Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. С., 21 септември 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №702/2016г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Х. срещу въззивно решение №120 от 10.05.2016г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по внохд №192/2015г., с което е потвърдена постановената по отношение на лицето осъдителна присъда №6/14.04.2015г., по нохд №61/2014г., по описа на Кърджалийски окръжен съд /ОС/. С визирания първоинстанционен съдебен акт, С. С. Х. е признат за виновен в извършено за времето от началото на месец февруари 2013 година до 19.02.2013 година в Република /населено място/ и в [населено място], Република България, в съучастие в качеството на съизвършител със С. Р. С., Ш. М. А. и Б. А. В., престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, вр.ал.1, пр.3, 4 и 5, вр.чл.20, ал.2 от НК, при форми на изпълнително деяние - придобиване и държане с цел разпространение, и разпространяване на високорисково наркотично вещество в големи размери /хероин с нетно тегло 478,3805 грама, на стойност 43 020 лева, и ангажирана неговата отговорност, чрез налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и 12 000 /дванадесет хиляди/ лева ГЛОБА, в полза на държавата. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на определената наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Обръща се внимание на несъответността на съдържанието на атакуваното решение на предписанията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, изразяваща се в липса на мотиви, обективирана в отсъствие на очертани фактически положения, приети за установени при спазване на разпоредбите на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, и след прецизен анализ на доказателствата по делото, с последваща интерпретация на приложимото материално право. Излагат се съображения за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия С. Х. обвинение и за субективна престъпна несъставомерност на инкриминираното от прокурора поведение на лицето, с поставен акцент на неправилното кредитиране на изтъканите от съществени противоречия показания на разпитаните в хода на наказателното разследване полицейски служители Н. Г. и В. Д., и на депозираното от съпричастния към престъпната дейност свидетел Ш. А.. Аргументира се пренебрегване на конкретните данни за личността на С. Х. и на изтеклия продължителен период от престъпното посегателство при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимото лице. При условията на алтернативност се предлага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Пловдивски АС или оправдаване на подсъдимия Х. по обвинението по чл.354а, ал.2, изр.1, вр.ал.1, пр.3, 4 и 5, вр.чл.20, ал.2 от НК, респективно ревизия на обявеното решение, чрез редуциране на лимитираните санкционни последици. В съдебно заседание на 13.09.2016 година подсъдимият С. Х. и неговият упълномощен адвокат поддържат жалбата. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност и справедливост на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК констатира наличието на основания, налагащи правоприлагане на чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК. Атакуваното решение не отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на въззивния акт, като форма и съдържание. В обсега на възложените задължения на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формирано въз основа на доказателствената съвкупност вътрешно убеждение. Въззивен акт №120 от 10.05.2016г. лаконично очертава фактология, сочеща на реализирана на 19.02.2013 година, в [населено място] среща на С. Х. и Ш. А., при която подсъдимият предал найлонова торбичка, съдържаща наркотик - 498 грама хероин, открит при последващото претърсване и изземване в мазето на обитаваното от А. жилище. Липсва доказателствен анализ на дадените в рамките на наказателното производство обяснения на подсъдимите С. Х. и С. С., и свидетелски показания на Н. Г., В. Д., Б. В., Ш. А., А. Б. и Т. С.; на приложената по делото писмена документация; на приобщените веществени доказателствени средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства и веществените доказателства; и на изслушаните съдебни експертизи; с изискуемото се от процесуалния закон обсъждане на наличните несъответствия в доказателствения материал и тяхното преодоляване чрез обективна съпоставка и собствена интерпретация на доказателствените източници, поотделно и в корелативна връзка. Изложените мотиви в атакуваното решение, отнасящи се до визираната в жалбата и развита в хода на пледоарията пред въззивния съд необоснованост, се изчерпват с характеризиращи се със схематичност и подкрепени с житейски аргументи волеизявления за „неправдоподобност” на лансираната от С. Х. версия, че е мислел, че в инкриминирания ден е занесъл цигари на Ш. А., които нелогично финализират с декларативно умозаключение , че „задълбочената преценка на всички събрани по делото доказателства, по убедителен и несъмнен начин сочи на извода за знание на подсъдимия за държане и предаване на наркотично вещество.” Аналогичен процесуален подход е демонстриран и спрямо съществуващата проблематика по правоприлагането на материалното право. Отсъстват съображения за обективната и субективна съставомерност на неправомерната дейност на С. Х., и квалифициращите я елементи, като изключителната словна пестеливост при описание на обстоятелствата, индициращи само на упражняване на фактическа власт от подсъдимия върху инкриминирания наркотик на 19.02.2013 година, в [населено място], който на същата дата и посочено място бил предоставен на Ш. А., е предпоставила недопустимо противоречие с приложимия закон. За обективните и субективни признаци на неправомерно поведение, очертани чрез визираните от представителя на прокуратурата и съда форми на изпълнително деяние на престъплението, за което е осъден С. Х., със съответните му времеви и пространствени параметри, и съпричастните към него лица - „придобиване и държане на наркотични вещества с цел разпространение, и тяхното разпространяване от началото на месец февруари 2013 година до 19.02.2013 година в Република /населено място/ и в [населено място], Република България, в съучастие в качеството на съизвършител със С. С., Ш. А. и Б. В.”, липсват отразени в мотивите на съдебния акт релевантни факти. Не е налице и нужната конкретика и изчерпателност, и при интерпретиране на възраженията за прекомерна завишеност на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, фрагментарно определена за справедливо отмерена към предвидения минимум, с оглед значителната стойност на процесния хероин /43 020 лева/ и способстваща „за постигане целите по чл.36 от НК”, като са игнорирани направените доводи за чистото съдебно минало на С. Х., тежкото му семейно положение и влошено здравословно състояние, и за изтеклия продължителен период от извършване на престъпното посегателство, които Пловдивски АС не е коментирал. При инстанционния контрол, съблюдавайки императивните предписания на чл.чл.13 и 14 от НПК, и в рамките на предоставените му процесуални правомощия, въззивният съд /втора първа инстанция по същество/ е длъжен внимателно да провери правилността на постановената присъда и задълбочено да изследва основателността на релевираните в жалбата или протеста оплаквания, като очертаната мисловна дейност следва да бъде словно обективирана по надлежния начин в мотивите на решението. Непълнотата във фактическите и правни съображения на съдебния акт, тангираща с липса на мотиви за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК и по заявените в жалбата доводи и възражения, препятства възможността на касационната инстанция да реализира контрол за спазването на предявените към въззивния съд процесуални задължения. Очертаното процесуално нарушение, довело и до несъответствия и противоречия в съдебния акт, безспорно опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка. Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото приключване, включващ и правото на обжалване. В контекста на установения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС и разискван в настоящия казус нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.1 __________________________________________________________________ 1.решение от 27.02.1980г. по делото Де Веер срещу Белгия; решение от 16.12.1992г. по делото Х. срещу Р Гърция; решение от 21.02.2002г. по делото С. срещу Литва; решение от 08.06.2006г. по делото В.М. срещу България; решение от 13.12.2011г. по делото А. срещу Хърватия; Констатираните сериозни недостатъци в съдържанието на атакувания въззивен акт илюстрират незачитане на лимитираната национална и международна уредба, и на съдебната практика по нейното приложение от АС - Пловдив, като налагат отстраняването им чрез реализиране на предвидената в чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.3, т. 2 от НПК, компетентност на ВКС – отмяна на обявеното по внохд №192/2015г. решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №120 от 10.05.2016г., постановено по внохд №192/2015г., по описа на Пловдивски АС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив, при което да се изпълнят указанията в обстоятелствената част на решението. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.