Р Е Ш Е Н И Е № 111 С о ф и я , 19 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 а п р и л 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 369/2017 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. В. Ш. от С. адв.Хр.Г. от САК срещу решение № 28 от 24.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 273/2016 г. на Апелативен съд-Варна с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с алтернативни искания за отмяната му и оневиняване на подсъдимия от ВКС или връщане на делото за новото му разглеждане от някоя от предишните две инстанции или на досъдебното производство заради ограничаване правото му на защита. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимия Р.Ш. чрез защитника си адв.Г. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея доводи. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 4 от 24.02.2016 г. по НОХД № 239/2015 г. на Силистренския окръжен съд подсъдимият Р. В. Ш. от С. е признат за виновен в това, че на 15.05.2014 г. в С. е представил пред ОСЗ-С., ДФ „З.”-ОРА-С., в качеството му на управител и представляващ „Б. п.”-ЕООД-С., неверни сведения относно ползването и засяването със земеделски култури на парцели с обща площ 623,07 ха, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], област С., с цел да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, предоставени по СЕПП, СПП и СНДП на българската държава, вместо действително ползваните и обработвани през стопанската 2013/2014 година 98,732 ха, засети с пшеница, поради което и на основание чл.248а, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и на глоба в размер на 2000 лева в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 615 лева. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с бланкова жалба с оплаквания за нейната неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените му кумулативни наказания с допълнително развити доводи в тяхна подкрепа и с алтернативни искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, но с решението си Варненският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.Г. визира неправилност и на въззивното решение поради несъответствието на фактическите и правни изводи на апелативния съд на събрания и във въззивното съдебно следствие доказателствен материал и на изискванията на материалния закон за съставомерност на деянието като престъпление по предявеното му обвинение с подновяване на алтернативните им искания за отмяната му и оневиняване на подсъдимия от ВКС или връщане на делото в една от предишните фази на процеса. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, като разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : В касационната си жалба, в голямата си част повторение на допълнението на въззивната, защитникът на подсъдимия наново развива тезата за несъставомерност на поведението му като престъпление по чл.248а, ал.3 вр.ал.2 от НК, при неяснота на повдигнатото му обвинение, при допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на относимите доказателствени материали и непредявяването им лично на обвиняемия Ш. на досъдебното производство, поради превратната им и избирателна оценка от съдилищата по фактите и без връзка с разпоредби на действащите в онзи момент подзаконови нормативни актове на МЗХ и на европейска Директива по усвояване на средства от фондове на ЕС, предоставени на българската държава, довело до неправилно приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане, обосноваващо намесата на касационната инстанция в една от посочените в жалбата насоки. Всъщност, като прави собствен анализ на показанията на част от свидетелите, арендатори или служители в дружеството на подсъдимия през изследвания период, свързван с коментар на норми от разписаната в Наредба № 5/2009 г. на МЗХ процедура за кандидатстване за земеделска субсидия, защитникът оспорва отхвърлянето като недостоверни на обясненията на подзащитния му, акцентира върху действията на св.К.С. и на тази основа претендира като „автор” на подписаното от подс.Ш. „общо” заявление с дата 15.05.2014 г. да се приеме именно св.С., който фактически се занимавал с организацията и ръководството на земеделската дейност на фирмата и комуто било предложено да закупи този неин бизнес, като част от предмета й на дейност. Именно защото той бил подал коригиращата декларация от 29.05.2014 г. и последващите по искане на ОблРА към ДФ”З.” до приключване на процедурата на 05.11.2014 г., позовавайки се на участието и на св.Й.Т. по установяване на валидните (непрекратени) договори за наем със собствениците на част от земите и по очертаването им като БЗС в анкетните карти и накрая, на понесените от дружеството санкции по административен ред при отхвърляне на заявлението за подпомагане за 2014 г. се поддържа искането за приложението на чл.9, ал.2 от НК по отношение на деятелността на подсъдимия, като алтернатива на това за оправдаването му поради обективна и субективна несъставомерност на същата като престъпление по чл.248а, ал.3 вр.ал.2 от НК, включително и на основание чл.14, ал.1 от НК. Всички тези доводи са били наведени и пред апелативния съд и са получили правилен и законосъобразен отговор. Без да се фокусира върху елементите на специалната норма на чл.248а, ал.3 вр.ал.2 от НК, ВКС намира, че обективната истина по делото е търсена и разкрита при отговора на въпроса в какво качество и за какви средства е претендирал подс.Ш. с подаване на инкриминираното заявление до ДФ „З.” при МЗХ за подпомагане от името на управляваното и представлявано от него ЕООД, чийто едноличен собственик е бил самият той. Безспорно е, че средства за подпомагане по посочените програми се изплащат от фондове на ЕС (в случая ЕФГЗ), предоставени на България като член на Съюза, на селскостопански производител, ЮЛ или ФЛ/ЕТ, който реално стопанисва земеделски земи, без или с изискване за отглеждане на земеделска/животинска продукция. Заявителите имат задължение да посочват и правното основание за ползване на земите, като предоставят доказателства за това при поискване от съответния държавен орган. Това само идва да потвърди, че подпомагане се дължи на правомерно ползващо земите лице-земеделски производител, а не на което и да е решило да ги заяви по въпросната програма. Създадените в предишни периоди усложнения (било технологични, картографски, организационни или други) при заявяване на земите е наложило законодателното решение от тях вече да се сочи задължително и правното основание за ползване на земите с оглед постигане на правна сигурност в отношенията с Държавата и с действителните им собственици, отдали ги под наем или лично обработващи парцелите си. Именно в тази насока са анализирани събраните по делото гласни и писмени доказателства, като упреците относно доказателствената дейност и на двете предишни инстанции по фактите са напълно неоснователни. Няма и никаква неяснота в обвинението, което да е затруднило, още по-малко да е ограничило правото на защита на подсъдимия, което той е заявил в пространните си обяснения пред окръжния съд. С основание при обосноваване на фактическите си изводи съдът се е фокусирал върху няколко групи обстоятелства : че след заболяването на св.З.К. (тъст на подсъдимия) бизнесът им по стопанисване на собствени и наети земи в посочените землища за производство на земеделски култури се прехвърлил към подс.Ш., който обаче загубил интерес към него и откликнал на желанието на св.С. да го придобие, за което го привлякъл в организацията и осъществяване на тази дейност на ЕООД-то за стопанската 2013/2014 година; че преди началото на тази стопанска година по различни причини редица предишни наемодатели на земи в района явно или негласно прекратили договорните си отношения с дружеството, предоставяйки ги с едногодишни договори на други арендатори; въз основа на това последните извършили агротехнически мероприятия още през есента на 2013 г. в БЗС, ползвани предни години от дружества на св.К. и на подс.Ш., което станало причина за възникване на разногласия с тях и непостигане на споразумение за комасирано ползване на земите за 2013/2014 г., както това сторили помежду си останалите арендатори в съответните землища; това ясно проличало след изявяване на претенции от св.С. за реално ползване на част от тези земи, преотдадени на новите наематели и засети от тях с различни култури, при противопоставяне на последните, включително и с привличане на медии за публично изясняване на проблемите, факт, известен на подсъдимия; че през процесната 2013/2014 година селскостопанската дейност на дружеството е била ограничена само върху близо 100 ха, засети с житни култури; че са наложени на дружеството административни санкции с отказ за изплащане на съответната субсидия и за тези, изплатени на конкуриращите се с него други арендатори и собственици на земи. Всъщност, съществена част от тези обстоятелства се коментират и от подс.Ш. в обясненията му, но с твърдението, че се е предоверил на св.Й.Т. и на св.С. и не е действал умишлено. Безспорно е, че процедурата за кандидатстване за земеделска субсидия започва с подаване в определен срок на заявление, в което заявителят следва да посочи верни данни за правомерно реално ползване на земите и завършва едва когато от РА към ДФ „З.” се убедят, че сведенията са верни въз основа както на представени документи, така и проверки на терен. За изясняване на тези обстоятелства от предмета на доказване по делото, свързани с обективно извършеното от подсъдимия - подписване и подаване на инкриминираното заявление на 15.05.2014 г. пред общинската администрация, съдът е извършил необходимия обективен, взаимосвързан и пълен анализ на събраните още на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени в съдебното следствие пред окръжния съд – на показанията на множество свидетели, утвърждавайки съображенията на окръжния съд за отдаденото им доверие (стр.11 от решението по ВНОХД и л.206-214 от присъдата по НОХД), на изводите на експерта М.М. по основната и допълнителната САгрТЕ, на приложените обилни писмени доказателства. Като манипулативно следва да се охарактеризира възражението на защитата, че с „присъединената едва във въззивното съдебно следствие преписка” се изяснявала истината за същността на въпросното заявление и за наказателноправното му значение за вписаните в него данни, за чиято невярност неоснователно се търсила отговорност от подсъдимия. И това е така, защото с изисканата от апелативния съдебен състав информация (с писмо л.77 от ВНОХД) се е стигнало само до поредното привнасяне в делото на вече събрани писмени доказателства както относно заявеното от подс.Ш., така и от всички други заявители на земеделска субсидия, с чиито земи се е „установило застъпване със земите, обработвани от „Б. п.”-ЕООД”, което не е вярно. Неоснователен е доводът на касатора, че нямало как да знае за сключените невписани в службата по вписванията нови едногодишни договори с други арендатори, тъй като те имат отношение към правното основание за стопанисване на земите, а за верността на заявените сведения от значение е тяхното реално ползване. Т.е. заявявайки земите за земеделска субсидия в посоченото в ал.3 на чл.248а от НК качество, деецът трябва да съзнава, че те реално се обработват и са засети със съответните култури. Корекцията в декларацията от 29.05.2014 г. от св.С. е именно във връзка с верността на отразеното в процесното заявление от подс.Ш. като засети и очертани култури върху 6,68 ха, а не на заявените от последния от името на дружеството като стопанисвани 623,07 ха земеделски земи, вместо действителните общо 98,732 ха. Именно въз основа на тези доказателства РА към ДФ „З.” е отказала на дружеството му претендираната субсидия, а съдът ги е ценил във връзка с търсената от него наказателна отговорност за невярно заявените данни. Няма нито пренебрегнати, нито превратно оценени доказателства по делото, от които съдът да е извел неверни или необосновани фактически констатации, като е дал убедителен и законосъобразен отговор на всички наведени му от страните доводи, включително и по възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при предявяване на материалите от разследването само на защитника, но със съгласието на подзащитния му, изрично декларирано на 29.06.2015 г. пред разследващия. Поддържано отново и в касационната жалба, то не се свързва с каквато и да е конкретика за ограничаване на правото му на защита. ВКС намира, че не е налице касираното основание по чл.348¸ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от окръжния съд. Основният състав на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК е на формално извършване и е довършено с „представяне на неверни сведения” или когато деецът „затаи сведения в нарушение на задължение да представи такива”, умишлено, със специална цел – да получи средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава. Допустимата корекция на сведенията в определен срок (според подзаконовата регулация) има значение при преценката на формата на вината му – дали е допуснал грешка или умишлено е декларирал неверни данни или е затаил такива, установимо с допустимите по НПК доказателства и доказателствени средства. За разлика от невярното документиране по чл.313 от НК, именно заради обекта на защита - средства от фондове на ЕС, преди и/или след реалното им ощетяване, се прилага специалната норма на чл.248а, ал.3 вр.ал.2 или ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 от НК, когато деецът има качеството на управляващ и представляващ юридическо лице или е търговец и в това му качество е представил неверни сведения или е затаил дължими такива. Съдът е обсъдил подробно изискванията на процедурата по кандидатстване за земеделска субсидия в Наредба № 5/2009 г., с които подсъдимият е бил запознат от предишни години и убедително е отхвърлил тезата му за „предоверяване” на св.Т., св.С., св.Н. и за субективна несъставомерност на деянието му като престъпление по чл.248а, ал.3 вр.ал.2 от НК. Законосъобразно е отхвърлен и доводът за приложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК както с оглед на размера на невярно заявените площи за субсидиране, така и заради обществения отзвук от създадените на засегнатите от невярното им заявяване от името на „Б. продукт”-ЕООД други техни ползуватели (арендатори или собственици). ВКС намира, че при установените фактически обстоятелства е бил приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Цифровото свързване в първоинстанционната присъда на ал.3 с ал.2 и ал.1 на чл.248а от НК правилно е отчетено от апелативния съд като техническа грешка, която по никакъв начин не създава или би могла да създаде заблуждение у подсъдимия в какво е обвинен и съответно осъден, след като както в обстоятелствената част на обвинителния акт, в диспозитива и в мотивите към присъдата са изложени обстоятелства, касаещи депозиране на неверни сведения с цел получаване на средства от фондове на ЕС, а не за получаване на кредит. Не е налице и основанието по чл.348а, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на решението. Не е наведено касационно основание за явна несправедливост на наложеното на подс.Ш. на законовия минимум наказание от 1 година лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и глоба в полза на държавата в размер на 2000 лева. То се свързва единствено с неправилността на осъждането му за несъставомерно деяние, коментирано по-горе в настоящето решение, поради което не се дължат допълнителни съображения. Решението на апелативния съд и в тази насока следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 24.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 273/2016 г. от Апелативен съд-Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :