Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр.София , 10 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 47/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по жалба защитника на подс. О. А. К. срещу въззивно решение № 183/06.11.2013 г. по внохд № 237/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 6/22.02.2013 г., постановена по нохд № 305/2012 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С присъда № 6 от 22.02.2013 г. по нохд № 305/2012 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора подс. О. А. К. е признат за виновен в това, че на 31.10.2011 г. в землището на [населено място], община, област, като е нанесъл удари с брадва в областта на главата, умишлено е умъртвил Ф. А. А. /починал на 11.11.2011 г./, като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно, вр. чл. 115 и чл. 54 НК е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Подс. О. А. К. е осъден да заплати обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди - на Й. Р. М. – сумата от 20 000 лв. и на С. Ф. А., действащ със съгласието на попечителя си Й. Р. М. – сумата от 40 000 лв., като е отхвърлен гражданския иск до размера общо на 150 000 лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по възлагане на разноските и държавната такса върху гражданските искове. Присъдата е била проверена по въззивен ред по жалба от подс. К. и защитниците му и с Решение № 183/06.11.2012 г. присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение се релевира оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело да ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. В подкрепа на посоченото касационно основание се сочи неизпълнение от решаващия съд на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Оспорва се приетото от инстанциите по същество, че пострадалият Ф. А. е бил в състояние да каже кой го е ударил, както и възприемането на показанията на свидетелите, съдържащи производни данни за това обстоятелство. Твърди се в тази връзка процесуално нарушение с отказа на въззивния съд за извършване на съдебнопсихиатрична експертиза по писмени данни по отношение свидетелската годност на Ф. А.. Възразява се срещу кредитирането на показанията на свидетелите – очевидци – А. и А., като се поставя под въпрос възможността им, с оглед на мястото, където са се намирали, да наблюдават нападението, подчертава се експертното заключение за тези свидетели, сочещо на лесната им внушаемост, твърди се противоречие между показанията им с тези на други свидетели. Излагат се доводи за неизпълнение от въззивния съд на задължението да провери показанията на тези свидетели – очевидци, като е отхвърлено искането на защитата за извършване на следствен експеримент за изясняване на възможността свидетелите да възприемат безпрепятствено събитията. Твърди се ограничаване правото на защита на подсъдимия чрез недопускане на поисканите от защитника способи за изясняване на обстоятелства от съществено значение в предмета на доказване. Искането, което се прави в жалбата, е за отмяна на атакуваното въззивно решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг на Окръжния съд, в хода на което да бъдат уважени процесуалните искания. В писмен отговор по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Й. М. и С. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробно излага съображения във връзка с оценката на доказателствата и правилното изясняване на фактическата обстановка от инстанциите по същество. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. К. – адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Навежда допълнително касационното основание – неправилно приложение на материалния закон, като счита, че съобразно фактическата обстановка изпълнителното деяние очертава състав на престъпление по чл. 124, ал. 1 НК, доколкото обективираните действия на подсъдимия не са сочели на умисъл за умъртвяване. Поддържа искането, направено в жалбата, за връщане на делото за ново разглеждане, като прави алтернативно искане за налагане на по-леко наказание. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Намира, че в решението си съдът е направил прецизен анализ на всички гласни и писмени доказателства, като е посочил мотивите за кредитиране на показанията на свидетелите – очевидци, които са подкрепени и от други свидетелски показания, както и е проверил защитната теза на подсъдимия. Счита за правилна правната квалификация на деянието, както и че липсват нарушения при определяне на наказанието. Моли за потвърждаване на решението на въззивния съд. Гражданските ищци и частни обвинители Й. М. и С. А. не се явяват и не се представляват пред касационната инстанция. Подс. О. К. моли да бъда оправдан, като заявява, че обвинението е скалъпена лъжа. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Жалбата, подадена от защитника на подс. К., е процесуално допустима, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е обективирал този анализ в решението си. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства – гласни, писмени и веществени, веществените доказателствени средства и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. Оценъчната дейност на апелативният съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, изложени са убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. При извършване на тази собствена дейност по оценка и анализ на доказателствата, въззивният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка – такава, каквато е възприета в мотивите на първоинстанционната присъда, както и е споделил доказателствената оценка, направена от първия съд. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени въз основа на изпълнение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота. На практика касационната жалба, депозирана от защитника на подс. К. – адв. К., преповтаря доводите в писменото допълнение към въззивната жалба, на които доводи е отговорено пълноценно в решението на Пловдивския апелативен съд. Въззивната инстанция в атакуваното решение е преценила като правилна доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като освен това е извършила и собствен прецизен анализ на доказателствените източници. При очертаното наличие на две групи доказателства – едните, обосноваващи обвинителната теза, и другите – установяващи алиби на подсъдимия за инкриминираната дата, решаващите инстанции са изпълнили в пълен обем задължението си да обсъдят противоречията в гласните доказателствени средства, да извършат преценка на достоверността им, както по отношение вътрешната им логичност и последователност, така и във връзката им с други обективни доказателства. В касационната жалба се оспорва правилността на доказателствената дейност на съдилищата, като се претендира превратна и еднозначна оценка, довела и до неизясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване. Такива пороци в атакувания съдебен акт не се набелязват. Правилно в основата на фактическите изводи са поставени показанията на свидетелите М. А. и С. А. – очевидци на извършване на деянието. Посочените двама свидетели последователно и безпротиворечиво пресъздават непосредствените се възприятия за времето и мястото на събитието, за това, че пътувайки с каруцата, заедно с починалия Ф. А. по стария път от К. към [населено място], били застигнати от лек автомобил „марка”, управляван от племенник на подсъдимия – св. А. К., в който пътували подс. К. и друг негов родственик – св. Б. К., че колата спряла до каруцата, като подсъдимият слязъл от нея, че подс. О. К. нанесъл удари с дървен сап по главата на останалия в каруцата Ф. А. (като свидетелите А. и А. побягнали и се скрили), че последният паднал от каруцата, бил издърпан от подсъдимия, който продължил да му нанася удари със сапа, а впоследствие и с брадва, която взел от каруцата. Непълнолетните М. А. и С. А. са били разпитани пред първоинстанционния съд в присъствие на педагог, в съответствие с регламента на чл. 140, ал. 2 НПК, като извършването на разпита с участието на педагог несъмнено е било необходимо с оглед възрастта на свидетелите и предвид на значението на техните показания в процеса на доказване. Освен това, решаващите съдебни инстанции са извършили внимателна преценка на тези свидетелските показания, като са обективирали преценка за тяхната логичност и последователност, кореспонденцията помежду им, както и подкрепеността им от доказателствени факти, изводими от други доказателствени източници – обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие (л. 13 и сл., т. І ДП), показанията на св. Т. Р., възприел обстоятелството, че подс. К. е пътувал с автомобил „марка” по този път, показанията на св. Д. Т. по отношение на обстоятелствата, че двете деца са пристигнали с каруцата, търсейки помощ за пребития Ф. А., по отношение на тяхното състояние и заявеното от тях, че подсъдимият е пребил пострадалия, показанията на св. Н. М. във връзка със същите обстоятелства, както и заключенията на съдебномедицинските експертизи, касаещи характеристиките на причинените на пострадалия увреждания и механизма на тяхното причиняване. Свидетелите М. А. и С. А. са категорични в показанията си, посочвайки като извършител на побоя именно подс. О. К. (включително и чрез прякора, с който им бил известен – „М.”), когото те познавали отпреди. Техните показания се намират с логическа връзка със заявеното от св. Д. Т. в показанията му от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, пред когото непосредствено след деянието са посочили извършителя, както и с показанията на св. М. в тази насока. Показанията на непълнолетните свидетели, освен това, са проверени – чрез изискване на писмени документи досежно лекия автомобил – марка и цвят, собственост на св. К.. Решаващите съдилища са извършили и внимателна преценка на свидетелската годност и на достоверността на показанията на свидетелите М. А. и С. А., като са ценили заключенията на приетите съдебно психологични и психиатрични експертизи за двамата непълнолетни, сочещи на възможност същите да възприемат правилно фактите и да дават достоверни обяснения по тях. Соченото от експертите обстоятелство, на което отново се позовава защитата, за това, свидетелите да са лесно внушаеми, е намерило правилен отговор в съдебните актове, като е съобразено, че обективно не може да се приеме като резултат от чуждо внушение разказаното от двете деца, при това непосредствено след деянието, по отношение на случилото се и неговия автор пред св. Т., като освен това, изложеното от очевидците остава непроменено във всички етапи на производството. Незначителните противоречия с други доказателства по отношение на някои обстоятелства – цвета на автомобила, дали ударите са били нанасяни с острото или с тъпата част на брадвата, внимателно са били изследвани в мотивите на съдебните актове и правилно не са дали основание за дискредитиране на показанията на очевидците, като са взети предвид индивидуалните възможности за възприятие и стресовата обстановка по време на събитието. Конкретно посоченото в касационната жалба противоречие – за това, че свидетелите А. и А. твърдят, че само подс. К. е извършил нападението, като роднините му са били в колата, а в противовес на това св. М. заявява, че децата са съобщили, че двама души са набили пострадалия, е само привидно, защото показанията на св. М. са производни и не могат да бъдат противопоставени на първичните такива. Обстоятелство, също сочено като съществено противоречие от защитника и служещо като аргумент на тезата му за недостоверност на показанията на свидетелите очевидци, е това, дали починалият и двамата свидетели са отивали на гости на „Г.”, доколкото не се установявало той да ги е канил. Това обстоятелство не е от характер да постави под съмнение обективността на свидетелстването на двамата очевидци, защото те при разпита заявяват, че са отивали заедно с Ф. А. към дома на това лице, но никъде не твърдят да е имало предварителна уговорка за това гостуване. Твърдението в касационната жалба за неизясняване на обстоятелството от коя страна на пътното платно са избягали непълнолетните свидетели е лишено от основание, защото, както ще стане дума по-надолу, по несъмнен начин, въз основа на обективно установени факти, решаващите съдилища са направили извод за обективна възможност двете деца да наблюдават случващото се. По отношение на конкретното възражение на защитника в жалбата, че свидетелите – очевидци не са могли безпрепятствено да наблюдават случващото се, на това възражение е отговорено мотивирано и от двете съдебни инстанции. За да приемат, че показанията на свидетелите М. А. и С. А. обективно пресъздават непосредствени техни възприятия, като те са имали възможност да наблюдават извършените от подсъдимия действия, решаващите съдилища са отчели освен заявеното от свидетелите по отношение на мястото, от където са гледали – на отстояние от 5-7 метра, и твърдението им, че са имали безпрепятствена видимост, също така и обективни факти. Такива са осветяването на мястото от фаровете на лекия автомобил, като макар този автомобил да е бил спрял успоредно на каруцата, което е възприето по фактите, това не изключва възможността за видимост, защото фаровете осветяват както напред, така и встрани от автомобила. Обективни данни за това, че видимостта не е била препятствана, са били изведени и от огледния протокол и албума към него за това, че листата на крайпътните храсти са били опадали. При тези обективно установени обстоятелства правилно и обосновано е било оставено без уважение искането на защитата за провеждане на следствен експеримент във връзка с видимостта, защото обстоятелствата, при които свидетелите очевидци са възприели събитието, са били изяснени чрез други способи на доказване. Поради това, неуважаването на това доказателствено искане на защитата на подс. К., доколкото не се е отразило на правилното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, не може да бъде преценено като нарушаващо правото на защита на подсъдимия, следователно не може да се разглежда като нарушение на процесуалните правила. По отношение на възраженията в касационната жалба срещу кредитирането на показанията на свидетелите К., А. и Й., които пресъздават заявеното пред тях от пострадалия по отношение на извършителя на побоя, на тези доводи е отговорено подробно и от двете съдебни инстанции. Несъмнено се касае до производни доказателства, доколкото тези свидетели възпроизвеждат заявеното пред тях от пострадалия А., че именно подсъдимият К. му е нанесъл побой. Използването на тези производни доказателства в случая е допустимо, понеже първичното такова – непосредствените възприятия на самия пострадал, е останало недостъпно поради настъпилата му смърт. Проверката на първичното доказателство е проведена от съдилищата въз основа на медицинската документация, приложена по делото, в която е отразено състоянието на Ф. А. по времето, когато е разговарял с посочените свидетели, като е посочено, че той е бил в съзнание, контактен и без неврологичен дефицит. При тези обективни данни в медицинската документация не се е налагало по експертен път да се установява свидетелска годност на пострадалия, така че правилно и обосновано доказателственото искане на защитата в тази насока е било оставено без уважение. Следва да се отбележи, че тези производни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите К., А. и Й., не съставляват единствена доказателствена основа за формиране на фактически изводи в подкрепа на обвинителната теза, а са включени в доказателствената съвкупност наред с преки доказателства – показанията на свидетелите – очевидци, намиращи се в корелация и с други обективни доказателства. При достатъчна доказателствена обезпеченост на фактическите изводи въз основа на направения съвкупен анализ от решаващите съдилища, не може да бъде възприето оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила чрез неуважаване на искането за изслушване на съдебномедицинска експертиза за състоянието на пострадалия. При правилно установени факти въззивната съдебна инстанция е приложила точния материален закон, като е приела, че с действията си подс. О. К. е реализирал състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК. Макар че едва в съдебно заседание пред касационната инстанция защитата навежда оплакване за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 2 НПК, то следва да бъде обсъдено, доколкото е свързано с принципно оспорване на факта на осъществяване на деянието. Претенцията, че правната квалификация на деянието следва да е по чл. 124, ал. 1 НК, обоснована с фактите на нанасяне на телесни увреждания на пострадалия, настъпване на смъртта му след десет дни и неустановеност на пряка причинна връзка, е лишена от основание. Съдебният състав на касационния съд намира за правилни правните изводи в атакуваното въззивно решение, като счита, че установените факти водят до категоричен извод за това, че извършеното от подсъдимия изцяло се субсумира под признаците на престъпния състав на умишлено убийство с квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК. Въззивният съд е изложил правилни съображения досежно обективната и субективната страна на деянието. Несъмнено е установено, че подс. К. е нанесъл на пострадалия Ф. А. множество удари по главата и по тялото със сап и с брадва, при което на пострадалия е причинена тежка черепно-мозъчна травма. Експертните заключения обосновават наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между причинената тежка черепно-мозъчна травма и настъпилата смърт, а развилата се пневмония е усложнение от посочената травма, като пневмонията не е самостоятелно болестно състояние, а е провокирана от тежката черепно-мозъчна травма. Следователно, оспорването на пряката причинно-следствена връзка между причинените от подсъдимия увреждания и смъртта на пострадалия, е лишено от основание. Нанасянето на побой от подс. К. на пострадалия, чрез множество силни удари със сап и с брадва, довели до причиняване на травматични увреждания, включително на тежка черепно-мозъчна травма, провокирала настъпването на смъртта (състоялата се наложителната медицинска интервенция е била опит за избягване на непосредствените тежки последици – летален изход в по-кратък срок), сочи на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението. Въззивният съд е мотивирал изводите си за правилност на възприетото от първия съд по отношение на субективната страна деянието - че е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. За умисъла на подсъдимия се съди от обективираното му поведение. В случая, несъмнено се установява, че подсъдимият е нанесъл на Ф. А. множество удари, като в областта на главата е нанесъл не по-малко от седем удара с тъпата част на брадвата, и не по-малко от пет удара в областта на гърба и долните крайници, като ударите в областта на главата са били със значителна сила. Видно е, че ударите са били насочени към жизнено важни части на тялото, използвани са дървен сап и брадва, интензитетът на приложената сила при нанасянето им е бил висок, побоят е продължил немалко време – както в каруцата, така и след като пострадалият е паднал от нея. Тези обективни обстоятелства, свързани с начина на нанасяне на ударите, тяхната продължителност, насоченост и сила, обосновават извод, че за подсъдимия настъпването на смъртта на пострадалия е целен резултат, което сочи на правилно приложение на материалния закон от контролираните инстанции, които са обосновали пряк умисъл за умъртвяване. По-нататък, не е налице явна несправедливост на наложеното на подс. К. наказание за така извършеното престъпление - осемнадесет години лишаване от свобода. Пред касационната инстанция не се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като единствено се прави искане за налагане на по-леко наказание. Това искане настоящият състав намира за неоснователно. Не се сочат и не се констатират неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, нито подценяване на установените такива, които да обосноват допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия. Изложените съображения сочат на неоснователност на искането за намаляване на размера на наложеното му наказание. Въз основа на изложените съображения касационната инстанция формира убеждението си, че подадената от подсъдимия О. К. чрез неговия защитник жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 183 от 06.11.2013 г. по внохд № 237/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, първи наказателен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.