Р Е Ш Е Н И Е № 558 София, 28 декември 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Блага Иванова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 498/10 година Касационното производство е образувано по протест на апелативна прокуратура-гр.Велико Т. против въззивно решение №85/ 25.05.2010год., по в.н.о.х.д. № 306/10г. на апелативен съд-В.Търново. В протеста е релевирано основанието по чл.348,ал.1,т.3НПК. Отправено искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглегждане. Недоволен от съдебния акт е останал и подсъдимият К. Т. В., който го е атакувал в срок, развивайки съображения, свързани с всички касационни основания по смисъла на чл.348,ал.1НПК. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата по изложените в нея съображения и изразява становище за неоснователност на протеста. Частният обвинител П.А., чрез повереника си изразява становище за неоснователност на жалбата и основателност на протеста. Частният обвинител и граждански ищец П. Д. М. не участва в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на апелативна прокуратура и намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните, провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт, е изменена присъда №134 от 17.09.2009г., постановена по н.о.х.д. № 122/09г. на окръжен съд-гр.Русе, като наказанието „доживотен затвор без замяна” е редуцирано в „доживотен затвор”. В останалата част е потвърдена присъдата. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. Т. В. за извършено престъпление по чл.199, ал.2,т.2,пр.І-во НК и осъден на „доживотен затвор без замяна”. Касационният протест е неоснователен. Искането за утежняване наказателно правното положение на подсъдимия не може да бъде удовлетворено.Определеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Действително обстоятелството, че към наказателна отговорност не е привлечено и трето лице, като съучастник, не може да бъде оценявано като смекчаващо такова и не подлежи на обсъждане на плоскостта на чл.127,т.3 от КРБ, но това не променя верния краен извод на въззивната инстанция за правилно отмерената санкция. Жалбата на подсъдимия В. е неоснователна. Настоящата инстанция намира за несъстоятелни изтъкнатите възражения, свързани с процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, с акцент върху нарушеното право на „справедлив процес”, манифестирано чрез „преписване” мотивите на първоинстанционния съд. Със сходния начин, по който е описана възприетата фактическа обстановка и аналогичния подход при оценката на доказателствения материал, Инстанциите по същество са изразили еднопосочно, че са възприели едни и същи факти за доказани. Но това съвсем не означава, че въззивната инстанция не е изпълнила процесуалните си задължения и не е извършила собствен фактически и правен анализ. Съобразно решение от 01.10.1982год. на ЕСПЧ, постановено по дело Пиерсак срещу Белгия,...”Достатъчно е да се установи, че безпристрастността на „съда”, който е трябвало да се произнесе по съществото на делото, е можело да изглежда открита за съмнения, за да се счете, че чл.6,т.1 е бил нарушен”. В конкретния случай, при използване и на субективния и на обективния подход, посочен като разграничителен критерий за проверка в цитираното решение, се установява, че личното вътрешно убеждение на съда е формирано при отсъствие на предубеждение и са предоставени достатъчно гаранции, да бъде изключено такова съмнение. При строго съблюдаване на законовите правила, апелативният съд е подложил на задълбочен анализ доказателствената съвкупност и изложил в достатъчен обем съображения за фактическите си и правни изводи. Не могат да бъдат възприети доводите по отношение оспорените гласни източници на информация за правнорелевантните факти. Въззивният съд е изложил достатъчно аргументи, защо са кредитирани показанията на свидетелите Е./при липсата на „завоалиран” „оговор”, съобразно твърдението на защитата/ и Д., последователни и логични по своя характер. Същите са разгледани през призмата на тези на Ив.Карагяуров, на платежното нареждане, свързано с изтеглената от пострадалия сума, на установеното при следствения експеримент, на изводите на съдебно-медицинската експертиза, на отразеното в СРС, на иззетата от дома на подсъдимия поименна СИМ-карта, с която са проведени телефонни разговори в деня на извършеното престъпление. Апелативният съд, след обективно, пълно и всестранно изследване на всички правнозначими факти и обстоятелства, е извел по категоричен и несъмнен начин извода за авторството на деянието и вината на дееца.При изпълнение на процесуалните задължения по смисъла на чл.107, ал.3 НПК, са посочени основанията, поради които не са получили кредит на доверие обясненията на подсъдимия В. и показанията на свидетелите К., Н.Д., подкрпящи защитната му теза, но не поради това, че те са негови близки/както се твърди в касационната жалба/, а защото са взаимно противоречиви, нелогични, житейски неоправдани и се явяват в протововес на останалия доказателствен материал. Аналогичен е аргументът на въззивния съд към показанията на свидетелите П. П. и А. С., с които подсъдимият и свид.Е. са се срещнали в местата за лишаване от свобода. Тези доказателствени източници не допринасят с нищо за установяване на правно значими факти, предвид липсата на достоверност и детайлизация в поднесената информация. Свидетелите твърдят, че Е. пред тях е споделил, че ще прехвърли вината върху лице, което се намира в чужбина,спрямо което не са последователни дори в името. При установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на чл.199,ал.2,т.2 НК.Касаторът е упражнил физическа принуда/ с висок интензитет/спрямо пострадалия, за да запази установена фактическа власт върху отнетите вещи, по смисъла на чл.198,ал.3НК и грабежът е придружен с убийството на Атанасов. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо определено, съобразено с изключително високата степен на обществена опасност на деянието и лична такава и с него се постигат целите на специалната и генерална превенция по смисъла на чл.36 НК. Смекчаване наказателно правното положение на касатора би било с нищо неоправдан либерализъм. По изложените съображения, касационният протест на апелативна прокуратура-гр.Велико Т. и жалбата на подсъдимия К. Т. В., следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а въззивното решение – в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 85 от 25.05.2010год., постановено по в.н.о.х.д. № 306/10г. на апелативен съд-гр.Велико Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: