Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск * Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * несеквестируемост * обезпечителни мерки


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 447
С., 21.09.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.463 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, пр.2 от ГПК и чл.23, ал.4 ЗОПДИППД.
С определение №298 от 09.08.2012г. по ч.гр.д.№375/2012г. на Великотърновския апелативен съд, след частична отмяна на определение №485/22.06.2012г. по ч.гр.д.№305/2012г. на Ловешкия окръжен съд, е оставено без уважение искането на К. за налагане на обезпечителни мерки – запор върху банкова сметка в лева в „У. Б.-Л.” IBAN [банкова сметка] с титуляр Т. К. Т. и запор върху разплащателна сметка в лева в Ц. Л. B. C., IBAN ... с титуляр М. В. Т..
Въззивният съд е приел, че съгласно чл.23, ал.7 ЗОПДИППД, не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение. В настоящия случай в посочените банкови сметки постъпват следните суми – по сметката на Т. Т. – обезщетение за безработица, а по сметката на М. Т. – отпусната пенсия поради заболяване и помощ за отглеждане на едно дете. Тези доходи са под минималната работна заплата и са несеквестируеми, съгласно чл.446, ал.1 ГПК. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. В нея се поддържа, че чл.446, ал.1 ГПК не намира приложение в настоящия случай. В текста е регламентирана забрана за извършване на изпълнение върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия до определен размер. Получаваното от Т. Т. обезщетение за безработица не попада сред тези защитени плащания. От друга страна в случая не се касае за забрана за изпълнение върху пенсията, получавана от М. Т., а за налагане на обезпечение върху притежаваната от нея сметка в банка.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. „Следва ли в обезпечителното производство при налагане на запор върху банкова сметка с титуляр ответник по бъдещ иск за отнемане по реда на чл.28 ЗОПДИППД, по която се получава трудово възнаграждение, да се съобразява нормата на чл.446, ал.1 ГПК”? и
2. „Следва ли в обезпечителното производство при налагане на запор върху банкова сметка с титуляр ответник по бъдещ иск за отнемане по реда на чл.28 ЗОПДИППД, по която се получава обезщетение за безработица, да се съобразява нормата на чл.446, ал.1 ГПК”?
Ответниците в производството Т. К. Т. и М. В. Т. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав приема, че във всички случаи, когато в производство по глава ІV от ЗОПДИППД се постави въпрос за запориране на банкова сметка, по която постъпват суми от трудово възнаграждение, пенсия или други социални плащания, съдът следва да съобрази чл.23, ал.7 ЗОПДИППД вр. чл.446, ал.1 ГПК. Нещо повече – доколкото предмет на обезпечителното производство и на производството по отнемане е само имуществото, придобито от престъпна дейност, но не и друго имущество със законен източник, набраните средства от трудови възнаграждения, пенсии и други социални плащания са извън принудителните мерки, които могат да бъдат предприети по този закон.
По същество частната жалба е неоснователна. Установено е по делото, че двете сметки, за които е направено искане за запориране, са с наличност към 04.04.2012г. съответно 98,88лв. по сметката на Т. К. Т. и 65,11лв. по сметката на М. В. Т.. Това са сумите, които са посочени от самата комисия в молбата по за допускане на обезпечението. Установено е също, че по тези сметки постъпват следните суми: обезщетение за безработица, пенсия и помощ за отглеждане на едно дете. Тези суми, освен че са несеквестируеми по смисъла на чл.466, ал.1 ГПК, представляват законен доход и не могат да бъдат запорирани по реда на глава ІV от ЗОПДИППД. Затова правилно въззивният съд е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на запор по двете сметки, по които постъпват въпросните социални плащания.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №298 от 09.08.2012г. по ч.гр.д.№375/2012г. на Великотърновския апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №298 от 09.08.2012г. по ч.гр.д.№375/2012г. 375/12г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: