РЕШЕНИЕ № 307 София, 08.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4091/2016 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Постъпила е молба за отмяна, вх.№40137/24.3.2016 г., подадена от адв. И. Ш. – процесуален представител на И. Л. З. - М. и Б. Л. З., и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №215/22.12.2015 г. по гр.д.№6209/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, I г.о. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 20.12.2013 г. по гр.д.№8818/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, I-18 състав, В. И. К., С. И. К. и Л. С. К., са осъдени да предадат владението на имот, подробно описан в решението, на И. Л. З. – М. и Б. Л. З. на основание чл.108 ЗС. С решение №1303/23.6.2014 г. по гр.д.№1112/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК 1 състав, по въззивна жалба от ответниците по исковата молба В. И. К., С. И. К. и Л. С. К., решението на първата инстанция е потвърдено. С решение №215/22.12.2015 г. по гр.д.№6209/2014 г., по касационна жалба от ответниците по исковата молба, Върховният касационен съд, състав на I г.о., е отменил решението на въззивния съд, в уважената част, и е отхвърлил обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени от И. Л. З. – М. и Б. Л. З. срещу С. И. К. и В. И. К., за разликата над ½ ид.част до 5/6 ид.части за ревадникиране на следния недвижим имот: магазин със застроена площ от 100,50 кв.м, находящ се в ляво на първи етаж от жилищната сграда на [улица], преустроен в кафе-аперитив, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което сградата е построена с площ 497,50 кв.м, съставляващо УПИ VI-17, кв.213, м.Западно направление, при граници: [улица], УПИ VII-14, X.-15, V-18. Със същото решение, решението на въззивната инстанция е потвърдено в останалата уважена част, за ½ ид.ч. от същия имот. Срещу влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е подадена молба за отмяна, вх.№40137/24.3.2016 г., подадена от адв. И. Ш. – процесуален представител на И. Л. З. - М. и Б. Л. З., и двамата от [населено място], по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се, че в производство по чл.288 ГПК по касационна жалба от ответниците В. И. К., С. И. К. и Л. С. К. по гр.д.№6209/2014 г. на ВКС, I г.о. е бил в един персонален състав, като същият състав по гр.д.№5004/2014 г. е поставил решение по съдебна делба между същите страни, като в това решение съставът на съда е формирал правни изводи, несъответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Сочи се, че у молителите в настоящото производство се е формирала представа за липса на безпристрастност на съдебния състав, респ. за вече формирано вътрешно убеждение у същия състав относно правните и фактическите отношения между страните по отношение на процесния имот. Сочат се и съмнения относно стриктното съблюдаване на принципа за случайно разпределение, и наличие на предпоставки за отвод. В обстоятелствената част на молбата за отмяна се навеждат и доводи по същество на споровете. Моли се за отмяна на решение №215/22.12.2015 г. по гр.д.№6209/2014 г. по описа на ВКС, I г.о. Претендират се разноски. Ответниците по молбата за отмяна В. И. К., С. И. К. и Л. С. К., посредством процесуалния си представител – адв. А. М., са депозирали отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. Претендират разноски. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителите – адв. Ш., който уточнява, че молбата визира и основанието за отмяна по чл.-303, ал.1, т.4 ГПК. Претендират се разноски и е депозирана писмена защита. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците по молбата – адв.М., пледира за оставяне на молбата за отмяна без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответниците в настоящото производство, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на процесуалния представител на молителите и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Доколкото в молбата за отмяна се сочи правно основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, съдът намира, че същата е неоснователна на това основание по следните съображения: За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая, предвид изложеното в молбата за отмяна и направеното уточнение. В молбата липсват факти и обстоятелства, сочещи на визираните в чл.303, ал.1, т.5 ГПК основания. С оглед твърденията в молбата за отмяна и направеното уточнение настоящият състав на ВКС, IV г.о. намира, че същата сочи на основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Твърдяното от процесуалния представител на молителите основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Изискването на закона е да са постановени две влезли в сила съдебни решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. В процесния случай визираната хипотеза не е налице, тъй като двете решения, за които молителят твърди, че си противоречат са решения с различен предмет на спора. Не е налице противоречие между двете решения, тъй като те са постановени по спорове с различни правни основания – едното е по иск с правно основание чл.108 ЗС, а другото по иск с правно основание чл.69 ЗН. Освен това решението на ВКС по гр.д.№5004/2014 г. не формира сила на пресъдено нещо, тъй като със него въззивното решение е било отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Предвид изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответниците по молбата за отмяна следва да се присъждат разноски за настоящото производството в размер на 600 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна, вх.№40137/24.3.2016 г., подадена от адв. И. Ш. – процесуален представител на И. Л. З. - М. и Б. Л. З., и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №215/22.12.2015 г. по гр.д.№6209/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, I г.о. ОСЪЖДА И. Л. З. – М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Б. Л. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място] [улица], да заплатят на Л. С. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], С. И. К., ЕГН – [ЕГН], и В. И. К., ЕГН – [ЕГН], последните двама от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: