13 Р Е Ш Е Н И Е № 14 Гр. София, 28 януари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1559/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Ж. Д. С. против решение № 143/28. 10. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 140/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НК. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаторът изтъква, че практически липсват мотиви към решението. Твърди, че съдът е основал изводите си върху негодни доказателствени средства – протоколи за веществени доказателствени средства, събрани посредством специални разузнавателни средства срещу лица, които нямат отношение към деянието – предмет на обвинението, както и върху показанията на служители под прикритие, които противоречат на изложеното от тях в рапорта за резултатите от приложеното СРС. Сочи, че са допуснати нарушения на процедурата по прилагане на специални разузнавателни средства, тъй като не са съществували данни за съпричастност на подсъдимия към престъпна дейност; служителите под прикритие са разпитани шест месеца след осъществяването на доверителните сделки и протоколите за разпита им не са били предявени на подсъдимия в нито един момент от досъдебното производство; получената при доверителните сделки неистинска чуждестранна валута не е приобщена към доказателствата по делото по надлежния ред, защото няма протокол за доброволно предаване или за изземване. Поддържа, че действията на служителите под прикритие нарушават чл. 6 от ЕКПЧ, защото представляват провокация към престъпление, с оглед на което показанията им следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Счита, че показанията на другите полицейски служители, разпитани по делото са приобщени в нарушение на чл. 118 от НПК. Изразява несъгласието си с изводите на съда, че доверие заслужават показанията на свид. М. от досъдебната фаза, като противопоставя доводи, че с оглед криминалното му минало свидетелят е бил принуден от полицията да уличи подсъдимия, а достоверни и лишени от манипулация са изявленията му в хода на въззивното съдебно следствие. Твърди, че в нарушение на НПК прокурорът е прекратил наказателното производство срещу съучастниците му и неправилно е разделил наказателното производство за деяние, извършено на територията на [населено място]. В подкрепа на тезата за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК жалбоподателят сочи, че предоставянето на неистинската валута на друго лице срещу част от номиналната му стойност не представлява прокарване в обращение по смисъла на чл. 244 от НК, защото парите не са използвани като платежно средство, а като стока. На последно място се сочи, че наказанието е явно несправедливо, тъй като не е отчетена напредналата възраст на подсъдимия, семейното му положение, липсата на други осъждания за престъпления против паричната и кредитната система, липсата на вредни последици от деянието. С оглед тези съображения касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подс. Ж. С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да го оправдае или да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като съдилищата са изяснили всички правно значими обстоятелства, оценили са правилно доказателствената съвкупност, направили са законосъобразни правни изводи и са наложили справедливо наказание. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: Касационната жалба е основателна, но не по всички съображения, изложени в нея. С присъда №1/07. 01. 2015год., постановена по н. о. х. д. № 493/2014год., Окръжният съд – гр.Бургас е признал подс. Ж. Д. С. за виновен в това, че в периода 22. 06. 2011 год. – 18. 08. 2011 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, прокарал в обращение неистински парични знаци: 58 броя неистински банкноти с номинал от по 100 щатски долара, 10 броя неистински банкноти с номинал от по 100 евро и 1 брой неистинска банкнота с номинал от 200 евро, като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето през което подсъдимият е бил задържан под стража и по ЗМВР. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца наложено на подсъдимия присъда по н. о. х. д. №1571/2012 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор. На основание чл. 53, ал.2, б. "а" от НК съдът е отнел вещите предмет на престъплението, притежаването на които е забранено и се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Присъдата е проверена по въззивна жалба на подсъдимия и с решение № 143/28. 10. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 140/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас, е потвърдена. По доводите за съществени нарушения на процесуалните правила: Преди всичко следва да бъдат обсъдени оплакванията на подсъдимия за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство и при съдебното разглеждане на делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното приложение на материалния закон, а и защото от основателността им зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в касационната жалба. Внимателният прочит на материалите по делото води до категоричен извод за несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на наказателния процес, свързани с прекратяването на наказателното производство срещу свидетелите Г. Ш. и П. Т., както и тези отнасящи се до липсата на повдигнато обвинение срещу свид. М. М.. Съгласно чл. 127, т. 1 от Конституцията на РБ прокуратурата ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Единствено от суверенната преценка на прокурора зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления – чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи (с изключение на висшестоящия прокурор) и в частност от съда. Именно защото прокурорът е „господар на досъдебното производство”, съдът не може да се намесва в тази фаза на наказателния процес извън изрично посочените в закона случаи, като предопределя хода й, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, че следва да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и други лица или следва да бъде повдигнато обвинение и за други престъпни посегателства. След като прокурорът е преценил, че не са налице основания за привличане към наказателна отговорност на свидетелите М., Ш. и Т., настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да отмени присъдата и потвърждаващото я въззивно решение и да върне делото на прокурора с указания в претендирания от подсъдимия смисъл. Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по отношение доводите на подсъдимия, че не е следвало да бъде образувано отделно наказателно производство за деянието, извършено на 01. 09. 2011 год. в [населено място]. Не съществува основание, изводимо от материалите по делото, да бъде удовлетворена претенцията на подсъдимия за наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати от съдебните инстанции по фактите. На първо място следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя доводите за липса на мотиви. Вярно е, че апелативният съд е бил доста пестелив при излагане на съображенията си в подкрепа на взетото решение, но, макар и в минимална степен, постановеният от него акт удовлетворява изискванията на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК, доколкото съдържа както констатации относно установените правно значими обстоятелства, така и правни изводи и отговор на главните възражения на страните по доказателствата, приложимия материален закон и вида и размера на наказанието. Основните доводи в касационната жалба изразяват несъгласието на подсъдимия с извършения от въззивния съд доказателствен анализ, като се претендира, че описаните в решението факти не почиват върху доказателствата по делото. По естеството си тези съображения представляват твърдения за необоснованост на съдебния акт, която не попада сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В касационното производство предмет на проверка е единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение, т. е. обстоятелството дали въззивният съд е основал изводите си върху всички доказателства или доказателствени средства или е игнорирал някои от тях; дали констатациите му почиват върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред; дали е или не е изопачил смисъла и значението на доказателствените източници; дали при оценката на доказателствата съдът е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти; дали е обсъдил всички доводи на страните. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда не дава основание да се счита, че обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е било опорочено. Съдилищата са анализирали доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като са ги интерпретирали съобразно действителния им смисъл и съдържание. Окръжният съд е съпоставил обясненията на Ж. С. със заключенията на допуснатите и приети по делото експертизи, с показанията на свидетелите М. М., П. Т., Г. Ш., М. Б. и Г. Т. и на служителите под прикритие с идентификационни номера 36 и 37 (40 и 41), както и с протоколите за придобиване на вещи от доверителна сделка, за оглед на веществени доказателства и за веществени доказателствени средства, придобити при експлоатация на специални разузнавателни средства; отчел е двойнствената природа на твърденията на подсъдимия; акцентирал е върху противоречията между тях и останалите гласни доказателствени средства и е кредитирал заявеното от С. в частта му, в която то се подкрепя от други доказателствени източници, след което е направил верен и професионално аргументиран извод, че свидетелските показания и писмените доказателства в съвкупност с обясненията на подсъдимия (в кредитираните им части) изграждат правдива и цялостна картина на инкриминираните събития. От своя страна апелативният съд е извършил собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие и е достигнал до аналогични заключения относно правно значимите обстоятелства. Не дава основание за отмяна на въззивния съдебен акт фактът, че апелативният съд е кредитирал показанията на свид. М. М. от досъдебното производство, а не тези, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие. Във връзка с този довод на касатора следва изрично да се подчертае, че суверенно право на въззивната инстанция, предвид правомощията й на съд по фактите, е да даде вяра на едни доказателствени източници и да направи извод за неистинност и необективност на други, а от своя страна касационният съд не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и убедителност на един или друг доказателствен източник, давайки им указания кои доказателствени средства следва да бъдат кредитирани. Апелативният съд е обсъдил противоречията при двата разпита на свид. М. и според възможностите си е отговорил на възраженията на защитата кои от тях са достоверни. Контролираната инстанция не е имала основание да възприеме показанията на свид. М., дадени по време на въззивното съдебно следствие, защото е констатирала, че те са изолирани и не се подкрепят от други доказателствени източници. Напротив, установено е, че такава корелация е налице именно между заявеното от свидетеля пред съдия на досъдебното производство и посоченото от служителите под прикритие с идентификационни номера 36 и 37, като в същото време отсъстват каквито и да било други доказателства извън твърденията на М. за оказан натиск върху него да депозира показания, уличаващи подсъдимия – документи, с които той е сезирал прокурора за неправомерно поведение от страна на разследващия орган или на други полицейски служители, изявление за това обстоятелство в протокола за разпит по реда на чл. 223 от НПК или дори свидетелски показания на лица, пред които той е споделил за подобни действия. При отсъствието на обективни доказателства за сугестиране на свидетеля, а това се отнася и за свидетелите Г. Ш. и П. Т., обстоятелството, че същият е криминално проявен, не дава основание за извод в претендираната от подсъдимия насока, защото това би представлявало предположение, направено в разрез с императивната разпоредба на чл. 303, ал. 1 от НПК. Наред с това неподкрепени от доказателствата по делото са твърденията, че разпитът на М. М. в рамките на въззивното съдебно следствие е извършен при грубо погазване на процесуалните изисквания – прекъсване на свидетеля, заплаха, че промяната на показанията му ще има за последица ангажирането на наказателната му отговорност за лъжесвидетелстване, забрана да отговаря на въпросите на защитата и т. н. В протокола за съдебно заседание от 06. 10. 2015 год. не са отбелязани изявления на съда или прокурора с подобно съдържание, нито пък възражения на подсъдимия или на защитата му във връзка с начина на провеждане на разпита. В случай, че С. или адвокатът му са считали, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от тях искания и други изявления или че съдържа такива, каквито те не са правили, са могли да се възползват от възможността по чл. 312 от НПК да поискат поправка на протокола, което не е сторено. Процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията на НПК, съдържа всички необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени включително и за начина на провеждане на разпита на свид. М., а така също и за събраните доказателства. Върховният касационен съд не споделя и основните възражения на подсъдимия, касаещи прилагането на специални разузнавателни средства по делото. Фактът, че сред доказателствените материали са приложени протоколи за веществени доказателствени средства, получени при експлоатация на специални разузнавателни средства срещу свидетелите Д. Г., И. С. и И. Х. не обосновава извод за наличие на основание за отмяна на проверявания съдебен акт. Използването на този способ на доказване е било продиктувано от необходимостта за обективно, всестранно и пълно разследване, доколкото е съществувала оперативна информация, че тримата свидетели също имат отношение към разпространението на подправени парични знаци на територията на [населено място]. След като, както е заявил сам подсъдимият в касационната си жалба, не е установено посочените лица да са съпричастни към инкриминираните събития, коментираните писмени доказателствени средства са преценени като неотносими към предмета на доказване и съдилищата по фактите не са ги обсъждали и не са ги ползвали при изграждане на изводите си относно правно значимите обстоятелства. Що се отнася до участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, то е било установено впоследствие при експлоатация на специални разузнавателни средства по отношение на свид. М. М., като е потвърдено и посредством посочените по-горе доказателствени източници. Несъстоятелни са аргументите на подсъдимия, свързани със съдържанието на исканията на наблюдаващия прокурор да бъде разрешено прилагането на специални разузнавателни средства. Както искането срещу подсъдимия, така и тези, отнасящи се до свид. М. и посочените по-горе лица са направени приблизително по едно и също време и касаят установяването на едни и същи обстоятелства, логична последица от което е идентичността на съдържанието им. Касационната инстанция не споделя и възраженията, че съдът недопустимо се е позовал на специални разузнавателни средства, разрешени по отношение на свид. М. М., както и на тези, отнасящи се до подсъдимия, за когото нямало данни да е ангажиран с криминална дейност. В искането за прилагане на специални разузнавателни средства изрично е посочено, че служителите под прикритие следва да осъществят до три доверителни сделки по закупуване на подправени парични знаци с посочения свидетел и/или с доверено на последния лице. Такова доверено лице, съобразно установеното по делото, е бил именно подсъдимият, а това обосновава и процесуалната допустимост да бъдат ползвани като доказателствено средство в настоящия наказателен процес показанията на служителите под прикритие. В., дори искането да не беше формулирано по посочения начин, разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от НПК би представлявала процесуалното основание за позоваване на показанията на служителите под прикритие. Наред с това впоследствие и по отношение на самия подсъдим е дадено разрешение както за подслушване, така и за използване на служител под прикритие, като необходимостта от този способ на доказване е основана на информацията за съпричастност на Ж. С. към инкриминираната дейност, получена при експлоатацията на специални разузнавателни средства по отношение на свид. М., като в същото време прокурорът, направил искането, е отчел и сериозните затруднения при попълване на делото с доказателства, произтичащи от предпазливостта на подсъдимия и взетите мерки за запазване в тайна на участието му в инкриминираната престъпна дейност. Не могат да бъдат споделени доводите за съществени нарушения на процесуалните правила при разпита на служителите под прикритие, допуснати на досъдебното производство. Преди всичко следва да се подчертае, че последните са разпитани по предвидения в НПК ред в хода на съдебното следствие, като подсъдимият и защитникът му са участвали при този разпит и са могли да поставят въпросите си към тях. В същото време нито съдът служебно, нито страните са констатирали наличието на основания за прочитане на показанията им от досъдебната фаза. Твърденията им, депозирани по реда на чл. 223 от НПК, не са приобщени към доказателствената съвкупност и съдилищата по фактите не са основали върху тях изводите си относно правно значимите обстоятелства, поради което дори и разпитът в досъдебното производство да е извършен в разрез с процесуалния регламент, въззивният съдебен акт не би могъл да бъде отменен. Единствено за прецизност и пълнота на изложението касационната инстанция отбелязва, че обстоятелството, че служителите под прикритие не са разпитани в деня, в който са извършени доверителните сделки с подсъдимия, не дава основание за изключване на показанията им от доказателствената съвкупност. Разпоредбата на чл. 25 от ЗСРС, на която се позовава подсъдимият, урежда техническите аспекти на изготвянето на протоколи за веществени доказателствени средства, а служителят под прикритие се разпитва като свидетел по реда и при условията на НПК, включително и при спазване на разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от НПК. Наред с това не отговаря на обективната истина твърдението, че протоколите за разпит на служителите под прикритие по реда на чл. 223 от НПК не са били предоставени за запознаване на подсъдимия. Към момента на провеждане на разпита пред съдия – м. януари 2012 год., Ж. С. не е бил привлечен като обвиняем по настоящото дело, а видно от протокола за предявяване на разследването на л. 107 и сл., т. 9 от ДП, подсъдимият се е запознал с всички материали, съдържащи класифицирана информация, включително и с намиращите се в т. 6 протоколи за разпит на служителите под прикритие, като исканията му не касаят техните показания. Неоснователно се поддържа, че съдилищата по фактите не са обсъдили противоречията между показанията на служителите под прикритие от една страна и посоченото в рапорта за резултатите от прилагането на този оперативен способ – от друга. В материалите по делото, изпратени на ВКС, не се съдържа подобен писмен документ, но дори и да съществуваше такъв, първата и въззивната инстанция не са имали процесуално задължение да коментират съдържанието му, защото той не притежава каквато и да било доказателствена стойност. Процесуалният способ за приобщаване на резултатите от използването на служител под прикритие към доказателствата по делото съгласно чл. 172, ал. 4 от НПК е разпит в качеството свидетел. Посоченото процесуално качество предопределя и възможността да бъдат констатирани противоречия единствено между показанията на служителя под прикритие на досъдебното производство и в съдебната фаза, като редът за преодоляването им е установен в чл. 281 от НПК. Въззивната инстанция не е имала основание да възприеме и аргументите за провокация от страна на служителите под прикритие, защото събраните по делото доказателства не установяват, че служителите под прикритие са въздействали на подсъдимия по начин, мотивиращ да предприеме престъпно поведение, което той не би сторил без тяхната намеса. Безспорно, към 22. 06. 2011 год. служителите под прикритие не са разполагали с информация за съпричастност на подс. С. към разпространението на подправени парични знаци, но това обстоятелство е само един от критериите, въз основа на които както ЕСПЧ (в цитираните в жалбата решения), така и ВКС (в Р. № 189/2015 год. по н. д. № 515/2014 год. на ІІ н. о.) квалифицира поведението на полицейските служители като провокация към извършване на престъпление. От значение е също така дали служителят под прикритие е бил настоятелен и използвал ли е някаква форма на натиск върху разследваното лице. Съобразно приетото от съдилищата по фактите още в началото на м. юни 2011 год. Ж. С. се обърнал към свид. П. Т. с молба да му намери неистински щатски долари – обстоятелство, което само по себе си показва нагласата на жалбоподателя за извършване на престъпление против паричната и кредитната система. Наред с това, именно по настояване на подсъдимия е променено мястото на първата среща със служителите под прикритие, като е избрано такова (пак по негово указание), където няма камери за видеонаблюдение. Същевременно при този първоначален контакт подсъдимият съвсем не е проявил неохота да контактува с „клиентите”, а напротив – бил е активната страна, като сам е настоял „да говорят по същество” и е изразил готовност да ги снабди освен с долари и с подправени евро, както и с неистински дипломи за завършено висше образование. Позицията му е останала непроменена и при двете последващи срещи – на 16. 07. 2011 год. и на 18. 08. 2011 год., като независимо от обстоятелството, че те са инициирани от служителя под прикритие с идентификационен номер 36, С. отново не е демонстрирал нежелание да обсъжда темата за подправената валута и не е възразил против въвличането му в подобна престъпна дейност – факт, който в крайна сметка е признат и от самия подсъдим, макар да е обяснен с това, че съзнавал, че контактува с полицаи, на които желаел да окаже помощ. Видно е също така, че впоследствие С. е отправил предложение да достави наркотични вещества на служителите под прикритие, а при последната среща поискал от служителя с идентификационен номер 40 да го свърже с някой, който има на разположение акцизни стоки без бандерол. Изложеното недвусмислено показва, че служителите под прикритие не са оказали недопустимо въздействие върху Ж. С., провокирайки го да извърши инкриминираното деяние. Не почиват върху материалите по делото и възраженията, че неистинските банкноти не са надлежно приобщени към доказателствата по делото. На л. 3, т. 1 от материалите, съдържащи класифицирана информация, е приложен протокол от 22. 08. 2011 год. относно придобиването на вещи от доверителна сделка, с който е предадена банкнотата от 200 евро, получена от служителя под прикритие на 15. 08. 2011 год. На л. 5, т. 1 се намира протокол от 18. 07. 2011 год., касаещ предмета на престъплението по п. 2 от обвинителния акт, а на 6, т. 1 – протокол от 23. 01. 2011 год., който се отнася за деянието, извършено на 22. 06. 2011 год. В посочените документи са описани банкнотите по вид, номинал, серийни номера, като е отразено и наличието на два различни номера върху част от банкнотите от 100 щ. д. – предмет на доверителната сделка от 22. 06. 2011 год. Съпоставката на съдържанието на посочените писмени доказателствени средства с протоколите на оглед на веществени доказателства, с показанията на служителите под прикритие относно придобитите от тях вещи и с обектите, предмет на изследване в заключението на техническата експертиза не оставя съмнение относно предмета на престъплението и дава основание за извод, че веществените доказателства са били приобщени по изискуемия процесуален ред. В принципен план подсъдимият основателно сочи, че показанията на оперативните работници З. К., К. С. и А. П. не представляват годен източник на доказателства, но не защото тримата са участвали в наказателното производство в друго процесуално качество и попадат под ограничението на чл. 118 от НПК, а защото пресъздават получена от тях оперативна информация във връзка с разпространение на подправени парични знаци на територията на [населено място]. Освен, че не касае подсъдимия, а други лица, тази информация би могла да даде насоки на разследващите органи за разкриване на извършителя, но доколкото не е посочен източникът й и не съществува обективна възможност за проверка на достоверността й, тя не би могла да служи като доказателство в наказателния процес. Що се отнася до полицейския служител Я. У., тя също не е сред лицата, за които се отнася забраната по чл. 118, ал. 1 от НПК, но по собствените й думи, обстоятелствата, за които свидетелства, са й станали известни след запознаване с резултатите от използваните по делото специални разузнавателни средства. Именно поради това показанията й представляват източник на производни доказателства, а те могат да бъдат поставени в основата на постановената присъда само в три случая: когато разкриват наличието на първични доказателства, когато служат за проверка на първичните доказателства или когато по една или друга причина първичните доказателства са се оказали недостъпни. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези. Следва да се отбележи, че двете съдебни инстанции по фактите са се позовали на четиримата полицейски служители единствено при изброяване на доказателствата, събрани в рамките на съдебното следствие, но показанията им не са били предмет на задълбочено обсъждане, вероятно защото не е осмислено естеството на твърденията им. Този пропуск не дава основание за отмяна на съдебния акт, доколкото поначало те е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност без това да дава отражение върху фактическите констатации по делото. По доводите за неправилно приложение на материалния закон: При правилно установената фактическа обстановка съдилищата по фактите са направили законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието на подс. Ж. С. като престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от НК. Паричните знаци – предмет на обвинението са били подправени, като им е придаден вид на законно платежно средство, докато в действителност се различават от истинските парични единици по редица признаци, описани в заключението на техническата експертиза. Тази характеристика на инкриминираните банкноти е била ясно съзнавана от подсъдимия, видно от безспорно доказаните му действия, извършени в строга логическа последователност, а с осъществяването на доверителните сделки паричните знаци са били прокарани в обращение. Доводите в касационната жалба за несъставомерност на деянието поради това, че служителите под прикритие са заплатили на подсъдимия по-ниска цена от номиналната стойност на подправените парични знаци, почиват на неправилно тълкуване на закона. Прокарването в обращение на подправени парични знаци или платежни инструменти по смисъла на чл. 244, ал. 1 от НК е свързано с използването на предмета на престъплението като платежно средство, а това от своя страна предпоставя наличието на сделка между дееца и трето лице, по силата на която първият предава фактическата власт върху неистинските парични знаци на своя съконтрахент. С тези действия изпълнителното деяние е осъществено и подправените платежни средства са постъпили в търговския оборот, като е създадена принципна възможност да продължат да циркулират като законна обменна единица. Законодателят не е въвел като елемент от състава на престъплението нито мястото, нито начина на осъществяване на деянието. Поради това не е необходимо прокарването в обращение да е извършено непременно в търговски обект или кредитна институция. Ирелевантно е освен това каква е стойността на получената от извършителя насрещна престация и дали изобщо другата страна по сделката е предоставила такава – прокарване в обращение ще е налице и когато подправените парични знаци са дарени другиму. Без значение е и дали стойността на насрещната престация, в случай, че има такава, съответства на номиналната стойност на подправените банкноти, а когато те са в чужда валута – по какъв валутен курс е пресметната левовата им равностойност. Не се отразява върху съставомерността на деянието и обстоятелството, че с приобщаването на предмета на престъплението към веществените доказателства по делото, практически е изключена възможността по-нататък те да се ползват като платежно средство. Изложеното недвусмислено показва, че деянието на подс. Ж. С. осъществява състава на престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК, а логична последица от това е липсата на основание касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание: От всички доводи в касационната жалба ВКС намира, че са основателни единствено тези, касаещи справедливостта на наложеното наказание. При индивидуализацията му в размер над средния съдът е надценил тежестта и значението на отегчаващите обстоятелства и същевременно не е съобразил всички смекчаващи такива. Безспорно конкретното деяние разкрива немалка степен на обществена опасност предвид значителния брой неистински банкноти, прокарани в обращение, въвличането на трети лица в осъществяването на престъпната дейност и користната цел на подсъдимия. Вярно е също така, че съдебното му минало е обременено, но в същото време въззивната инстанция не е отчела напредналата възраст на С. – към момента на деянието същият е надхвърлил шестдесет години, а понастоящем вече е шестдесет и пет годишен. Наред с това е подценено значението на депозираните от подсъдимия обяснения, с които той е съдействал до голяма степен за разкриване на обективната истина и с които по същество е признал съпричастността си към деянията, извършени на 16. 07. 2011 год. и 11. 08. 2011 год. Недостатъчно значение е отдадено и на трудовата ангажираност на подсъдимия. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че наказанието, наложено на подс. С., е явно несправедливо, поради което решението на Бургаския апелативен съд следва да бъде изменено в санкционната му част, като наказанието бъде намалено от шест години лишаване от свобода на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Според касационната инстанция изолирането на подсъдимия от обществото за посочения срок ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието му, така и за постигане на генералната превенция. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 143/28. 10. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 140/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас, като НАМАЛЯВА размера на наказанието, наложено на подс. Ж. Д. С. от шест години лишаване от свобода на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.