РЕШЕНИЕ № 50094 Гр. София, 21.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Валерия Методиева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2164/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 20/10.03.2020 г. по в.т.д.№ 8/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд, поправено с решение № 100235/10.11.2021 г. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.2 ГПК в частта, с която, след отмяна на решение № 458 от 27.11.2019 г. по т.д.№ 257/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта за отхвърляне на исковете на Г. И. Г. и А. М. Г. срещу касатора с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от по 15 000 лв. /претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния внук А. Л. Г. при ПТП на 25.10.2014 г./ и уважаването на исковете в посочения размер, съдът е присъдил законна лихва върху главниците до окончателното им изплащане, считано от датата на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до 21.05.2016 г. Касаторът поддържа доводи за недопустимост на решението в така обжалваната част и моли за неговото обезсилване, поради това, че въззивният съд се е произнесъл плюс петитум. Релевира, че съобразно подадената от ответниците по касация въззивна жалба, законната лихва се претендира от по-късен момент, а именно - от 21.05.2016 г. На следващо място намира въззивното решение за евентуално неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е разгледал и преценил направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането за лихви за периода преди 21.05.2016 г., съгласно разпоредбата на чл. 111 б. В ГПК и с оглед факта, че исковете са предявени на 21.05.2019 г. Ответниците по касационната жалба - Г. И. Г. и А. М. Г., чрез процесуален пълномощник, изразяват становище за основателност на касационната жалба в посочената по-горе част. Заявяват, че за периода от 25.10.2014 г. до 21.05.2016 г. не са претендирали законна лихва пред въззивната инстанция, предвид своевременно направеното възражение от страна на застрахователя за изтекла 3-годишна погасителна давност по смисъла на чл. 111 б. В ЗЗД, поради което намират, че въззивното решение в тази част действително следва да се обезсили. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, както и доводите на страните по предмета на спора в настоящата инстанция, и съобразно правомощията си по чл.293 ГПК, прецени следното: Безспорно е между страните, а и от материалите по делото се установява, че ищците във въззивната си жалба са претендирали законна лихва върху търсените застрахователни обезщетения, считано от 21.05.2016 г. до окончателното им изплащане. Видно от техните признания, при повдигане на спора пред въззивния съд, същите са взели предвид основателността на направеното от ответника - настоящ касатор възражение за погасяване на съответното вземане по давност, като са съобразили началната дата за начисляване на законната лихва с тригодишния срок по чл.111 б. В ЗЗД, спрямо момента на предявяване на исковата молба в съда, а именно - 21.05.2019 г. Предвид изложеното, въззивното решение в допуснатата до обжалване част се преценява като недопустимо и подлежи на обезсилване, съгласно нормата на чл.293 ал.4 ГПК, препращаща към чл.270 ГПК. При неговото постановяване съдът е излязъл извън предмета на спора, с който е бил надлежно сезиран, в нарушение на правомощията му по чл.269, изр. второ ГПК, като е присъдил законни лихви до окончателното погасяване на задълженията за период, по-голям от поискания: с начална дата -25.10.2014 г., вместо с начална дата - 21.05.2016 г. Тъй като е разгледано и уважено непредявено искане, след обезсилване на решението в съответната част /по отношение на законните лихви за времето от 25.10.2014 г. до 20.05.2016 г./, въззивното производство следва да бъде прекратено. При този изход от спора в настоящата инстанция, в полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски, съобразно направеното искане в касационната жалба, в размер на 126 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 20/10.03.2020 г. по в.т.д.№ 8/2020 г. на Бургаския апелативен съд, поправено с решение № 100235/10.11.2021 г., В ЧАСТТА, с която са присъдени законни лихви върху дължимите от ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД в полза на Г. И. Г. и А. М. Г. застрахователни обезщетения за периода от 25.10.2014 г. до 21.05.2016 г. и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в посочената част. ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН [ЕГН] и А. М. Г. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], да заплатят на ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с[ЕИК] сумата 126 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: