Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 100

София 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 476 по описа за 2022 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от „Факто Финанс“ЕООД [населено място], представлявано от управителя С., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно определение № 3199 от 4.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 3631/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 4134 от 12.11.2021г. по ч.гр.д. № 13658/2021г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителна по отношение на Х. В. и К. А. на сключен между „Геоексперт България“ ЕООД и „Факто Финанс“ЕООД договор за цесия, с който първото дружество прехвърля на второто вземания по сключен с „Топлофикация София“ЕАД договор от 4.10.2017г., чрез последователно налагане на запор върху банкови сметки на „Факто Финанс“ЕООД в подробно изброени банки до размер общо на 24 032.30лв., от които за молителя Х. В. – 10 822.30лв. и за молителя К. А. – 13 210лв., определена е за внасяне гаранция в размер на 2 400лв., от които 1 100лв., вносими от Х. В. и 1 300лв.,вносими от К. А., определен е едномесечен срок за предявяване на иска, постановено е да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на гаранция. Оставено е без уважение искането за обезпечаване на иска по чл.26 ЗЗД.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а издадената обезпечителна заповед- обезсилена. Претендира разноски.

Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил писмен отговор от Х. В. и К. А., чрез процесуалния им представител адвокат П.-С., с който се изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на релевираните основания за допустимост. Излага доводи и за неоснователност на жалбата. Също претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, че не следва да се допуска касационно обжалване поради следното:

Мотивите на въззивният съд за допускане на исканото обезпечение са следните: Съдът е сезиран с искане за допускане на бъдещ иск /главен/ за обявяване за нищожен поради заобикаляне на закона и липса на предмет на сключен между ответниците по бъдещия иск договор за цесия, по силата на който „Геоексперт България“ ЕООД е цедирал на „Факто Финанс“ ЕООД свои вземания по сключен с „Топлофикация София“ЕАД договор за възлагане на обществена поръчка, в изпълнение на която на 19.07.2019г. по сметка на „Факто Финанс“ ЕООД е направено авансово плащане в размер на 30 000лв., с ДДС. При условията на евентуалност е заявен и бъдещ иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на цесията за прехвърляне на вземането, увреждащо ищците. Ищците са твърдели, че са кредитори на ответника „Геоексперт България“ ЕООД по изпълнени от тях договори за услуги, вземанията по които са предмет на висящи дела по осъдителни искове пред СРС, по които дела са допуснати обезпечения. Цесията е извършена след възникване на вземанията, като твърденията на физическите лица са, че цесията е нищожна - първо поради заобикаляне на закона, защото цели избягване на плащането, което „Геоексперт България“ ЕООД им дължи и декапитализация на дружеството, и второ поради липса на предмет, защото се прехвърля бъдещо вземане. Доколкото цесията ги уврежда, като сключена след възникване на техните вземания, молителите искат договора да бъде обявен за относително недействителен, при условията на чл.135 ЗЗД, като сключен между свързани лица, които са знаели за увреждането. Въззивният съд е приел заявеният като главен бъдещ иск за нищожност на цесията като недопустим поради липса на правен интерес, пред вид липсата на предявен иск по чл.134 ЗЗД /за връщане на процесната сума в патримониума на ответника/. Евентуалният иск по чл.135 ЗЗД е приел като допустим и вероятно основателен. Мотивирал се е с наличие на достатъчно данни, обосноваващи качеството на кредитор на ищците по отношение на ответника „Геоексперт България“ ЕООД, за свързаност между ответниците, което обосновава и знание за увреждане, както и с наличие на установена обезпечителна нужда, пред вид обстоятелството, че при уважаване на иска, постъпилата по сметката на втория ответник сума, ще се счита /в отношенията между страните по спора/ като принадлежаща на първия, което ще даде възможност на ищците да се удовлетворят. С тези мотиви е обоснована и адекватността на наложената мярка – запор на банкови сметки. Съдът изрично е посочил, че пред вид липсата на представен договор за цесия, с оглед осигуряване на гаранция за правата на ответниците, обезпечението се допуска след внасяне на парична гаранция /в размер на около 10% от вземанията/.

Жалбоподателят се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните три въпроса: 1. Следва ли да се допусне обезпечение по иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД чрез обезпечителна мярка, налагане на запор върху банкови сметки, засягаща пряко и неоправдано правната сфера на трети лица, без представен договор за цесия, чиято относителна недействителност се цели да бъде прогласена?, 2. Адекватна и подходяща ли е мярката, запор върху банкови сметки на цесионера, на обезпечителната нужда, при липса на представен договор за цесия в производство по обезпечение на бъдещ иск по чл.135, ал.1 ЗЗД? и 3. Допустим ли е извод на въззивен съд за адекватност на наложената обезпечителна мярка на трето лице-цесионер - запор върху банкови сметки - в производство по обезпечение на бъдещ иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, единствено въз основа на критерия „свързаност“ на юридическите лица цесионер и цедент, поради наличието на предполагаемо знание за увреждане на кредитора, при липса на доказателства за безвъзмездност или възмездност на цедираното вземане? Според частният касатор не е налице вероятна основателност на евентуалния бъдещ иск. Твърди противоречие на въззивния акт с определения по ч.т.д.№ 242/2019г.на І т.о., по ч.т.д.№ 3999/2013г.на ІV гр.о., по ч.т.д.№ 479/2017г.на І т.о., които представя.

Настоящият съдебен състав счита, че нито един от поставените от частния жалбоподател въпроси не покрива изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, доколкото същите са конкретни, касаят фактите по делото и изискват извършване на проверка правилността на постановения акт и обсъждане на ангажираните доказателства. Ако – пред вид спецификата на спора – се прецени, че поставените въпроси са свързани с наличието на обезпечителна нужда, с адекватността на наложената обезпечителна мярка и с вероятната основателност на заявения бъдещ иск, то следва да се посочи, че по всеки един от тях е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд /включително и цитираната от частния жалбоподател/. Принципът е, че обезпечителните мерки се налагат когато без тях за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението – чл.391 ГПК. В случая, въззивният съд е мотивирал извода си за това както с безспорно установеното качество на молителите като кредитори /този факт не се оспорва/, така и с обстоятелството, че при евентуалното уважаване на бъдещия иск по чл.135 ЗЗД, в отношенията между страните прехвърлителната сделка ще се счита недействителна и по този начин ищците биха могли да получат удовлетворение. Предпоставките за допускане на обезпечение са бъдещият иск да е допустим и вероятно основателен. За установяването на вероятната основателност е необходимо да са представени убедителни писмени доказателства. Липсата на убедителни писмени доказателства може да бъде компенсирана, съгласно чл.391, ал.1, т.2 ГПК, от представяне на гаранция в определен от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Именно защото – в случая такава гаранция е определена от съда и е внесена, е ирелевантно твърдението, съдържащо се в съдържанието на поставените от частния касатор въпроси, на което той акцентира, а именно липсата на представен договор за цесия. Липсата на релевантност за спора на условие, съдържащо се в съдържанието на поставените въпроси също изключва възможността да се счете, че те отговарят на изискванията за общо основание.

Извън изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт не е в противоречие с нито един от посочените съдебни актове. Противоречие с ч.т.д.№ 242/2019г.на І т.о. няма, защото то не е постановено по идентични на настоящите въпроси /съгласно т.2 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, противоречие с практиката има само при противоречиво разрешаване на поставените въпроси/. Противоречие с приетото в ч.гр.д.№ 3999/2013г.на ІV г.о. и ч.гр.д.№ 479/2017г.на І т.о. няма, защото наложената в случая обезпечителна мярка – запор върху сметки в банката - е адекватна на претендираното субективно материално право, като – пред вид наличието на внесената гаранция не може да се счете, че се засяга неоправдано правната сфера на ответниците.

Разноски в производството не се присъждат, пред вид приетото разрешение в т.5 от ТР от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: „направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3199 от 4.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 3631/2021г.на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: