8 Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр. София, 11.01. година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 738 по описа за 2017г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 489 от 27.07.2017г. по т. дело № 738/2017г. на ВКС, Търговска колегия Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 2146 от 15.11.2016г. по гр. дело № 3309/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 8403 от 08.12.2015г. по гр. дело № 14935/2014г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-18 състав в следните части: 1/ частта, с която са отхвърлени предявените от А. Х. Х., А. Х. М., М. Х. М. и Х. Х. А. срещу [фирма], [населено място] частични искове за разликата над присъдените суми по 100 000 лв. на всеки ищец до 150 000 лв.; 2/ частта, с която ищците А. Х. М., М. Х. М. и Х. Х. А. са осъдени да заплатят на ответника [фирма] сумата 3 830 лв. – за юрисконсултска защита и сумата 101,95 лв. – разноски за вещи лица на основание чл. 78, ал. 3 ГПК; 3/ частта, с която ищцата А. Х. Х. е осъдена да заплати на ответника [фирма] част от тези суми, а именно 3 379,41 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 89,95 лв. – разноски за вещи лица. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетенията, не е отчел задължителните критерии по прилагане на принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, не е анализирал установени факти и обстоятелства от значение при определяне на размера на обезщетенията, например относно личността на починалия и отношенията, които е изградил със съпругата си и децата, не е взел предвид лимита на застрахователните обезщетения към датата на ПТП, а вместо това е отчел други, неотносими и неверни обстоятелства, определяйки по-ниски обезщетения поради по-ниския жизнен стандарт на ищците. Касаторите молят въззивното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част, присъдените на ответника разноски и исковете да бъдат уважени до 150 000 лв. за всеки ищец, т. е. като бъдат присъдени на всеки ищец още по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от датата на причинената смърт до окончателното им изплащане. Претендират присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. П. К. в размер 9 744 лв. с включен в тази сума ДДС. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Касационното обжалване на въззивното решение в горепосочените части е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2/ длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; 3/ релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с тях. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По материалноправния въпрос относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. в ППВС 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, една част от които са посочени от касатора, както и служебно известните решение № 179/29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 217/22.12.2016г. по т. д. № 3402/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 174/27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 56/04.05.2017г. по т. д. № 3584/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, която настоящият съдебен състав напълно споделя. Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и постоянната практика, обективирана в посочените от касаторите в изложението, горепосочените и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. По въпроса дали са релевантни за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с тях също е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК. В постоянната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с §27 ПЗР КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно и в противоречие с постоянната практика на ВКС въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – дългогодишните, основани на обич и разбирателство съпружески отношения между преживялата съпруга и нейния починал съпруг /около 32 години/, близките отношения между децата и техния баща, независимо, че децата имат семейства, обстоятелството, че ищците са разчитали на моралната и финансова подкрепа на починалия Х. М. Х., обстоятелството, че ищците продължават да страдат от загубата на техния съпруг /на А. Х./ и баща /на останалите ищци/. Неправилно съдебният състав е приел, че за ищците, които са живяли винаги много „под прага на бедността” сумите по 100 000 лв. заедно със законните лихви от датата на застрахователното събитие са достойно и справедливо обезщетение. При определяне на размера на справедливи обезщетения за причинените неимуществени вреди въззивният съд в противоречие с постоянната практика на ВКС не е съобразил лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР на КЗ /отм./ като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието и не ги е отчел заедно с останалите установени по делото обстоятелства. С оглед установените към момента на настъпване на процесното събитие лимити – 1 000 000 лева при едно пострадало лице и 5 000 000 лева при две и повече пострадали лица, и търпените от касаторите болки и страдания в резултат на смъртта на Х. М. Х., причинена при настъпило на 17.09.2012г. ПТП, следва да се приеме, че приетото от въззивния съд обезщетение на всеки ищец по 100 000 лв. е несъразмерно и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки и нивата на застрахователно покритие, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на касаторите /ищци/ ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 130 000 лева на преживялата съпруга и по 110 000 лв. на всяко от децата. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на А. Х. Х. срещу ответното застрахователно дружество за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв., както и исковете на А. Х. М., М. Х. М. и Х. Х. А. срещу [фирма] за разликата над 100 000 лв. до 110 000 лв. за всеки иск. Вместо това и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. М. Х., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 17.09.2012г., в размер, както следва: на А. Х. Х. още 30 000 лв.; на останалите трима ищци по 10 000 лв. на всеки от тях; законната лихва върху допълнително присъдените суми, считано от датата на ПТП – 17.09.2012г. до окончателното плащане. Въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта, с която ищците А. Х. М., М. Х. М. и Х. Х. А. са осъдени да заплатят на ответника [фирма] сумата над 98,06 лв. до 101,95 лв. – разноски за вещи лица на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Присъдената сума на ответното застрахователно дружество за юрисконсултско възнаграждение в размер 3 830 лв. не следва да бъде намалявана, тъй като минималният размер, изчислен съобразно отхвърлената част от исковете на посочените трима ищци, е в по-висок размер от присъдения размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на касаторите направените от тях разноски за трите съдебни производства, изчислени съразмерно на уважената от настоящата инстанция част от исковете, както следва: на четиримата касатори сума в размер общо 632,05 лв., представляваща държавни такси и възнаграждение за вещо лице; на касаторите А. Х. Х., А. Х. М. и Х. Х. А. сумата 2 436 лв. - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство с включено ДДС; на касатора М. Х. М. сумата 487,20 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство с включено ДДС. Ответното дружество следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 2 100 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се произнася в частта, с която е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ищцата А. Х. Х. е осъдена да заплати на ответника сумата 3 379,41 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата 89,95 лв. – разноски за вещи лица, предвид липсата на такъв диспозитив в първоинстанционния съдебен акт. В останалата част въззивното решение е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2146 от 15.11.2016г. по гр. дело № 3309/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 8403 от 08.12.2015г. по гр. дело № 14935/2014г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-18 състав в следните части: 1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Х. Х. срещу [фирма] частичен иск за разликата над присъдената сума 100 000 лв. до 130 000 лв.; 2/ частта, с която са отхвърлени предявените от А. Х. М., М. Х. М. и Х. Х. А. срещу [фирма] частични искове за разликата над присъдените суми по 100 000 лв. на всеки ищец до 110 000 лв.; 3/ частта, с която ищците А. Х. М., М. Х. М. и Х. Х. А. са осъдени да заплатят на ответника [фирма] сумата над 98,06 лв. до 101,95 лв. – разноски за вещи лица на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати следните суми: - на А. Х. Х. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща останалата част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х. М. Х., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 17.09.2012г. от П. К. П. при управление на товарен автомобил „Ситроен Б.“ с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от 17.09.2012г. до окончателното плащане; - на А. Х. М. с ЕГН [ЕГН], М. Х. М. с ЕГН [ЕГН] и Х. Х. А. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на всеки от тях по 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща останалата част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Х. М. Х., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 17.09.2012г. от П. К. П. при управление на товарен автомобил „Ситроен Б.“ с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от 17.09.2012г. до окончателното плащане на сумите; - на А. Х. Х. с ЕГН [ЕГН], А. Х. М. с ЕГН [ЕГН], М. Х. М. с ЕГН [ЕГН] и Х. Х. А. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер общо 632,05 лв. /шестстотин тридесет и два лева и пет стотинки/ – направени разноски за трите инстанционни производства, представляващи държавни такси и възнаграждение за вещо лице; - на А. Х. Х. с ЕГН [ЕГН], А. Х. М. с ЕГН [ЕГН] и Х. Х. А. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 436 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/ - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство с включено ДДС; - на М. Х. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 487,20 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство с включено ДДС; - по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 2 100 лв. /две хиляди и сто лева/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2146 от 15.11.2016г. по гр. дело № 3309/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.