1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №111 гр.София,12.02.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3120 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Н., чрез адв.К. Т., срещу въззивно решение № 1038 от 06.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 10975/2019 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 108656/08.05.2019 г. по гр. д. № 90597/2017 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен иска на жалбоподателката да бъде осъден ответникът „ЧЕЗ Електро България АД“ да й заплати сумата 5 590 лв. - неустойка за неизпълнение на договора за доставка на ел.енергия в периода 04.04.2013 г. – 22.08.2013 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение относно приетото, че вземането е погасено по давност. В изложението си жалбоподателката по същество е преповторила оплакванията си от жалбата. Формулирани са въпросите: 1) от кога е започнала да тече давността/кога са станали изискуеми вземанията за неустойка при преустановено подаване на ел.енергия за абоната – от момента на решението на ДКЕВР, или от момента на прекъсване на доставките; 2) текла ли е погасителна давност за вземането за неустойка по договора за доставка на ел.енергия, по време на производството пред ДКЕВР и ВАС; 3) длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства. Допускането на касационния контрол се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3-то ГПК. Ответната страна по касационната жалба - „ЧЕЗ Електро България АД“ – София, не е подала писмен отговор. По предпоставките за допускане на касационния контро, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е прието, че ищцата е в договорни отношения с ответника по повод доставка и продажба на електроенергия за жилищен обект в [населено място]. Електрозахранването в имота е спряно в периода 04.04.2013 г. – 22.08.2013 г. С Решение №Ж-185/12.08.2013 г. на ДКЕВР на дружеството са дадени задължителни указания да възстанови незабавно (след получаване на решението) електрозахранването в процесния имот, което не се спори, че е станало на 22.08.2013 г. Решението на ДКЕВР е оставено в сила с постановеното окончателно решение № 15368 от 17.12.2014 г. по адм. дело № 10391/2014 г. на ВАС, 5-чл. състав. Съдът е посочил, че ищцата е заявила претенцията си за заплащане на сумата 5 590 лв. като дължима компенсаторна неустойка за неизпълнение на договора за продажба на ел.енергия по чл.30, ал.1 от ОУ на ответното дружество. Съгласно посочената клауза, в случай, че потребителят остане без ел.енергия за повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя, продавачът му заплаща обезщетение в размер на 30 лв. за първия ден и по 20 лв. за всеки следващ ден до възстановяване на електроподаването към абоната. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за изследвания период потребителят е бил изправна страна по договора и за ответното дружество не е имало основание да прекъсва доставката на ел.енергия. Искът е отхвърлен, поради уважено възражение за давност на ответника. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл. 111, б. „б“ с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. В случая, искът е предявен на 18.12.2017 г., поради което вземането на ищцата за претендирания период от 04.04.2013 г. до 22.08.2013 г. е погасено по давност. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите, свързани с началния момент на давността за вземането за неустойка, не са решени от въззивния съд в противоречие с приложимите правни норми и създадената съдебна практика. В случая се касае за договорна неустойка, начислявана във фиксиран размер за всеки ден неизпълнение на задължението на ответната страна да възстанови подаването на ел.енергия за обекта. От момента на изпълнение на това задължение, вземането за неустойка е формирано по размер и става изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД давностният срок за неустойката започва да тече от последния ден, за който се начислява. В решение № 292/16.12.2009 г. по т. д. № 292/2009 г., II т. о. е прието, че под „последен ден, за който се начислява неустойката“, следва да се разбира последният ден от исковия период, т. е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото. Това е денят, в който задължението за неустойка вече е възникнало, определено е по размер и може да бъде изпълнено. В същия смисъл е и приетото в решение № 106/10.12.2020 г. по т. д. № 1632/2019 г., I т. о. – разяснено е, че последният ден, освен денят, в който главното задължение е погасено чрез изпълнение, ще е и денят, в който начислената за всеки ден неустойка достигне до уговорения си максимален размер, когато има такава уговорка между страните. С формирането на неустойката в размер, до който същата се начислява вземането за неустойка е определено по основание и размер, изискуемо е и съответно подлежи на погасяване по давност. Въззивното решение не влиза в противоречие с приетото по въпросите за момента, от който вземането за неустойка е изискуемо и началната дата за 3-годишния давностен срок по чл.111, б. „б“ ЗЗД. Нормата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД не намира приложение, тъй като административните производства пред ДКЕВР и ВАС не са по смисъла на закона „съдебен процес“ относно вземането за неустойка. Третият въпрос в изложението също не обуславя селекцията на жалбата, тъй като въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения да обсъди всички релевантни обстоятелства и относимите за спора доказателства, доводите и възраженията на страните, формирал е свои собствени решаващи изводи по предмета на спора, с което не се е отклонил от приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и множество решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение – не се констатира. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, жалбоподателката не е изложила никакви аргументи, сочещи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. А по формулираните в изложението правни въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяването му е съобразен приложимия закон и относимата практика на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1038 от 06.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 10975/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: