РЕШЕНИЕ № 118 София, 13 април 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5021 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1057/12.06.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2620/2014, с което е обезсилено решение № 1746/25.04.2014 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 20341/2012 и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 422 ГПК за заплащане на неплатена цена по договор за наем по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения. По първия правен въпрос е постановено Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 4/2014, съгласно което в случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), защото не се променя предметът на делото – не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Когато първоинстанционният съд признае съществуването на претендираното в левова равностойност вземане, но не изпълни служебното си задължение да го присъди във валутата, в която е уговорено, неговото решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, то е неправилно и подлежи на отменяване от въззивната инстанция. Такова решение не е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не е излязъл вън от предмета на делото. При наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да отстрани допуснатото процесуално нарушение като сам изпълни служебните си задължения съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 4/2014 и присъди признатото вземане във валутата, в която е уговорено и се дължи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили договор за наем на два недвижими имота, съгласно който са определили първоначална наемна цена за квадратен метър в размер на 0,255 евро, а след прекарване на ток и вода в имотите – 0,511 евро. За заплащане, при условията на солидарност, на неплатена наемна цена в размер на 12 наемни вноски за сумата 41.538, 74 лева срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Съдът е приел, че производството по предявения иск по чл. 422 ГПК е недопустимо на две основания, тъй като с първоинстанционното решение съдът е разделил вземането поотделно за всеки от ищците съобразно квотите им в съсобствеността, но рамката на процеса е очертана в заповедното производство и е недопустимо в исковия процес да се различават претенцията и страните. Освен това, въззивният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е недопустима с посочването само на левовата равностойност на претендираната сума, а договорът за наем е бил сключен в евро, като се е позовал на Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 4/2014. Правилно въззивният съд е приел, че наемната цена за посочените имоти през процесния период е уговорена от страните и се дължи в евро. Неправилно обаче съдът е приел, че претендираната сума в лева е нещо различно (aliud) от съответната сума в евро. Съгласно цитираното тълкувателно решение, „когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), защото не се променя предметът на делото – не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Също неправилно въззивният съд е приел, че рамката на процеса е очертана в заповедното производство и е недопустимо в исковия процес да се различават претенцията и страните. Подобно правило съществуваше по отношение на отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), с който длъжникът можеше да оспорва вземането на кредитора, за което той се е снабдил с изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание. Това правило се извеждаше от недопустимостта на иск за оспорване на съществуването на вземане поради липсата на правен интерес. Съществуването на изпълнителен лист обаче позволяваше на кредитора по неустановено със сила на пресъдено нещо вземане да го изпълнява принудително, което създаваше правен интерес за длъжника да оспори вземането по исков ред, но само тази част от вземането, която е удостоверена в изпълнителен лист (вж. решение № 86/14.08.2014, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6766/2013). Никой и по никакъв начин не може да бъде ограничен да предяви правото си чрез иск пред съд. Кредиторът, който претендира съществуването на вземане от един или повече длъжници може да го предяви (цялото – главница, изтекли лихви преди предявяването на иска и след това, както и разноски срещу всички претендирани длъжници) чрез иск пред съд, независимо от това дали и как то е предявено в заповедно производство и дали и за каква част от вземането, срещу кои длъжници и при какви условия (на солидарност и разделност) е издадена заповед за изпълнение. Според изричната разпоредба на чл. 416 (доп. ДВ, бр. 42/2009) ГПК искът за частта от вземането и срещу длъжниците, за които е издадена заповед за изпълнение е установителен, а за останалата част от вземането и срещу другите претендирани длъжници, той остава да е осъдителен. Исковете за останалата част от вземането и срещу другите претендирани длъжници се считат съединени с установителния иск съгласно правилата за първоначално съединяване на исковете (т. 11б. ТР № 4/2013, ВКС, ОСГТК). Както беше посочено по-горе, решението на съда, с което възникналото и дължимо в чуждестранна валута вземане се присъжда в лева не е недопустимо, а неправилно. Недопустима по такива съображения не може да бъде и издадена заповед за изпълнение, а що се отнася до правилността на издадена заповед за изпълнение, тя не подлежи на контрол, тъй като не подлежи на обжалване. Исковият съд може да обезсили издадения изпълнителен лист, ако установи, че вземането не съществува или не се дължи присъденото или присъденото не се дължи при посочените условия, както и в частта за разноските в заповедното производство (т. 12 и 13 ТР № 4/2013, ВКС, ОСГТК). Исковият съд издава изпълнителен лист за това, което се дължи извън издадения изпълнителен лист, след обезсилването му в съответните части, както и за разноските в исковото производство. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на предявените искове в пределите на въззивните жалби и изпълнение на горните указания съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. С оглед връщането на делото за ново разглеждане, разноски в касационното производство не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1057/12.06.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2620/2014. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.