Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * правен интерес * установяване право на собственост към минал момент * индивидуализация на недвижим имот


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
София, 15.03.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 7/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 687 от 26.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № VI-41 от 26.09.2009 г. по в. гр. д. № 161/09 г. на Бургаския окръжен съд, по касационна жалба на К. Ч. К., Т. Г. К. и А. Г. К..
Ответницата А. Р. И. счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е обезсилено решението от 12.09.2006 г. по гр. д. № 2895/04 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от касаторите срещу А. Р. И. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване правото на собственост на наследодателя им Т. Г. К. върху 0.848 дка от нива с площ 2.600 дка в м. “М.” /”Калфата”, “Б.”/ в землището на[населено място], означена в защрихованата част на скица № 222 от 21.03.2001 г. на общинската поземлена комисия, попадаща в им. № 1695 и № 1824 от кв. 144 по плана на[населено място], и производството е прекратено.
Въззивният съд приел, че по заявлението на наследниците на Т. К. е налице влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността - решение № 1373 от 10.07.1996 г. по гр. д. № 796/1996 г. на Бургаския районен съд, което е достатъчно основание да се приеме, че липсва правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Доколкото и двете страни се легитимират с актове за възстановяване на собствеността в стари реални граници - т. е. като собственици към настоящия момент, то действителният правен интерес на ищците е от защита с иск по чл. 108 ЗС, в който да докажат правомерното възстановяване на имота в тяхна полза.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: налице ли е правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато има приключило административно или съдебно производство с влезли в сила решения, с които земята се възстановява на различни собственици.
В процеса на възстановяване на собствеността върху земеделски земи възникналите спорове за материално право се разрешават по исков ред - чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и последвалата трайна съдебна практика приемат, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ може да има за предмет спор по принадлежността на правото на собственост към релевантния минал момент - обобществяването на земята, както върху подлежаща на възстановяване, така и върху възстановена на различни лица земеделска земя.
Когато спорът между претендиращите възстановяването лица възникне още в хода на административното производство, то следва да бъде спряно до разрешаване на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и определяне действителния собственик на земята, на когото тя следва да бъде и върната.
Възможно е административният орган по поземлената собственост - поземлената комисия, сега общинската служба по земеделие, да не спре производството и да постанови решения за възстановяване на земята в полза на различните претендиращи лица, заявили имота за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ. До хипотеза на възстановяване на земята в полза на различни собственици може да се достигне и при уважаване на жалби по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ срещу откази на административния орган, или при уважаване на искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с влезли в сила съдебни решения. В тези случаи чрез иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ще се установи действителното правно положение към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент касателно собствеността на земята, относно която съществува спор между претендиращите нейното възстановяване, за да бъде върната тя на този, който установи качеството на неин собственик. При това положение общинската служба по земеделие в правомощията си по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ ще измени това решение и ще откаже възстановяването на този от претендиращите, чиито права са отречени в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ето защо следва да се приеме, че е налице правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и в случаите на приключило административно или съдебно производство с влезли в сила решения, с които земята се възстановява на различни собственици.
С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
В разглеждания случай въззивният съд е приел, че спорната по делото земя е част от имота в местността “М.”, описан в заявление с вх. № 99 от 13.09.1991 г. на наследниците на Т. Г. К., с пор. № 12 като нива с площ 2.600 дка.
Данните по делото сочат, че спорът по принадлежността на правото към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент е възникнал след редица проведени производства по административен и съдебен ред.
С първоначално постановеното решение № 682 от 19.02.1993 г. поземлената комисия е признала правото на възстановяване на част от заявените от наследниците на Т. Г. К. земи, а за останалите е отказала по съображения, че се дублират с възстановените. Отказът е потвърден с решение № 2173 от 26.07.1994 г. по гр. д. № 755/1994 г. на Бургаския районен съд по съображения, че макар правото на собственост на наследодателя да е доказано за 15.020 дка, не е установено дали земите са включени в ТКЗС - изискване на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. В последвалото производство по реда на прегледа по реда на надзора е прието, че за 24.200 дка земя решението е правилно, а за 15.020 дка делото е върнато за ново разглеждане. Същото е приключило с отмяна на отказа и възстановяване на правото на собственост върху имоти с посочената обща площ, сред които спорната нива не фигурира - решение № 1373 от 10.07.1996 г. по гр. д. № 796/1996 г. на Бургаския районен съд.
С оглед изложеното неправилно въззивният съд е приел, че е налице влязъл в сила отказ за възстановяване на спорния по делото имот. Според разясненията в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС отказът следва да е окончателен, т. е. да е изчерпана уредената в закона процедура по възстановяване на правото на собственост. В случая това не е така. С оглед първоначалното становище на поземлената комисия за дублиране на имоти, изтъкнато и като мотив за отказ, може да се приеме, че всъщност спорът е за признатата за възстановяване още с решението от 19.02.1993 г. земя в м. “М.”. Впоследствие е констатиран възникналият спор на кого е принадлежал имотът към момента на обобществяване на земята - спор, който поземлената комисия не е компетентна да разреши. В този смисъл са последващите актове на комисията, включително и решение № 682 от 04.04.2001 г., съдържащо мотив, че от 0.868 дка, 0.848 дка /площта на спорния имот/ попадат в имот № 1695, възстановен с решение № 605 от 11.07.2000 г. на наследници на Р. Я. Д. - ответницата А. Р. И., и 0.020 дка - в имот № 1697, възстановен на наследниците на Калиро К. Д.. Приетото застъпване на имота на наследодателя на ищците с имоти на други лица, които вече са възстановени, е счетено от органа по поземлената реформа като пречка да постанови положително решение и по заявлението на ищците. Дадено им е указание, че за претендираната от тях земя следва да предявят права по чл. 14, ал. 4 ЗСППЗ. Предвид съдържанието им, не са налице същински откази по искането за възстановяване на собствеността, а чрез тях произнасянето по заявлението на ищците само е отложено до разрешаване на спора на кого следва да се възстанови имотът. Затова е неоснователно и становището, че е налице влязъл в сила отказ - решението по гр. д. № 796/1996 г. на Бургаския районен съд, при което всяко последващо произнасяне ще е нищожно.
В обобщение, тъй като и двете страни по делото твърдят собственост към един и същ минал момент - образуването на ТКЗС, във връзка с възстановяването на имота, въззивният съд е следвало да реши този спор по същество. Необоснован е изводът, че в случая действителният правен интерес на ищците е от защита с иск по чл. 108 ЗС, тъй като по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ са се снабдили с решение № 1090 от 21.11.2000 г. по гр. д. № 626/2000 г. на Бургаския окръжен съд за възстановяване след отмяна на предходен отказ - решение № 682 от 15.03.1999 г. При положение, че първата предпоставка за правомерното възстановяване на имота е принадлежността на правото на собственост към релевантния минал момент, то и в производството по иска за ревандикация на ищците отново ще им бъде противопоставено възражение, отричащо правата им към посочения момент, т. е. отричащо валидното възстановяване на собствеността в тяхна полза.
Обжалваното решение, с което производството е прието за недопустимо поради липса на правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е неправилно и следва да бъде отменено. Липсата на произнасяне от въззивния съд по спорното материално право е пречка касационната инстанция в правомощията си по чл. 295, ал. 1, изр. посл. ГПК да реши спора по същество. Делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № VI-41 от 26.09.2009 г. по в. гр. д. № 161/09 г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: