Р Е Ш Е Н И Е   №  433   София,  09 ноември  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ..двадесет и трети октомври.......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …РУСКО КАРАГОГОВ..........….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 446 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Г. С. срещу решение № 187/ 08.06.2009 г. по внохд № 844/2008 г. на Софийския апелативен съд. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактите, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на С. въз основа на предположения. Прави се искане решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 122/ 28.05.2008 г. по нохд № 572/07 г. Благоевградският окръжен съд признал подсъдимия М за виновен в това, че на 17.12.2006 г., при условията на опасен рецидив разпространил 2900 гр. м. на стойност 11600 лв. и на основание чл.354а ал.2, изр.2 т.4, вр. ал.1 пр.5 вр. чл.29 ал.1 б. А от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 60 хиляди лева. Признал го за виновен и в това, че на 17.12.2006 г., умишлено склонил Д. Х. да пренесе през границата на страната с Република Гърция, със собствения си товарен автомобил “Мерцедес” 2900 гр. м. и на основание чл.242 ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.3 от НК го осъдил на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 хиляди лева. Определил общо наказание от 10 години лишаване от свобода, към което присъединил и наказанието глоба в размер на 100 хиляди лева. С присъдата го признал за невинен по обвинението за придобиване на наркотичното вещество. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил присъдата.   Оплакванията в жалбата основно са свързани с нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда при установяване на фактите. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл.13, 14,18, 105 ал.2 и чл.339 ал.2 от НПК, поради което съществено е нарушено правото на защита на подсъдимия С. Върховният касационен съд намира оплаквания за неоснователни. Не почива на данните по делото твърдението, че веществените доказателства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 20.12.2006 г. от дома на С. не са приложени към делото и не са му предявени. Видно от съдържанието на съдебния протокол от 30.04.2008 г. първоинстанционният съд е уважил искането на прокурора и му е дал възможност да представи веществените доказателства, иззети от дома и лекия автомобил на подс. Станчев. С писмо от 12.05.2008 г. Благоевградската окръжна прокуратура е изпратила в съда тези доказателства под опис и същите са приложени по делото / л.147, нохд № 572/07 г./ В последното по делото заседание са предявени всички писмени и веществени доказателства, а по реда на чл. 286 от НПК страните са заявили, че нямат искания по доказателствата. Впрочем, и в предоарията си пред първата инстанция, защитата на С. в лицето на адв. Д изрично е посочила, че тези веществени доказателства са издирени и приложени по делото, като е предотвратена опасността от допускане на съществено процесуално нарушение. Липсва твърдяното нарушение по чл.18 от НПК. Неоснователно е оплакването, че съдът се е позовал на доказателствени средства, които се са събрани при условията и реда на процесуалния закон. Претендира се несъответствие между съдържанието на веществените доказателствени средства, изготвени на базата на приложените СРС и съдържанието на протоколите, с които те са възпроизведени. Същото възражение е правено пред Софийския апелативен съд, обсъдено е в мотивите на решението и аргументирано е отхвърлено като неоснователно. Съдът правилно е преценил, че са спазени изискванията на чл. 172 и сл. от НПК за използване на СРС, а изготвените ВДС са годно доказателствено средство за установяване на фактите от значението за делото. Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата за несъответствие между съдържанието на магнитния носител и текстовото му възпроизвеждане, тъй като преводът от гръцки на български език е извършен от лице, което не е преводач, назначен от съда и съответно не носи отговорност за достоверността на превода. Безспорно е установено, че част от записаните на магнитния носител разговори между подсъдимия и българския гражданин Ц. , пребиваващ в Гърция са водени на гръцки език и това е отбелязано в изготвените протоколи, с които ВДС е възпроизведено. Безспорно е установено също, че преводът на тези разговори е извършен от лице, служител на органа по чл.20 ал.1 от ЗСРС и притежаващо нужните знания на гръцки език, а протоколът по чл.132 ал.2 от НПК е подписан от ръководителя на структурата. Служителят, изготвил протокола, в който са възпроизведени ВДС, както и неговият ръководител носят отговорност за верността на отразеното и съответствието в съдържанието. Софийският апелативен съд правилно е приел, че НПК не съдържа изискване към лицата, изготвящи и възпроизвеждащи ВДС да бъдат назначавани като преводачи, когато информацията от използването на СРС е на чужд език. Настоящият съдебен състав не намира основание за друг извод и също счита, че веществените доказателствени средства, добити при използването на СРС не са опорочени, а са годно доказателствено средство, въз основа на което съдът може да формира изводите си по фактите. Върховният касационен съд намира за неоснователни и оплакванията, че въззивният съд не е извършил цялостна и обективна оценка на събраните доказателства и е постановил решението си по виновността на подс. С. на базата на предположения, както и че не е отговорил на всички направени пред него възражения, като така е допуснал съществени процесуални нарушения. В мотивите към атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд е извършил цялостен анализ на доказателствената съвкупност, събрана от първоинстанционния съд и при проведеното въззивно съдебно следствие. Изложил е фактическата обстановка, която приема за установена и е посочил кои фактически изводи на първата инстанция не споделя и защо. Изрично е отразил, че не кредитира изцяло показанията на свидетелите А, като изключил тази част от тях, в която те възпроизвеждат факти и обстоятелства, станали им известни във връзка с прилагането на СРС. Никъде в мотивите не се сочи, че двамата свидетели са проследили св. Х, поради което възражението, че те реализирали оперативния способ проследяване по чл. 7 от ЗСРС е лишено от фактическо основание. Фактите, свързани с предаването на марихуаната от С. на Х. и натоварването на найлоновата торба от последния в товарния му автомобил съдът е установил въз основа на други доказателствени средства, а не от показанията на тези двама свидетели- от съдържанието на проведените между С телефонни разговори, от показанията на св. В частично от тези на св. Х. Неоснователно е и оплакването за липсва на доказателства за съпричастност на С. към водените разговори, отразени в протоколите за ВДС, поради което изводът, че именно той е с. в тях почива на предположение. Софийският апелативен съд внимателно е анализирал съдържанието на разговорите му с подс. Шарков, св. Х поръчващия доставката Ц. , в които С. се представя на своя събеседник с името М. , прави договорки за срещи, осигуряване на доставка на “трева”, осигуряване на заплащането й и транспортирането й по човек “надолу” срещу 200 евро, съпоставил е тези доказателствени средства с другите доказателствени материали- оригинални разписки за преведени суми от чужбина чрез “Уестърн Юнион”, лично получени от С. , както и с останалите гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите М, М. , К. , Д. и К. и е приел, че тази верига от доказателства обосновава безспорен извод за авторството на престъпленията. Липсва твърдяната в жалбата превратна оценка на резултатите от проведените очни ставки и извършеното разпознаване на досъдебното производство. Показанията на св. Х са подложени на внимателна преценка, като е съобразено процесуалното му положение на свидетел, а не на подсъдим по делото и са изключени от анализ обясненията му на досъдебното производство. Софийският апелативен съд е изложил аргументи защо намира за недостоверни твърденията му, че е получил торбата с марихуаната от друго лице, а не от подсъдимия С. Изводът за недостоверност на показания на Х. в тази им част не е голословен, нито аргументиран с “опита и рутината на полицейските служители”, както се сочи в жалбата, а почива на съпоставката им с останалите гласни доказателствени средства, преценени обективно и във връзка със съдържанието на приложените ВДС. Затова Върховният касационен съд намира, че фактическите констатации на въззивната инстанция относно авторството в лицето на подсъдимия почиват на вярна и логична интерпретация на доказателствените материали по делото и не могат да бъдат подлагани на преоценка. Отговорено е на всички възражения на защитата, поради което атакуваното решение не е постановено при допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.13, чл.14 и чл.339 ал.2 от НПК.   Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на закона във връзка с обвинението за контрабанда. Въз основа на установените факти, съдът законосъобразно е приел, че подсъдимият С умишлено е склонил св. Х да пренесе през границата на страната високорискови наркотични вещества. Той е въздействал и е мотивирал Х. при вземане на решение за извършване на престъплението, като е налице общност на умисъла между двамата за осъществяването му. Възразява се, че престъплението, за което Х. е признат за виновен с влязлото в сила споразумение поначало е недовършено и съдилищата следвало да изпълнят задълженията си по чл.13 от НПК и да констатират, че се касае за опит за контрабанда. Не е ясно какви задълженията не са изпълнени, след като съдът няма каквито и да било правомощия да извършва ревизия на споразумението, с което е осъден Х. , тъй като то има последиците на влязла в сила присъда. Самото споразумение не е тълкувано от Софийския апелативен съд като доказателство за вината на подс. С. , установена въз основа на пълния и обективен анализ на събраните по делото доказателства. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери жалбата за неоснователна и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/ 08.06.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 844/2008 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: