Р Е Ш Е Н И Е № 227 София, 21 май 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 651/2012 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по саморъчно изготвено искане /наименувано „жалба”/ от осъдения Б. Г. Г., за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 569/2011 година, по описа на РС-Сандански. В искането, като предпоставка за допустимостта му, е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК – допуснато съществено процесуално нарушение. Осъденият твърди, че е нарушен основен принцип в наказателния процес, тъй като е осъден два пъти за едно и също провинение. По-конкретно искателят възразява срещу това, че е признат за виновен и осъден за престъплението „едро хулиганство”, след като преди това в административно производство по реда на УБДХ за същото деяние, но квалифицирано като „дребно хулиганство”, му е наложено наказание 15 денонощия задържане в поделение на МВР. Прави искане на основание чл. 24 ал. 1, т. 6 от НПК за прекратяване /неправилно наречено в искането спиране/ на наказателното производство по н о х д № 569/2011 година по описа на Санданския районен съд, след неговото възобновяване и отмяна на постановената осъдителна присъда от ВКС. Пред Върховния касационен съд осъденият се явява лично и прави искане за правилно приложение на закона. Служебно назначеният му защитник – адвокат Н. Д.-Н. поддържа жалбата по изложените в нея основания и съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. При проверката по делото се установи, че с решение № 502/26.03.2009 година по н а х д № 202/2009 година, на основание чл. 6, ал. 1, б. „а” от Указа за борба с дребното хулиганство, съдия от Санданския районен съд е признал осъдения Б. Г. за виновен в това, че на 24.03.2009 година, около 17 ч в с.Хотово, общ. Сандански е извършил непристойна проява, изразена в нанасяне на побой на Г. В. Х. от същото село и на основание чл. 1, ал. 2 от УБДХ му наложил административно наказание „задържане в структурно звено на МВР” за срок от 15 денонощия. В мотивите към решението, по този пункт, съдът приел следната фактическа обстановка: „На 24 март 2009 година, около 17 часа нарушителят след като употребил алкохол, се прибирал към с.Хотово. В ръката си носел бутилка от бира. В началото на селото, в близост до къщата на св. Н. К. видял св. Х.…Нарушителят отишъл до него и започнал да го псува и обижда, попитал го защо е говорил нещо срещу майка му. Задърпал Х., който се опитал да се отскубне и да избяга. Нарушителят го блъснал, Х. паднал на земята по очи. Нарушителят го ударил няколко пъти с ръцете си по главата и по тялото, ударил го с бирената бутилка в областта на дясното слепоочие, от което потекла кръв.” Със същото решение му е наложено и друго административно наказание по УБДХ – три денонощия „задържане в структурно звено на МВР”за друга непристойна проява – закана за убийство, извършена в 17,30 ч. спрямо полицейските служители – Я. П. и Д. Т.. По действащия към момента на постановяване на решението Указ за борба с дребното хулиганство и по-конкретно чл. 7 от същия, съдебният акт не е подлежал на обжалване и е влязъл в сила в деня на постановяването му, когато е започнало изтърпяването на наложеното наказание. Съдът изпратил цитираното решение, с което наложил посочените административни наказания на Б. Г. и мотивите към него на районния прокурор. По време на изтърпяване на административното наказание от Г., на 1.04.2009 година, прокурорът е образувал наказателно производство срещу неизвестен автор за престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, за това, че на 24.03.2009 година в с.Хотово се заканил с убийство на Я. П. и Д. Т., като заканата е могла да възбуди основателен страх. След приключване на досъдебното производство прокурорът внесъл обвинителен акт срещу Г. с две обвинения – 1. за престъпление по чл. 325 ал. 3, вр. ал. 2 и 1 и чл. 28 от НК, за това че при условията на повторност е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, като на публично място в с.Хотово нанесъл побой на Г. Х., а след пристигане на полицейските служители Я. П. и Д. Т. отправил към тях закани с убийство, както и към Г. Х.. – 2. за престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК, за това, че по същото време и място по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Г. Х.. В наказателно производство по н о х д № 805/2009 година, районен съд - Сандански е постановил присъда № 710/24.03.2010 година, с която оправдал подсъдимия по обвинението в престъплението хулиганство и го признал за виновен по обвинението за престъпление по чл. 131, т. 12 от НК. Наложил му наказание две години лишаване от свобода при строг първоначален режим и уважил предявения от Г. Х. граждански иск в размер на 2 000 лева, за причинените неимуществени вреди. По въззивна жалба на подсъдимия и протест на прокурора, Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция отменил изцяло присъдата и върнал делото на прокурора, за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при формулиране на обвинителния диспозитив в обвинителния акт, по обвинението в хулиганство. Съдът бил сезиран с нов обвинителен акт, само за обвинение по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК, за това, че при условията на повторност Б. Г. на 24.03.2009 година, около 17 часа на улицата в с.Хотово, община Сандански е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанасяне на побой на Г. Х., чрез хващане за дрехите и ръцете, извиване на ръцете, удряне с юмруци и с бирена бутилка по главата и тялото. С атакуваната присъда № 235/19.01.2012 година по н о х д № 569/2011 година, подсъдимият е признат за виновен по това обвинение и му е наложено наказание три години лишаване от свобода. На основание чл. 25, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК това наказание е групирано с друго – пробация, наложено по н о х д № 864/2010 година и е определено общо наказание - три години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване. На основание чл. 25 ал. 2 от НК е приспаднал времето изтърпяно относно наказанието пробация; На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето от 15 денонощия задържане в структурните звена на МВР и 24 часа – времето през което е бил задържан по чл. 63 от ЗМВР, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 29.09.2009 – 17.05.2010 година. С разпореждане от 8.02.2012 година по същото дело, след влизане в сила на присъдата, съдията докладчик и председател на РС-Сандански разпоредил да се извърши прихващане на паричната гаранция на подсъдимия Г. в размер на 500 лева с възложените му разноски по делото в размер на 520 лева, като за разликата от 20 лева разпоредил да се издаде изпълнителен лист. В мотивите към присъдата от фактическа страна е прието, че на 24.03.2009 година, около 17 часа, в с. Хотово пострадалия Х. бил срещнат от подсъдимия Б. Г., който носел в ръка стъклена бутилка бира. Виждайки го, подсъдимият хванал Х. за ръцете, извил ги зад гърба му, след което го хванал и за яката на връхната му дреха. Подсъдимият натиснал главата на Х. към земята, при което последният бил принуден да се наведе. В това положение Г. му нанесъл поредица от удари с ръце по тялото и главата. Г. му нанесъл удар и с бутилката, с който причинил разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда. Разпоредбата, която прокламира принципа non bis in idem e тази на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Законодателно с тази разпоредба е преклудирана възможността да се образува наказателно производство срещу лице, ако спрямо същото лице, за същото престъпление има влязла в сила присъда. Влезлият в сила съдебен акт има задължителна материална и формална доказателствена сила. Стабилността на акта е обвързана само от факта на влизането му в сила и не е зависима от основанието за неговото постановяване, нито от правилността му. Нормата на чл. 24 от НК е обща и относима, както към дела от общ и частен характер, така и към производството по УБДХ, в което се засяга „наказателен” въпрос по смисъла на чл. 4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от НС, обн., ДВ, бр. 87/24.10.2000 г. и в сила от същата дата. За да се отговори на възраженията на осъдения Г., настоящият състав намира, че следва да се изследват следните въпроси: 1. Принципите, по които се определя, дали се засяга „наказателен” въпрос в едно административно по природата си производство, каквото е това по УБДХ, са обобщени в т. 30 и 31 от решението на Европейския съд по правата на човека по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC], № 14939, ЕСНR 2009. В това решение е прието, че правонарушението , уредено в чл. 158 от Кодекса на РСФСР е административно нарушение „дребно хулиганство” и се наказва с наказание – до 15 денонощия задържане. По отношение на заявителя на жалбата до ЕСПЧ в административното производство е било наложено наказание – три денонощия задържане в поделенията на МВР. Въз основа на тези обстоятелства ЕСПЧ е стигнал до заключението, че осъждането за правонарушението „дребно хулиганство” се приравнява на осъждане по наказателен ред, с оглед целите за приложение на чл. 4 от протокол 7 „Право на невъзможност за повторно осъждане или наказание”. Освен това, в решението на този съд от 14.01.2010 година по делото Ц. Ц. срещу България /№ 2/ по жалба № 2376/2003 година в т. 49 се приема, че нарушаването на обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 на Кмета на община Габрово, има за цел да гарантира защитата на човешкото достойнство и обществения ред, представляващи ценности и интереси, попадащи обикновено в сферата на наказателното право. Фактът, че деянието по тази наредба не се наказва с лишаване от свобода, а с глоба не е определящ за посоченото разграничение. В случая, предмет на настоящето извънредно производство, на по-голямо основание следва да се приеме, че по своя характер нарушението за което на осъдения Г. и е била наложена санкцията петнадесет денонощия „задържане в структурно звено на МВР” е такова, че попада в обхвата на израза „наказателно производство” използван в чл. 4 от Протокол 7. 2. Дали правонарушенията, за които на осъдения Г. е наложено административно наказание петнадесет денонощия „задържане в структурно звено на МВР”, а след това срещу него е образувано съдебно-наказателно производство от общ характер, въз основа на обвинителен акт, са едни и същи. Според т. 51 от решението по цитираното вече дело „Ц. Ц. срещу България” критериите за това са били подробно изяснени в т. 78-84 от решението на ЕСПЧ по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC] ______________________________________________________________________________________________ /При справка с редакцията на същото решение от руския сайт „Прецедентьi европейского суда по правам человека по России” се установи различна номерация от цитираните в решението „Ц. с/у България. В настоящето решение е посочена номерацията по цитираното решение от руския сайт, в който т. 78-84 няма. Въпросите са обсъждане в т. 33,34 от решението. /. Според тези критерии, Съдът трябва да се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и да вземе предвид фактите, като единствена отправна точка за сравнение. Както вече се посочи по-горе с различен шрифт, фактите въз основа на които е наложено административното наказание петнадесет денонощия „задържане в структурно звено на МВР” с влязло в сила решение на Санданския районен съд, постановено по реда на УБДХ и тези, които са били квалифицирани като престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК, са идентични. Има пълно съвпадение на датата, часа, мястото, пострадалото лице и механизма на причиняване травмите от побоя, нанесен от молителя Г. Следователно, обвинението за което той е бил признат за виновен и осъден с присъда № 235/19.01.2012 година по н о х д № 569/2011 година, от Санданския районен съд, обхваща изцяло фактите от административното нарушение по УБДХ и обратното. Тези обстоятелства налагат извода, че по същество, фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на чл. 24, т. 6 от НПК, така и по смисъла на чл. 4 от протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Прокурорът внесъл обвинителен акт срещу осъдения Г. за престъплението „едро хулиганство”, за същите факти, за които с влязло в сила решение той е бил наказан по реда на УБДХ, вместо да прекрати наказателното производство срещу него е действал в нарушение на принципа non bis in idem по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и по чл. 4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Такова искане е направено още на досъдебното производство, /при предявяване на материалите по делото на обвиняемия в тази фаза на процеса Г./, от неговия защитник адвокат С. – вж. л. 20 от ДП. Същото съществено процесуално нарушение е допуснал и съдът постановил осъдителната присъда, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска от осъдения Г. 3. Настоящият състав изразява несъгласие с тази част от т. 55 от цитираното дело Ц. срещу Б-я, в която се приема, че българският съд не е могъл да прекрати наказателното производство срещу Ц., въпреки предшестващото наказание в административно производство срещу него, тъй като съгласно едно задължително тълкувателно решение на Върховния съд и постоянната практика на Върховния касационен съд, /цитирани в т. 24 на същото решение/, забраната за повторно образуване на производство не се прилага по отношение на административните производства. Несъгласието е продиктувано преди всичко от това, че със същото решение е прието в т. 57 и 65, подт. 5, че има допуснато нарушение на чл. 4 от протокол 7, а в 61 е постановено присъждане на обезщетение. На второ място, за разлика от казуса по делото Ц. с/у България, в случая предмет на настоящето производство, на съда постановил присъдата по второто дело са му били известни фактите свързани с наказването на същото лице по реда на УБДХ за същите факти. На трето място, съгласно чл. 5 ал. 4 от Конституцията на РБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, /какъвто е случая с цитирания протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от НС, обн., ДВ, бр. 87/24.10.2000 г. и в сила от същата дата/, са част от вътрешното право и нещо повече – имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. На по-голямо основание следва да се даде приоритет на международните актове пред задължителните указания дадени от Върховния съд, плод на тълкувателни правомощия на този съд, по време на действие на отменената Конституция от 1971 г. Поради изложеното и правомощието на касационната инстанция по чл. 425 ал. 1, т. 2 от НПК, атакуваната присъда следва да се отмени, а второто наказателно производство водено срещу осъдения Б. Г. за престъпление основано на същите факти, за които вече е бил наказан по административен ред с влязло в сила решение, да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 348 ал. 1, т. 2 и чл. 24 ал. 1, т. 6 от НПК и чл. 4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 569/2011 година, по описа на РС-Сандански; ОТМЕНЯВА изцяло постановената по него присъда № 235/19.01.2012 година, както и разпореждането от 8.02.2012 година по същото дело; ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по н о х д № 569/2011 година, по описа на РС-Сандански. На основание чл. 190 ал. 1 от НПК, разноските по делото в размер на 520 лева остават за сметка на държавата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на отдел „Изпълнение на наказанията” при Върховна касационна прокуратура, за незабавно освобождаване на осъдения Б. Г. Г. от затвора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: