1 Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 06 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 16 януари, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1975 / 2012 година Производството е по Глава 33-та от НПК. В срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, е постъпило искане на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение № 100 от 21. 08. 2012 год., постановено по НОХД № 328 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Бяла Слатина. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на районния съд. Осъденият В. Д. П. и защитата му, изразяват становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение № 100 от 21. 08. 2012 год., постановено по НОХД № 328 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Бяла Слатина, било одобрено споразумение изготвено по реда на чл. 381 от НПК, между прокурор при Районна прокуратура – гр.Бяла Слатина и осъденият В. Д. П., вследствие на което, последния бил признат за виновен в извършване на: две престъпления по чл. 142а, ал. 1 от НК, две престъпления по чл. 143, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за които, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му били наложени наказания „пробация”, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено едно общо наказание - „пробация” при следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност три пъти седмично за срок от една година и шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца, „включване в програма за обществено въздействие” за срок от една година и шест месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 300 часа годишно, за срок от една година и шест месеца. Релевираните в искането оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК са основателни, поради и което, същото следва да бъде уважено. Това е така поради следните съображения: Действително от материалите по делото може да бъде направен извод, че част от обстоятелствата, включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, по отношение на повдигнатото против осъдения обвинение за извършване на престъпление по чл. 216 от НК, са останали неизяснени в изискуемата от закона пълнота. Липсата на яснота за действителния размер на причинените в резултат на това деяние имуществени вреди, извън всякакво съмнение рефлектира както върху правилната правна квалификация на това деяние, така и върху възможността за решаване на делото със споразумение, с оглед отсъствие на категоричен извод за факта на пълно възстановяване на причинените с престъплението, щети. Следва да бъде споделен довода изложен в искането, че като е одобрил процесното споразумение при непълно изяснена фактическа обстановка, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 13 и чл. 14 от НПК, обстоятелство, обуславящо наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Основателен е и довода за наличие на допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съобразно разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, съдът може да одобри постигнато по реда на чл. 381, ал. 1 от НПК споразумение само и единствено, ако то не противоречи на закона и морала. В настоящия случай, тази законова норма не е била спазена. Действително, в разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК е предвидена възможност, при постигане на споразумение, следващото се на дееца наказание, да бъде определено при условията на чл. 55 от НК и при отсъствие на законовите предпоставки за това. Тази разпоредба обаче, може и следва да бъде прилагана, само при липса на явна колизия, със заявеното от законодателя в разпоредбите на чл. 35, ал. 3 и чл. 36 от НК. Ето и защо, когато констатира, че постигнатото между страните съгласие по чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК не е в унисон с чл. 35, ал. 3 от НК и очевидно не е в състояние да постигне целите на специалната и генералната превенции /какъвто именно е и настоящия случай/, съдът следва да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5 от НПК и да предложи промени в споразумението, за да може то да не противоречи както на закона, така и на морала. В конкретният казус, районния съд е следвало да вземе предвид както обремененото съдебно минало на осъдения, така и факта, че деянията предмет на споразумението, са били извършени от осъдения в изпитателния срок, на отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 години, определено му по ЧНД № 61 / 2008 год. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, което не е било сторено. Като не е отчел както степента на обществена опасност на деянията, така и на дееца и е наложил на последния наказания определени при условията на чл. 55 от НК, съдът извън всякакво съмнение, е допуснал нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Доводът изложен в искането, за допуснато нарушение на материалния закон изразяващо се в липсата на извършена преценка за наличие на основания за приложението на чл. 24 от НК не може да бъде споделен, с оглед обстоятелството, че в конкретния случай се касае до произнасяне на съда по реда на чл. 382 от НПК. Поради и това, доводите наведени в писменото становище на защитата на осъдения, не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира обжалваното определение за постановено при допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, обстоятелство, което налага отмяна на постановения акт по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на районния съд, от стадия на „съдебно заседание”. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение № 100 от 21. 08. 2012 год., постановено по НОХД № 328 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Бяла Слатина и ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на районния съд, от стадия на „съдебно заседание”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.