност е неодобряване на оздравителен план, чието предложение е в тясна зависимост с правните последици от откриване на производството по несъстоятелността. Направените правни изводи от Софийския апелативен съд са в унисон с изложените дотук съображение за наличие на преюдициална връзка между висящия спор за откриване производството по несъстоятелност и производството по отменителните искове, поради което обжалваното въззивно определение ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1190 от 29.05.2013 г., на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено протоколно определение от 26.02.2013 г. по т.д.№4157/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-10 състав. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1190 от 29.05.2013 г., на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено протоколно определение от 26.02.2013 г. по т.д.№4157/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-10 състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: