Р Е Ш Е Н И Е № 565 гр.София, 03.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Петкова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1855 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 30451/2011 г. по описа на Районния съд – Монтана. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна в частта на определеното общо наказание по съвкупност – пробация. Направено е искане за изменяване на присъдата в тази част, като отпадне пробационната мярка, посочена в чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК – включване в програма за обществено въздействие. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по съображенията, изложени в него. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 4.04.2012 г. по н. о. х. д. № 30451/2011 г. на Районния съд – Монтана подсъдимият В. Н. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за което е наложено наказание пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки – по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК за срок от осем месеца. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по съвкупност между наказанието по присъдата и наказанието пробация по н. о. х. д. № 12600/2011 г., а именно пробация, съдържаща както задължителните пробационните мерки за срок от осем месеца (пробационната мярка по чл. 42а, ал. 1, т. 1 НК с периодичност два пъти седмично), така и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК - включване в програма за обществено въздействие за срок от шест месеца. Към наказанието пробация съдът е присъединил и наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от девет месеца. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието пробация. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Съдът е допуснал съществено нарушение при определяне на общото наказание по правилата на съвкупността. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК, приложима и в случаите по чл. 25 НК, изисква съдът да определи общо, най-тежкото от наложените наказания за престъпленията от съвкупността. С присъдата по н. о. х. д. № 30451/2011 г. на Районния съд – Монтана е наложено наказание пробация за по-дълъг срок, тъй като срокът на цялото наказание е срокът, определен за мярката с най-голяма продължителност. Следователно посоченото наказание е по-тежко в сравнение с наказанието пробация, наложено по н. о. х. д. № 12600/2011 г. Правилното приложение на закона налага изменяване на присъдата по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, в частта, с която е определено общо наказание по съвкупност пробация, като се отмени пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т 4 НК – включване в програма за обществено въздействие за срок от шест месеца. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по н. о. х. д. № 30451/2011 г. по описа на Районния съд – гр.Монтана. ИЗМЕНЯ присъда от 4.04.2012 г. по н. о. х. д. № 30451/2011 г. на Районния съд – гр.Монтана, в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия В. Н. Т. е определено общо наказание пробация, като отменя пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т 4 НК – включване в програма за обществено въздействие за срок от шест месеца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: