2 Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 4531 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. А., против въззивното решение № 265156 от 30 юли 2021 г., постановено по в.гр.д. № 10999/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено решение № 206126 от 1 септември 2017 г., постановено по гр.д. № 14585/2016 г. по описа на Районен съд София, относно предоставянето на родителските права по отношение на децата П. Б. Д. и К. Б. Д. на майката Д. Р., определянето на режим на лични отношения на бащата Б. П. Д. с децата и осъждането му да заплаща издръжка, и вместо това упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата, при когото е определено местоживеенето им, определен е следният режим на лични отношения между децата и майката: всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване; всяка четна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември, както и за времето от 10 часа на Р. петък до 18 часа на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата четна година; тридесет дни през лятото ежегодно, по време, несъвпадащо с годишния платен отпуск на бащата; и майката е осъдена да заплаща месечна издръжка от по 165 лева на всяко от децата.
С определение № 202 от 23 март 2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване с оглед спазване на задължението на съда в производството по чл. 59, ал. 2 СК служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца съгласно т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, както и за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно необходимостта съдът да установи точното местоживеене и адрес на родителя, който ще упражнява родителските права, когато това обстоятелство не е напълно изяснено, с оглед защита интересите на детето, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, изразена в решение № 34 по гр.д. № 3368/2017 г., IV г.о.
Според разясненията, дадени от ВКС в соченото тълкувателно решение, служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало в случаите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата; задължение на съда в този случай е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. Съгласно решение № 34 по гр.д. № 3368/2017 г., IV г.о., елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, са възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование; винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете, като решението на съда трябва да вземе с оглед на конкретната фактическа обстановка по случая; намерението на единия родител да се установи да живее на установен адрес, различен от обичайното местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на детето, тъй като това обстоятелство сочи бъдеща промяна на условията не само за детето, особено в случаите, когато промяната ще се предприеме от родителя, натоварен с родителските права, с оглед осигуряването на непосредствените здравни, психологически, социални, финансови и всякакви други потребности на детето, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с този родител, съответно и с двамата му родители, според това на кого от тях е предоставено упражняването на родителските права. Промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага във всеки отделен случай да се определи какъв е най-добрият интерес на детето, предвид конкретните подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай, като се изследва подробно и добросъвестно от съда как промяната ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива. Цитираната практика напълно се споделя от настоящия съдебен състав.
Касационната жалба е основателна.
Безспорно е между страните, че са родители на децата П., [дата на раждане] , и К., [дата на раждане] И двамата родители имат желание да отглеждат децата и заявяват, че имат необходимите битови и социални условия за отглеждането им. Според заключението на допуснатата пред въззивната инстанция психологическа експертиза децата имат любящо отношение и към двамата родители, не са развили синдром на родителско отчуждение спрямо някой от тях, но са по-привързани към бащата. Констатирани са проблеми с родителския капацитет и на двамата родители, но се приема, че бащата е по-пригоден да се грижи за децата без да разчита на чужда помощ, както и че емоционалните връзки между бащата и децата са силни и прекъсването им води до хаотичен начин на работа за бащата и обучение за децата. Налице са данни за неколкократни промени на местоживеенето на страните, съответно и на децата, в хода на производството; през м. февруари 2020 г. майката е регистрирана по настоящ адрес в [населено място] и по делото е представен социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Л.. По отношение на бащата се установяват данни за чести промени на месторабота и местоживеене, като във въззивното производство е приет социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ В., по местоживеене на бащата на адрес в [населено място],[жк]. Налице са обаче индиции, че бащата възнамерява да се установи в [населено място], където с помощта на неговия баща е отглеждано детето П. през периода, в който двете деца са били разделени след инцидент през м. март 2019 г. Това се установява и от изявленията на децата, изслушани при условията на чл. 15 ЗЗДет – те са категорични в предпочитанието си да живеят при бащата [населено място], където се чувстват по-добре и по-спокойни. Въпреки това по делото не са събрани данни за мястото, условията и средата, при които децата ще пребивават, за да може да се извърши преценката с оглед най-добрия интерес на децата как тази промяна би могла да повлияе или да измени условията, при които децата живеят и се развиват в момента. Въззивният съд не е проявил дължимата активност за установяване на адрес на бащата, съответно не е поискан социален доклад, с който да бъдат установени битовите условия в жилището, в което възнамерява да се установи заедно с децата. Посочената доказателствена непълнота обуславя съществено нарушение съдопроизводствените правила. Съдът е следвало да назначи изготвяне на социален доклад от социалните служби в [населено място] за установяване обстоятелства от значение за преценката за интереса на детето (заедно с родителският капацитет на бащата) – битовите и социалните условия, в които децата ще бъдат отглеждани. В тази връзка следва да се посочи, че в съдебното заседание пред касационната инстанция самият ответник Б. Д. заявява, че след смъртта на своя баща в началото на 2022 г. той е наследил жилище в [населено място], където може да полага необходимите за децата грижи.
При това положение решението в обжалваната му част следва да се отмени и да се върне на въззивния съд за ново разглеждане при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, като при повторното разглеждане следва да изиска социален доклад по адрес на местоживеенето на бащата в [населено място] с оглед преценка на битовите и социални условия, с които разполага този родител.
По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. ,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 265156 от 30 юли 2021 г., постановено по в.гр.д. № 10999/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено решение № 206126 от 1 септември 2017 г., постановено по гр.д. № 14585/2016 г. по описа на Районен съд София, относно предоставянето на родителските права по отношение на децата П. Б. Д. и К. Б. Д. на майката Д. Р., определянето на режим на лични отношения на бащата Б. П. Д. с децата и осъждането му да заплаща издръжка, и вместо това упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата Б. Д., при когото е определено местоживеенето им, определен е режим на лични отношения между децата и майката Д. Р., и майката е осъдена да заплаща месечна издръжка от по 165 лева на всяко от децата.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |