Р Е Ш Е Н И Е   № 434   гр. София,  24.06.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 712 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. И. А., действаща със съгласието на майка си В, приподписана от адв. Н, против въззивното решение без номер от 29 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 32 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2008 г., в частта му, с която са оставени в сила решение № 736 от 30 ноември 2007 г., и решение № 549 от 14 юли 2008 г., постановени по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Ш. за 2006 г., с които е прието, че бащиното и фамилното име на касаторката са “И”. Касационният контрол е допуснат с определение № 652 от 30 юни 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по правния въпрос какво е значението на описаните в чл. 19 от ЗГР “важни обстоятелства” във връзка с възможността да се промени не само личното, но и бащиното и фамилното име. По поставения въпрос касаторката сочи, че е нередно да се допуска промяна на имена с мотив, че ищецът е фен на известен футболен отбор или че държи на помпозен прякор, а името на касаторката звучи нелепо поради съчетанието на българско лично име и имената на баща й. В съдебно заседание касаторката изтъква, че вече е широко известна с българските си имена. Ответникът И. Х. Х., чрез процесуалния си представител адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че е налице непротиворечива практика на касационната инстанция по чл. 19 от ЗГР. С решението си въззивният съд приел, че относно личното име на касаторката първостепенният съд е съобразил представените доказателства; в друго производство за промяна на имената на касаторката бащата не е бил призован; още към момента на сключването на гражданския брак на родителите на касаторката баща й е бил с променени имена, които носи към момента на раждането на касаторката и към настоящия момент, поради което и предвид разпоредбите на чл. 13 и 14 от ЗГР бащиното и фамилното име на касаторката не могат да се променят. От представените съдебни решения се установява, че представеното решение без номер от 12 април 2001 г. по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2001 г. разрешава подобен на поставения въпрос, но само във връзка с искане за промяна на лично име; решение № 256 от 29 април 2004 г. по гр.д. № 513 по описа на ІІ ГО за 2003 г. дава общо разрешаване на въпроса за важните обстоятелства във връзка с искане за промяна на имена; решение № 680 от 16 октомври 2008 г. на районния съд в гр. Г. и решение № 188 от 4 декември 2008 г. по гр.д. № 294 по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. разрешават въпроса с промяна на бащино и фамилно име в българско звучащо при бащино и фамилно име по българската именна традиция. Затова при условията на чл. 291 т. 3 от ГПК следва да се счете, че посочената практика е неприложима към висящия спор. По поставения въпрос касационният съд приема следното: Съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14 ал.1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно чл. 19 ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 431 ал. 2 от ГПК (отм.). В исковата си молба ответникът И. Х. сочи, че към момента на раждането на касаторката имената му са били същите, както сега и оттогава до момента се идентифицира и легитимира само с тях; детето било записано с името Д. И. Х. ; съпругата на ищеца без негово знание променила по реда на ГПК имената на детето на Д. И. А.; макар да е вярно, че през определен период от живота си ищецът е носил български имена, с промяната са нарушени изискванията на чл. 13 и 14 от Закона за гражданската регистрация.становено е, че ищецът е с имената И. Х. Х. от 1991 г. Касаторката е родена през 1994 г. С решение № 401 от 31 юли 2001 г. по гр.д. № 365 по описа на районния съд в гр. С. за 2001 г. по молба на майката В. Р. Х. имената на касаторката са сменени на Д. И. А. по съображения за наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР – неудобства при общуването и отношението на жизнената среда. Атакуваното решение е правилно. Законосъобразно е заключението на въззивния съд, че императивните разпоредби относно формирането на бащиното и фамилното име на лицето налагат касаторката да носи като бащино и фамилно съответно личното и фамилно име на баща си. Този извод е правилен, защото не са налице такива лични и обществени обстоятелства, които да правят носенето на имената на бащата лично или обществено неудобно или неподходящо. Заявеното от касаторката, че е известна в обществото с българските си имена, тъй като била модел в модна агенция, имала публикации и интервюта, е останало неподкрепено с доказателства. Твърдението на касаторката, че името й като съчетание на лично българско и бащино и фамилно турско име звучи нелепо, не съответства на съществуващите именни традиции в България предвид етническото многообразие в страната. Касаторката не сочи като основание за запазване на българските имена съображения от религиозен или етнически аспект. Освен това носенето на име, различно от българското, в разглеждания случай не поставя под съмнение личностната идентификация на касаторката, тъй като то е в синхрон с фамилното име както на бащата, така и на майката, а носенето на имената на бащата сочи връзката на произход и семейна принадлежност. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 29 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 32 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2008 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: