5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 699 София,20.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : ТОТКА КАЛЧЕВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 487/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 9107 от 04.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 5182/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане от 03.02.2012 г. по ч. гр. д. № 58770/2011 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Н. Г. А. в качеството му на [фирма] за сумата 10 598.74 евро. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като навежда оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и нарушения на закона. Поддържа твърдения, че в т.12 на заявлението е посочил всички обстоятелства, необходими за индивидуализиране на претендираното парично вземане, и изразява несъгласие с извода на въззивния съд за несъответствие на заявлението с изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, допускането на касационно обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Като значим за изхода на делото е поставен процесуалноправният въпрос за изискванията, на които трябва да отговаря заявлението по чл.410 ГПК, за да е редовно по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са посочени определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. № 120/2009 г. на ВКС, І т. о., и определение № 332/09.06.2009 г. по ч. т. д. № 266/2009 г. /погрешно цитирано като определение от 09.06.2010 г. по ч. т. д. № 266/2010 г./ на ВКС, І т. о. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителни листове, издадени от различни районни съдилища. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по ч. гр. д. № 5182/2012 г. е образувано пред Софийски районен съд по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н. Г. А., действащ като [фирма]. В т.9 на заявлението е посочено, че се иска издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, формирано от сумите 8 898.13 евро - подлежащо на възстановяване застрахователно обезщетение, изплатено на [фирма] в качеството му на лизингодател по силата на застрахователна полица № 16400062180000002 от 08.08.2006 г. за застраховка „Загуби от неплащане на лизингови вноски”, и 1 700.61 евро - лихви за забава за периода 15.04.2010 г. - 19.12.2011 г., законната лихва върху сумата 8 898.13 евро от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и направените в заповедното производство разноски. Обстоятелствата, от които произтича паричното вземане на заявителя, са изложени в т.12 на заявлението, в която е отразено, че : В изпълнение на договор за застраховка „Загуби от неплащане на лизингови вноски”, оформен със застрахователна полица № 16400062180000002 от 08.08.2006 г. и добавък към нея, [фирма] е изплатило на 15.04.2010 г. на [фирма] застрахователно обезщетение по щета № 164009217500708 в размер на сумата 11 812.49 евро; Плащането на обезщетението е извършено във връзка с настъпил застрахователен риск - неиздължаване на лизингови вноски по договор за лизинг № М6078/31.07.2008 г. с обект автомобил „Шкода”, модел „Ф. Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] , сключен между [фирма] като лизингодател и [фирма] като лизингополучател; След изплащане на застрахователното обезщетение застрахователното дружество е встъпило в правата на лизингодателя към лизингополучателя по договора за лизинг, в т. ч. и в правото да иска възстановяване на изплатеното обезщетение до размер на сумата 8 898.13 евро, предвид частичното погасяване на задължението със сумата 5 700 лв., получена от продажбата на лизинговия автомобил на 30.04.2010 г.; Поради липса на доброволно плащане за длъжника е възникнало и задължение да заплати законни лихви за забава в размер на 1 700.61 евро, от които 55.57 евро - лихви върху сумата 11 812.49 евро за периода от 15.04.2010 г. /датата на изплащане на застрахователното обезщетение/ до 30.04.2010 г. /датата на получаване на продажната цена за автомобила/ и 1 645.04 евро - лихви върху сумата 8 898.13 евро за периода от 01.05.2010 г. до 19.12.2011 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, след като е приел, че съдържанието му не отговаря на изискванията за редовност по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, т.4 ГПК поради недостатъчна индивидуализация на търсеното парично вземане. Сезиран с частна жалба по чл.413, ал.2 ГПК, Софийски градски съд е потвърдил разпореждането за отхвърляне на заявлението като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за нередовност на заявлението. Въззивният съд е обосновал становището си със съображения за липса на данни в заявлението за настъпила изискуемост на вземането, за броя и падежа на неплатените лизингови вноски като елемент на застрахователния риск, за начина на формиране на сумата 11 812.49 евро - дали същата съответства на цялата дължима сума по договора за лизинг или само на част от дължимите за конкретен период лизингови вноски, и за началния момент на задължението за законни лихви. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос, свързан с изискванията за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е от значение за изхода на делото. Отхвърлянето на подаденото от частния жалбоподател заявление е резултат от решаващия извод на въззивния съд за несъответствие на съдържанието на заявлението с изискванията за редовност по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК, поради което въпросът попада под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Осъществена е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, тъй като значимият за изхода на делото процесуалноправен въпрос е решен в отклонение от създадената по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.410 ГПК, намерила отражение в посочените от частния жалбоподател определения - определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. № 120/2009 г. и определение № 332/09.06.2009 г. по ч. т. д. № 266/2009 г. В цитираните определения е прието, че по силата на изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на установените в чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК изисквания за редовност на съдържанието на исковата молба; За целите на уредената в чл.414 ГПК защита на длъжника заявлението трябва да съдържа пълна индивидуализация на вземането, която предполага ясно и точно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането, и на неговия размер; Индивидуализацията на вземането е специфична за всеки конкретен случай, но за да е редовно заявлението, тя трябва да бъде извършена по начин, който да позволява на длъжника да прецени дали да предприеме оспорване на заповедта за изпълнение или да се съгласи с последиците й, ако не оспорва съществуването на вземането във вида и размера, отразен в съдържанието на заявлението и в самата заповед. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва поддържаните от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и прави безпредметно тяхното обсъждане. Обжалваното определение е неправилно. Не може да се възприеме изводът на въззивния съд, че подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не отговаря на изискванията, поставени в разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК като условие за редовност на исковата молба. Заявлението съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, от които произтича претендираното в заповедното производство парично вземане. Изложените обстоятелства позволяват пълна индивидуализация на вземането от гледна точна на основанието за възникването му /суброгиране на застрахователното дружеството в правата на лизингодателя по сключен с длъжника лизингов договор като последица от неплащане на дължимите от длъжника - лизингополучател лизингови вноски/, неговата изискуемост /обвързана с момента на изплащане на застрахователното обезщетение/ и размер /8 898.13 евро - основно вземане, и 1 700.61 евро - акцесорно вземане по чл.86 ЗЗД/, личността на кредитора / [фирма]/ и личността на длъжника /Н. А. в качеството на [фирма]/. Вземането е индивидуализирано до степен, която позволява на длъжника да се информира без затруднения както за основанието, от което то произтича, така и за твърдения от заявителя негов размер, с оглед защитата по чл.414 ГПК. Отказът да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК при така формулираното съдържание на заявлението е необоснован и не намира опора в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Поради това обжалваното определение на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане на Софийски районен съд за отхвърляне на заявлението по съображения за несъответствие на съдържанието му с изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, т.4 ГПК следва да бъдат отменени като се постанови издаване на исканата заповед за изпълнение, ведно с присъждане на направените по делото разноски в размер общо на 1 440.64 лв., съгласно представения с частната касационна жалба списък по чл.80 ГПК. В тежест на ответника следва да се възложи и дължимата, но неплатена при подаване на частната касационна жалба, държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 177.30 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 9107 от 04.06.2012 г. по ч. гр. д. № 5182/2012 г. на Софийски градски съд и разпореждане от 03.02.2012 г. по ч. гр. д. № 58770/2011 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вместо което постановява : ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], против Н. Г. А. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ет.4, за сумите 8 898.13 евро /осем хиляди осемстотин деветдесет и осем евро и тринадесет евроцента/ - подлежащо на възстановяване застрахователно обезщетение, изплатено на 15.04.2010 г. по щета № 164009217500708 на [фирма] в качеството му на лизингодател по договор за лизинг № М6078/31.07.2008 г. с обект автомобил „Шкода”, модел „Ф. Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] , сключен между [фирма] като лизингодател и [фирма], в изпълнение на договор за застраховка „Загуби от неплащане на лизингови вноски” във формата на застрахователна полица № 16400062180000002 от 08.08.2006 г., и 1 700.61 евро /хиляда и седемстотин евро и шестдесет и един евроцента/ - лихви за забава, от които 55.57 евро - лихви върху сумата 11 812.49 евро за периода 15.04.2010 г. - 30.04.2010 г., и 1 645.04 евро - лихви върху сумата 8 898.13 евро за периода 01.05.2010 г. до 19.12.2011 г.; законната лихва върху сумата 8 898.13 евро от датата на подаване на заявлението - 20.12.2011 г., до окончателното плащане, и 1 440.64 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лв. и шестдесет и четири ст./ - разноски за заповедното производство. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. ОСЪЖДА Н. Г. А. в качеството на [фирма] да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 177.30 лв. /сто седемдесет и седем лв. и тридесет ст./ - държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :