Р Е Ш Е Н И Е №. 344 С о ф и я 27 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 ю н и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1774/2011 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Направено е искане от осъдения К. Т. Е. от П., в момента в затвора П., по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 302 от 11.11.2010 г. по ВНОХД № 2744/2010 г. на окръжен съд-П. с наведени основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, 2 и 3 от НПК, като се иска отмяна на атакуваното решение и възобновяване на производството пред въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Частните обвинители И. Т., Н. Т. и В. Т, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител в производството пред ВКС, като не са взели отношение по искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от защитника му адв.Ф.Р. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 314/18.06.2010 г., постановена по НОХД № 2992/2010 г. на районен съд-П. отговорността на подсъдимия К. Т. Е. от П. е ангажирана за извършено на 01.12.2009 г. в П. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и при условията на чл.58а вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 от НК е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като от същото на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане от 07.12.2009 г. до влизане на присъдата в законна сила. С присъдата е разпоредено с веществените доказателства по делото, част от които е постановено да се върнат на пострадалите, а други – на подсъдимия. Присъдата е била протестирана от районна прокуратура-П. с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и заради неправилно разпореждане с част от веществените доказателства с искане за изменяването й и завишаване на размера на определеното на подсъдимия наказание, както и за правилното разпореждане с посочената част от веществените доказателства. В същите части присъдата е била обжалвана и от повереника на частните обвинители, с аналогични оплаквания и искания. Присъдата е била обжалвана и от подсъдимия и от неговия защитник с оплаквания от втория за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание, а от първия – и за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й в разрез с процесуалните изисквания относно дължимия се от съда анализ на доказателствата и със задължителната практика на ВКС по правилното приложение на закона, включително и относно разпореждането с веществените доказателства по делото, без развити конкретни съображения в тяхна подкрепа и с общо искане от двамата за изменяването й с чувствително намаляване на размера на наказанието му. С решение № 302 от 11.11.2010 г. по ВНОХД № 2744/2010 г. на въззивния окръжен съд-П. обжалваната присъда е потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна и от тази дата е влязла в законна сила. Искането на осъдения Е. визира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствения анализ на съда, непълнота на доказателствата, обезпечаващи осъждането му като автор на деянието и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В пренията пред ВКС и в писмената му защита същият поддържа оплакванията си за съществени процесуални нарушения при одобряване на съгласието му делото да се разгледа по диференцираната процедура по глава 27 от НПК, която бил принуден да приеме по съвет на защитника му от досъдебното производство и която не се подкрепяла от доказателствата по делото и оттам – несправедливото му осъждане. Тази негова позиция се поддържа и от служебния му защитник. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, поради което е допустимо, като разгледано по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНО. Част от проблемите при отхвърляне на искане за или при незаконосъобразно провеждане на регламентираната в глава 27 от НПК диференцирана процедура на съкратено съдебно следствие са разрешени с Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, като в т.1.1, т.4, т.7, т.8.1 са разтълкувани предпоставките за допускането й и пороци при нейното провеждане, на каквито осъденият Е. се позовава в искането си до ВКС. Доводите му обаче не са съобразени с хода на делото и в двете му фази и не се вместват в обема на допустимата му защита. Разследващите органи са успели в кратко време, изхождайки от първоначалните данни за извършената кражба, да съберат в съответствие с процесуалните правила различни доказателствени източници, които са ги насочили към осъдения. Опитът му да всее съмнение за достоверността на някои от свидетелите и позоваването му на порок при разпознаванията, на което защитата му се е позовала в производствата по задържането му под стража, е бил неуспешен не защото съдът се е предоверил на прокурора, а защото възраженията им са били оборени от документираните процесуално-следствени действия, включително своевременното отправяне на искане за служебен защитник и отклоняването му заради появата на договорен такъв, липсата на каквито и да е възражения от страна на разпознавания, приложените фотоалбуми при провеждането на същите, документиращи сходството във външността на представените за разпознаване лица, липсата на противоречия в показанията на разпитаните свидетели. Разследващите са проверили и твърденията на обвиняемия Е. да е разполагал на друго основание със значителна сума в лева в периода от кражбата до задържането му, както и за травмата на крака му. В крайна сметка, изправен пред съда, по негова инициатива е направено искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, което е отразено в пренията от защитника му пред районния съд. Последният не би имал основание за друг съвет към Е., тъй като събраните на досъдебното производство доказателства еднопосочно установяват авторството на деянието в негово лице. Твърдяната в искането най-общо противоречивост на част от свидетелските показания липсва. Не са налице и пропуските при разпознаванията, на които осъденият се позовава. Опитите му да трансформира и укрие бързо откраднатите от сем.Т. пари се установява от св.Р., св.К., писмените доказателства за погасяване на кредит и за плащане на други задължения. Поднесените на досъдебното производство версии да е спечелил джакпот или че е имал стара травма не предизвикват съмнение в признанието му и не са налагали провеждане на съдебно следствие по общия ред. Дори и сега в искането си осъденият не се позовава на такива обстоятелства, а най-общо възразява за наличие на “принуда” от страна на защитника му или обстоятелства около задържането му и здравословното му състояние, принудили го да направи “самопризнание”. Или, законовият компромис между обвинението и неговата защита не е реализиран в негова вреда, тъй като самопризнанието му е било в достатъчна степен подкрепено от събраната на досъдебното производство доказателствена маса и липсват сочените от него “очевидни” противоречия между ползваните доказателства и доказателствени средства, които да опорочават изводите на съда както по фактите, така и по приложимото право. Хаотичността на личната му защита личи и от подаденото много след срока за въззивна жалба лично от него възражение, касаещо обаче разпореждането с веществени доказателства, които биха обезпечили претенциите на пострадалите, но въпреки това разгледано от въззивния съд като въззивна жалба против атакуваната с отделна жалба от защитника му, но за явна несправедливост на наложеното му наказание, осъдителна първоинстанционна присъда, макар и да не е довело до целените от Е. последици. С оглед на изложеното ВКС не намира наличие на основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, тъй като изводите на съда както по фактите, така и по приложимото право са съответни на процесуалните правила и на материалния закон. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Дори и без отежненото му съдебно минало, множеството квалифициращи деянието му обстоятелства са предполагали и по-сериозно по размер наказание – опасен рецидив, взлом, големи размери. Здравословното му състояние, влошило се при изтърпяване на предишно наказание лишаване от свобода, не е било за него мотив да не върши такива престъпления, обратно, възползвайки се от добитата от наблюдението в банката информация за получената от сем.Т. сума, е действал професионално, разбивайки патроните на две врати и тършувайки из дома им, до откриване и отнемане на същата. Търпимостта на обществото към такива прояви и дейци (изразена и чрез съдебните актове) не е и не може да бъде безгранична, които те оправдават с безпаричие, с безработицата, дори със заболяванията си, но за които извършването на такива престъпления е ежедневие. Фигурата на добрия родител, към която уж се стреми осъденият, предполага да прекъсне тази си деятелност, а не да върши такива тежки престъпления, за да се представя за такъв. Обстоятелството, че е имал добри трудови реализации се обезмисля на фона на извършеното. Всъщност, паричните му затруднения към онзи момент обуславят мотива му за извършване на деянието, които е бързал да разреши с откраднатата сума, но действията на разследващите са отнели възможността да напусне страната и да се укрие. Така наложеното му дори снизходително наказание не е несъразмерно на извършеното от него и личната му обществена опасност и прекомерно за заболяването му, което, добито при предишното му лишаване от свобода, не го е възпряло да върши престъпления. От друга страна, очакванията и на пострадалите са част от обществената нетърпимост към такива прояви, които трудно биха били оправдани с обстоятелствата, на които той се позовава. ВКС намира, че няма основание за намаляване на наказанието на осъдения и не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 от НПК. Искането на осъдения Е. се явява в цялост неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Т. Е. от П., в момента в затвора П., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 302 от 11.11.2010 г., постановено по ВНОХД № 2744/2010 г. от окръжен съд-П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :