Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 99   София 02.11.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на  двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА   при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 70 по описа за 2009  г. и за да се произнесе, взе предвид следното :             Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. гр. С. срещу решение №347/22.07.2008г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV д състав, постановено по в.гр.дело №535/2008г., с което е оставено в сила решението от 15.11.2007г., по гр.дело №4922/2007г. на СРС, 41-ви състав, с което е осъден да заплати на З. “Б” АД сумата от 8 560.30 лв. представляваща изплатено обезщетение по сключен договор “А”, ведно със законната лихва и разноски в размер на 1472.41 лв. Касаторът поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен. Ответникът “Б” АД не е заявил становище по изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното въззивно решение при спазване на изискването на чл.290, ал.2 ГПК, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като е приет за съществен правния въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, релевантен към точното прилагане на материалния закон/ чл.402, ал.1 ТЗ отм/, но така също и за развитие на правото доколкото изменението на закона е влязло в сила към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт и е прието за наложително тълкуването на параграф 143 ПЗР на ЗИДКЗ поради факта, че разпоредбата на чл.402, ал.1 ТЗ/отм/ обуславя встъпването на застрахователя в правата на застрахования от едно вече извършено от него плащане. С обжалваното решение е разгледан и уважен иск по чл.402 ТЗ/отм/ във връзка с чл.45 ЗЗ. за сумата от 8560.30 лв., представляваща платено на 3.10.2002г. от ищеца застрахователно обезщетение на Е. Д. В. по застрахователна полица №0100046701077701 от 8.11.2001г. за имуществена застраховка “А” на лек автомобил “О” с рег. №С 2366 ВТ при настъпило застрахователно събитие на 19.08.2002г. по вина на ответника по делото И. Д. Д.. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл.402 ТЗ/отм/, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За ищеца това право е възникнало на 3.10.2002г., когато е изплатено обезщетението на застрахования по застраховка “автокаско” и е съществувало към датата на предявяване на иска 7.03.2007г., към която дата деликвента Д. не е платил обезщетението в размер на исковата сума, представляващо причинени на лек автомобил “О” с рег. №С 2366 ВТ щети. По делото липсват доказателства на застрахователя на ответника по застраховка “гражданска отговорност “ ЗК “О” АД - полица №1531701 от 9.02.2002г., валидна до 2002г., / спр. констативен протокол №1089/ да е била отправена писмена покана преди подаване на исковата молба. Касаторът се позовава на параграф 143 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.97 от 23.11.2007г./, с който е предвидено нормата на чл.213, ал.1 изр.4 КЗ да се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към датата на обнародване на закона – 23.11.2007г. Чл.213,л.1, изр.4 КЗ повелява застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, да предяви претенцията си към причинителя, който има валидна застраховка “гражданска отговорност” само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, както и за вредите, причинени от водача на МПС, за които застрахователят по същата застраховка е отказал да заплати обезщетение на основание чл.268 КЗ. Следователно, с изменението на закона, регламента на чл.213, ал.1, изр. четвърто се разпростира за всички случай на встъпване в право, независимо от това, дали то е възникнало за правоотношение създадено по КЗ или при действието на ТЗ, с единственото условие деликвента да не е заплатил обезщетението към 23.11.2007г. Към датата на постановяване на въззивното решение – 22.07.2008г. нормата е в сила и е било задължително съобразяването й от въззивния съд. Следователно, съдът като решаваща инстанция е бил длъжен да прецени, че при данните за притежавана от ответника задължителна застраховка “гражданска отговорност” и че размера на изплатеното обезщетение не надхвърля размера на минималната задължителна застрахователната сума, а и няма данни застрахователя на ответника да е отказал плащане на някое от основанията по чл. 268 КЗ, предявения от ищеца иск е лишен от основание. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че разминаването в изписването на петата буква от номера на рамата на автомобила в застрахователната полица и техническия паспорт на автомобила, не променя белезите, които индивидуализират МПС, както и че типът на двигателя е сред елементите, които го идентифицират. По спорния по делото въпрос, за идентичност между застрахованото МПС по застрахователна полица № 0* от 8.11.2001г. и катастрофиралото МПС, съдът е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поради което оплакването за необоснованост на съдебния акт се явява неоснователно. С оглед на изложеното обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено като незаканосъобразно/ чл.293, ал.2 във връзка с чл.281, т.3, пр. първо ГПК/, а предявеният иск отхвърлен като неоснователен . На касатора ще следва да се присъдят разноски в размер на 303.60 лв. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №347 от 22.07.2008г., постановено по гр.дело № 353/2008г. на Софийски градски съд, въззивна колегия ІVД състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на З. “Б” АД, гр. С. срещу И. Д. Д. от гр. С. за сумата от 8560.30 лв., представляваща изплатено на Е. Д. В. от гр. С. застрахователно обезщетение за причинени на собственото му МПС лек автомобил м.”О”, рег. №С2366 ВТ щети при настъпило на 19.08.2002г. застрахователно събитие по вина на И. Д. Д.. ОСЪЖДА З. “Б” АД, гр. С. да заплати на И. Д. Д. от гр. С. разноски в размер на 303.60 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: