Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60235

гр.София, 09.11.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 165/ 2021 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 284/ 13.04.2021 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно на Варненски окръжен съд № 1065 от 08.10.2020 г. по гр.д.№ 2159/ 2020 г., с което е прието за установено в отношенията между „Енерго - про продажби” АД и Д. Н. Д., че Д. Д. не дължи на „Енерго - про продажби” АД сумата 11 229,31 лв, начислена корекция на сметка за електрическа енергия, за период 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г., по фактура № [ЕГН]/ 19.11.2019 г. с адрес на потребление: [населено място], [община].
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“.
По този въпрос има установена практика с решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 4160/ 2018 г., ІII г.о., по гр.д.№ 1174/ 2020, IV г.о. и др. Според тази практика чл.183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителни дружества и крайни потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл.183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл.318 и сл. ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител с електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача - да заплати уговорената продажна цена с ДДС. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е посочил като основание за уважаване на иска, че не била използвана методика за изчисляване на количеството енергия за доплащане, съгласно правилата на ПИКЕЕ. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – тъй като правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила и каква методика за изчисление е използвана. Въззивното решение следва да бъде отменено, като не са налице предпоставките за постановяване на акт по същество от касационната инстанция, тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия.
По делото е установено, че „Енерго - про продажби” АД /доставчик/ и Д. Н. Д. /абонат/ имали правоотношение, въз основа на което ответникът продавал на ищцата електрическа енергия срещу заплащане на цена. На 14.02.2019 г. била извършена проверка на електромер с фабричен № *****, за която бил съставен протокол № 1105491 от същата дата, подписан от извършилите проверката и от свидетели. Въз основа на протокола „Енерго - про продажби” АД начислило на абоната потребена, но незаплатена електрическа енергия в количество 58 081 квтч на стойност 11 229,31 лева. Провереният електромер регистрирал цялата отчетена енергия, но 58 081 квтч били отчетени в регистър 1.8.3, който не се визуализирал на дисплея, не бил отчитан и записаната в него енергия не била фактурирана. Не можело да се установи от кои момент се получава натрупването на записа в регистър 1.8.3.
Както бе посочено в отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, правното основание за доставчика да търси заплащане на цената на количество потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл.183 ал.1 ЗЗД. Установяването на вземането като съществуващо предполага доказване на факта на реалното потребление за определен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване. Видно е от доказателствата по делото, че липсата на отчет в случая се дължи на външна намеса в тарифната схема на електромера при което преминалата енергия е отчетена по тарифа, която не е визуализирана на дисплея. От заключението на приетата пред първоинстанционния съд СТЕ е установено, че електромерът е от одобрен тип и е отчитал правилно доставеното количество енергия, но поради софтуерна намеса енергията е отчитана в различна от заводски настроените тарифи. Посочено е също, че количеството енергия, отчетено в трета тарифа, е физически невъзможно за пренос за посочения период от време. Не е изяснено обаче каква част от енергията за претендирания период е било възможно да се достави за исковия период, а съдът е следвало служебно да прояви активност в тази насока, тъй като при доказан по основание иск, той не може да бъде отхвърлен по съображения за липса на доказателства относно размера на вземането /арг. чл.162 ГПК/. Въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за да бъде изслушана комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде заключение при какви условия е възможно /включително при какви технически повреди/ да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1.8.3 на процесното средство за търговско измерване; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, каква част от отчетеното в скрития регистър количество електроенергия е било възможно да премине за твърдяния период.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд съгласно чл.294 ал.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1065 от 08.10.2020 г. по гр.д.№ 2159/ 2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: