3 Р Е Ш Е Н И Е №.534 гр. София, 08 ноември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 542/2010г. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия М. М., подадена чрез неговия защитник срещу решение на Великотърновски апелативен съд от 14.07.2010г., по ВНОХД №114/2010г., с което е потвърдена присъда №15/04.03.2010г. на Окръжен съд - Плевен. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от наложеното на подсъдимото лице наказание, несъответно на обществената опасност на деянието и настъпилите вредоносни последици, и несъобразено с личността на извършителя. Предлага се упражняване на касационните правомощия, визирани в чл.354, ал.2, т.1 и т.3, пр.2 от НПК, чрез намаляване на определената на М. М. наказателна санкция и правоприлагане на института на условното осъждане. В съдебно заседание на 02.11.2010г. подсъдимият се явява лично пред ВКС. Неговите права и законни интереси се охраняват и от процесуален представител, който поддържа касационната жалба по изложената в нея аргументация. Частният обвинител и граждански ищци Г. И., редовно уведомен не участвува в настоящото производство. Прокурор при ВКП пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съблюдавайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №15/04.03.2010г., по НОХД №75/2010г., Плевенски. окръжен съд е признал М. Н. М. за виновен в това, че на 13.06.2009 година, в[населено място] направил опит умишлено да умъртви Г. А. И., като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК и чл.58, б”А”, вр.чл. 55, ал.1, т.1 от материалния закон ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимия е наложено наказание СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и същият е осъден да заплати в полза на гражданския ищец И. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени с престъпното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва, държавните такси и направените по делото разноски, индивидуализирани по размер. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №184/14.07.2010г. на Апелативен съд - В. Търново, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимото лице е НЕОСНОВАТЕЛНА. При диференциране на санкционните последици контролираният съд компетентно е съобразил конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното посегателство обективни и субективни характеристики, очертаващи вис Отчетени са времето, мястото на извършване на деянието и фазата на престъпна дейност; подробно коментиран е механизмът на неправомерните действия срещу Г. И., реализиран чрез използуваното средство /мотика/ и проектиран в интензитета на упражненото насилие, чрез броя и насочеността на нанесените удари в крака и главата на пострадалия с острата част на сечивото; поставен е акцент на медикобиологичните особености на причинените на жертвата кумулирани телесни увреждания, довели до разстройство на здравето с реална опасност за живота /органична средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо в черепната кухина нараняване и функционална средна телесна повреда, обективирана в черепно-мозъчната травма/; и с юридически усет са анализирани измеренията на прекия умисъл като форма на вина на подсъдимия. Проявен е изключителен професионализъм при обсъждане на предхождащите и последващи инкриминирания акт събития и поведенчески изяви на М. М., индициращи на субективна трактовка и незначителност на повода за демонстрираната срещу И. агресия; на неглижиране на случилото се и на равнодушие към страданията на жертвата след процесния инцидент. Отдадено е изискуемото се значение и на актуалното здравословно състояние на пострадалото лице, надлежно удостоверено с представена пред въззивната инстанция писмена документация. Приложената експертна справка сочи на общо заболяване /дисфункция на главния мозък и разстройство на личността, характеризиращо се с емоционална лабилност, афективна неустойчивост и нисък фрустрационен праг с отличаваща се импулсивност в реактивността/, в причинно-следствена връзка с настъпилия от престъпното посегателство вредоносен резултат, и довело до необратими процеси и загуба на работоспособността в размер на 44% . При определяне на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, В. апелативен съд не е пренебрегнал и фактическите данни за личността на подсъдимия М. М. /младежка възраст, чисто съдебно минало, нисък интелект, лесна внушаемост, липса на образователен ценз, трудова неангажираност и афиширано разкаяние/, на които защитата обръща внимание. Очертаните обстоятелства, задълбочено интерпретирани поотделно и в кореспондираща взаимовръзка с тежестта на престъплението, в спецификата на което намират отражение социалните, психологически и индивидуални качества на дееца; и прецизно оценени в контекста на предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК цели, не мотивират редуциране на санкцията. В разисквания смисъл настоящата инстанция се солидаризира изцяло с позицията на въззивния съдебен състав за прекомерна заниженост на наложеното наказание, обусловена от приложението на чл.58, б”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. Материалноправна норма на чл.58, б”А” от НК има диспозитивен характер, свързан с особеностите на опита като стадий на инкриминираното престъпно посегателство. Буквалното, логическо и систематическо тълкуване на същата, в корелация с установения от чл.18, ал.2 от НК регламент обосновава заключение за наказуемост на автора на престъпното деяние с предвидената за извършеното престъпление санкция, при съобразяване степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено, като се допуска лимитиране на санкционните последици в рамките на чл.55 от НК, при наличието на условията на чл.58, б”А” от НК . В рамките на престъпния състав се преценява конкретната мяра на визираните модалитети на реализираното престъпно намерение и причините за недовършеност на преследваното общественоопасно деяние. В казуса, предмет на разглеждане се констатира отъждествяване от първостепенния съд на критериите за индивидуализация на наказанието, позволяващи ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия М. при превес на смекчаващите същата обстоятелства, в обсега на правната квалификация по чл.115 от НК и на факултативната възможност за прилагане на чл.58, б”А” от НК. Доказаните по делото факти, индициращи на осъществяване на намерението на М. М. за причиняване на смърт на пострадалия И. в максимална степен и на естеството на причините за недовършеност на престъплението с изискуемия се от материалния закон летален изход, независещи от поведението на дееца и обясними единствено с оперативната интервенция при своевременната лекарска намеса, не се субсумират от предписаното в разпоредбата чл.58, б.”А” от НК. Коментираното дерогиране на цитираната норма е несанируемо по реда на инстанционния контрол в съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, както правилно е приела апелативната инстанция, но то допълнително аргументира несъстоятелност на релевираните в касационната жалба оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на основания, предпоставящи упражняване на претендираните от процесуалния представител на подсъдимия М. касационни правомощия по чл.354, ал.2, т.1 и 3, пр.2 от НПК, чрез ревизия на атакувания съдебен акт от 14.07.2010г. на Великотърновски апелативен съд. Воден от горното и в съответствие с изискванията на чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №184/14.07.2010г., постановено по ВНОХД №114/2010г., по описа на Апелативен съд - Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.