Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 03.04.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Любенов, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНД № 131/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от пълномощник на Министъра на финансите срещу решение № 418 от 31.10.2018г., постановено по ВНОХД № 574/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 5 от 16.01.2018г. по НОХД № 4536/2014г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 29а състав. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НК. Твърди се, че съдът не е съобразил наличието на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението и неправилно е оправдал подсъдимия. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения граждански иск. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Прокурорът намира жалбата за неоснователна и пледира да бъде оставена без уважение, тъй като данъчното задължение няма отношение към поведението на Т. Х.. Защитникът на подсъдимия моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери следното: С оглед съдържащото се в жалбата оплакване за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратна оценка на събраните доказателства, довела до неправилно оправдаване на подсъдимия, настоящият съдебен състав намери за необходимо, преди всичко да очертае пределите, в които е допустимо да се развие касационната проверка. Подсъдимият Т. Х. е оправдан от първата инстанция и присъдата е потвърдена от въззивния съд. Прокуратурата не е подала протест срещу решението на Софийския апелативен съд. Гражданският ищец има право да обжалва решението само относно гражданския иск. Съгласно ТР № 5 от 2018г. на ОСНК на ВКС, когато касационният съд е сезиран единствено и само с жалба от гражданския ищец, той не може да отмени или измени присъдата в частта, с която се решават въпросите за наказателната отговорност. В наказателната й част оправдателната присъда е влязла в законна сила с изтичане на срока, в който подсъдимият и прокурора са имали право да атакуват въззивното решение. От изложеното следва, че процесът на изясняване на обстоятелствата, които са от значение едновременно за наказателната и за гражданската отговорност е приключил окончателно, с което е преклудирана и възможността за касационен контрол по повод евентуални процесуални нарушения, допуснати при събирането, проверката и анализа на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които инстанциите по фактите са изградили извода си, че Х. следва да бъде оправдан. Българският наказателен процес предвижда двуинстанционен проверка на установените фактически положения и третата инстанция не може да констатира нови или различни факти извън изложените в решението. Доколкото разглежда единствено гражданските последици от осъщественото от подсъдимия Х., ВКС прилага субсидиарно гражданско-процесуалните разпоредби и следва да съобрази разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С приемането за съвместно разглеждане на граждански иск, за съда възниква задължението да изследва обстоятелствата, свързани с основанието и размера му и да постанови обоснован съдебен акт и в тази част, като го мотивира убедително. Процесуално допустимо е кръгът от обстоятелства, подлежащи на доказване, да бъде разширен с такива, които са от значение единствено за гражданската отговорност. От изложеното следва, че по повод жалбата на Министъра на финансите, ВКС е компетентен да се произнесе по въпроса, дали са останали неизяснени обстоятелства, свързани с основателността на гражданския иск и дали деянието, основание на гражданския иск, както е установено и конкретизирано в решението на апелативния съд, представлява осъществен от подсъдимия деликт по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от държавата чрез министъра на финансите е претенция за репариране на причинени имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение. Това е паричната сума, дължима в приход на бюджета на държавата, която според установеното от съда е в размер на 74723,20лв., представляващи дължим данък върху прихода по фактура № 39/2007г. Данъчнозадълженото лице е „Е. г.“ Е. с едноличен собственик и управител Д. Я. А.. Съобразно установената фактическа обстановка, Х. и собственикът на „Е. г.“ се запознали чрез свидетеля Л. И. и на 30.06.2004г. по искане на Ф. Х., за която подсъдимият работел, Д. А., като управител на дружеството го упълномощил с нотариално заверено пълномощно да представлява фирмата пред всички данъчни подразделения, НОИ, НСИ, митнически агенции и други държавни учреждения, като подава, подписва, получава, всякакви документи свързани с функционирането на фирмата, включително и актове, да открива и закрива банкови сметки, както и да внася, тегли и превежда суми по тях, да сключва и подписва договори за сметка на фирмата. Подсъдимият Х. не разполагал с оригинален екземпляр от пълномощното. През 2007г. свидетелят А. Д. му предложил да намерят фирма с добра история, чрез която да участват в конкурс за обществената поръчка в [населено място]. Подсъдимият говорил с неустановено по делото лице с малко име „Б.“, който му казал, че ще му осигури фирма. Оказало се, че става въпрос за „Е. г.“ Е.. Като условие за участие в конкурса за обществената поръчка, Б. заявил, че иска да ДДС-то и 15% от основата останат за него и А.. Документите за участие – оферта и декларации, били предоставени на подсъдимия от същото неидентифицирано лице. В хода на наказателното производство по експертен път било установено, че подписите не са положени от А.. Обществената поръчка била спечелена от „Е. г.“ и подсъдимият подписал договора като пълномощник /копие от пълномощното му било приложено към документите, осигурени от Б./. С фактическото изпълнение на строителните работи се ангажирали подсъдимият и св.Д., а с документите се занимавал неустановеният мъж на име Б.. Подсъдимият събирал копия от личните карти на работниците на обекта и ги предавал на Б., за изготвяне на договори. В действителност с нито един от работниците не бил сключен трудов договор. За закупуваните материали и извършваните услуги били издавани фактури, като точният им брой и стойности не са установени по делото /с изключение на фактура № 735/06.11.2007г. за закупуване и доставка на бетон/. След приключване на дейностите изпълнението на обекта било прието. Дължимата по договора сума 448 339 лв. била преведена по банков път през м.декември 2007г. и била издадена фактура № 39/17.12.2007г., с издател „Е. г.“Е. и получател [община]. На 28.12.2007г. между подсъдимия и собственика на дружество Д. А. бил съставен приемо-предавателен протокол. В него е отразено, че в присъствието на свидетелите А. Д. и Л. И.., Х. предал на А. сумата от 56 042 лв., представляваща част от сумата 448 339лв. - платена по фактура № 39/17.12.2007г., която сума включва 15 % от стойността без ДДС на реално извършените и заплатени СМР, съгласно предварителната договорка, и сумата от 22 855,20 лв., представляваща разликата между начисленото ДДС по фактурата и платеното ДДС по 30 бр. фактури за закупени материали и наета строителна техника. Установено е, че по време на изпълнение на обществената поръчка в периода от март 2007г. до януари 2008г. справките - декларации по ЗДДС на дружеството били с декларирани нулеви данни за покупки и продажби, съответно с нулева ставна на ДДС за внасяне. Справките декларации били подавани от свидетелките Х. - сестра на подсъдимия, която работила като секретарка на Ф. Х. и на лицето Б., както и от свидетелката Е., която работила за същите хора и притежавала пълномощно да представлява дружеството пред органите на НАП /установено като неистинско – подписът не е положен от собственика Д. А./. Справката-декларация по ЗДДС за м. ноември 2007г., с приложени към нея дневници за покупки и продажби била подадена от Е., без издадената фактура №735/06.11.2007г. На 11.01.2008г. отново с нейното пълномощно била подадена справка-декларация по ЗДДС за м. декември 2007г., с приложени дневници за покупки и продажби. В тях били вписани нулеви данни за продажби и доставки, съответно нулеви данни за ДДС за приспадане или внасяне. Не била декларирана издадената фактура № 39/17.12.2007г., съответно дължимото по нея ДДС за внасяне в размер на 74 723,20лв. Основанието на гражданския иск е деянието, предмет на обвинението. Безспорно, липсва тъждественост между деянието и престъплението, като поначало обвинението инкриминира деяние, което според прокуратурата съвпада с изпълнителното деяние на съответното престъпление. Съдът следва да се произнесе по въпроса дали то е извършено, и при положителен отговор – дали представлява престъпление. В конкретния случай деянието, за което е повдигнато обвинение /така, както е изменено в съдебно заседание от 02.10.2017г./ се изразява в подаване на справка – декларация за м.декември 2017г., в която не е отразено действителното положение по отношение на облагаемите доставки на търговското дружество. Използваната от прокурора формулировка, а именно, че декларацията е подадена „чрез“ св.Е., сочи на посредствено извършителство. Инстанциите по фактите не са установили каквото и да било активно поведение от страна на подсъдимия Х., с което да я е мотивирал към представянето на документа пред ТД на НАП. Подсъдимият е бил признат за невинен с аргументите, че други са изготвяли и осчетоводявали документите на дружеството - данъчноотговорно лице, че други са подавали справки-декларации с невярно съдържание, че той не е бил наясно с нарушенията при водене на счетоводството, че не е запознат с документите, които са представяни в подразделението на НАП, че не е давал указания за деклариране на нулеви ставки. При така формулираните съображения се налага правният извод, че причината подсъдимият да бъде оправдан, е че деянието не е извършено от него. Вън от съмнение е участието му в нарушението на установения ред за възлагане и изпълнение на малка обществена поръчка, но това негово укоримо поведение нито е деянието, за което е обвинен, нито е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда за държавата. Според постановеното с ППВС № 9/1961г. и ТР № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, при оправдателна присъда е възможно съдът да уважи гражданския иск, но само когато прецени, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва. В хипотезата, при която подсъдимият не е автор на деянието, не е възможно да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност, независимо че са причинени вреди на гражданския ищец. С оглед изложеното отхвърлянето на гражданския иск е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 418 от 31.10.2018г., постановено по ВНОХД № 574/2018г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.