Р Е Ш Е Н И Е № 133/2014 г. гр.София, 31.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 632 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл.293 ГПК. С касационна жалба, подадена в срока по чл.283 ГПК от етажните собственици в Етажна собственост – [улица], [населено място], представлявани от председателя на управителния съвет П. Б. Д. чрез адвокат В. Б. от САК, се обжалва въззивно решение № 6442 от 30.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1538/2013 г. на СГС, ГО, ІІ „б” въззивен състав. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно преценката на доказателствата - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Молят решението да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на предявените от П. С. П. иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС. Претендират и направените разноски. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Явява ли се нарушение на чл.16, ал.5 от Закона за управление на етажната собственост обстоятелството, че към протокола за проведено общо събрание на собствениците е съставен отделен списък, съдържащ имената и подписите само на гласувалите за взетите решения, но не и на гласувалите против ?”. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация П. С. П. чрез пълномощника му адвокат Т. И. Ш. от САК, който счита, че касационната жалба е неоснователна. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираните от касаторите разноски. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл.291 и чл.293 ГПК, намира следното: С посоченото решение, Софийски градски съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е потвърдил решение № І-124-80 от 06.12.2012 г. по гр.д.№ 58323/2012 г. на Софийския районен съд, Първо г.о., 124 състав, с което е уважен предявения от П. С. П. иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, като са отменени решенията на общото събрание на етажните собственици в Етажна собственост – [улица] от 18.11.2011 год. за приемане на отчета на контролния съвет и за продължаване мандата на управителния съвет на етажната собственост до приключване на висящо гражданско дело. Въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели И. И., Г. Д. и М. К., въззивният съд е приел, че на практика при провеждане на общото събрание и след неговото приключване, не е било ясно дали са взети решения и в каква насока. Прието е, че показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства, събрани по делото, доколкото видно от протокол № 72 от 18.11.2011 г. и представения към него списък, за взетите решения са се подписали единствено етажните собственици, съгласни с предложените решения, като липсват подписите на етажните собственици против тях, като липсва и списък на всички етажни собственици, които са присъствали на общото събрание. Въззивният съд е възприел като правилни изводите на първата инстанция, че на самото събрание липсват вписани приети решения на общото събрание на етажните собственици, като действията по обявяване на приетите решения, на практика са извършени след провеждането му. Посочено е, че решенията на общото събрание от 18.11.2011 г. са незаконосъобразни, тъй като са взети в нарушение на чл.16, ал.5 ЗУЕС, съгласно който в протокола се вписват датата и мястото на провеждане на общото събрание, дневния ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. По основанието за допускане на касационното обжалване: Правилата за съставянето на протокол за проведено Общо събрание (ОС) на собствениците в етажната собственост (ЕС) са регламентирани в чл.16, ал.4 – ал.6 ЗУЕС. Съгласно чл.16, ал.4 ЗУЕС за провеждането на общото събрание се води протокол, като протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия, определен съобразно чл.16, ал.2 ЗУЕС (председателя или друг член на управителния съвет, съответно – управителя). С чл.16, ал.6 ЗУЕС е предвидено, че протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика, а отказът да се подпише протоколът се отбелязва в него. С чл.16, ал.5 ЗУЕС са установени изискванията към съдържанието на протокола, в който се вписват датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Законът не поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен документ да се съдържа изброяване както на етажните собственици, които са били съгласни с предложените решения и съответно са ги подкрепили с гласа си, така и на етажните собственици, гласували против решенията, удостоверени с протокола. По тази причина отсъствието на подобно изброяване както в протокола, така и в евентуално съставен отделен списък-приложение към него не съставлява нарушение на чл.16, ал.5 ЗУЕС. Самият протокол по своята същност съставлява частен свидетелстващ документ с произтичащите от това последици относно способите за опровергаване на съдържанието му. По основателността на касационната жалба: С депозираната и уточнена от П. С. П. искова молба е заявено искане за отмяна на взетите на 18.11.2011 г. от ОС на ЕС решения за приемане на отчета на Контролния съвет на ЕС и за продължаване на мандата на УС на ЕС „до приключване на висящото гражданско дело, заведено от съсед – собственик проф.Ю. против ЕС”. Като основания за отмяната се поддържа отсъствието на валидно взети решения, тъй като нито на самото ОС, нито впоследствие е обявено взети ли са решенията и какви точно са те; евентуално (при наличие на такива) отмяната на първото решение се претендира, тъй като на П. С. П., като член на Контролния съвет, не била предоставена възможност да извърши ревизия на касата, а отмяната на второто решение – поради нарушено изискване на ЗУЕС за мандатност на управителния орган. И по отношение на двете решения се поддържа, че са нарушени правилата за вземане и оповестяване на решенията – не е обявен резултат от гласуването, не е съставен протокол, не е обявен, не е предоставен при поискване. Противно на изложените твърдения, за проведеното на 18.11.2011 г. ОС на ЕС е съставен протокол, съдържанието на който удовлетворява изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС, доколкото в същия са вписани датата и мястото на провеждането на общото събрание; дневния ред; явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват – 79,328%, същността на изявленията при разискванията и направените предложения, както и приетите решения. Протоколът е подписан от лицата по чл.16, ал.6 ЗУЕС и е годен да удостовери валидното провеждане на ОС на 18.11.2011 г. За оповестяването на изготвения протокол е съставено съобщение на 25.11.2011 г. – в срока, установен с чл.16, ал.7 ЗУЕС. В протокола е отразено, че „за” приемането на решенията и по трите точки от дневния ред, предварително оповестен посредством покана, са гласували притежателите на 54,098% идеални части от общите части, като по т.1 е взето решение за приемане на отчетните доклади на Управителния и Контролния съвет на ЕС за изминалия двугодишен период, а по т.2 – за избор на членове на УС на ЕС (управител, касиер и член) „за следващите две години”, както и за избор на членове на КС на ЕС (председател и двама членове). С оглед естеството на така взетите решения и удостоверените с протокола кворум (79,328% от идеални части от общите части) и мнозинство (54,098% идеални части от общите части) се налага извода, че при вземането им са спазени изискванията на чл.15, ал.1 ЗУЕС и чл.17, ал.3 ЗУЕС. Тези изводи не се разколебават от показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели, като тези, посочени от П. С. П. (И. И. и Г. Д.) установяват както възникналите спорове и повдигнатите „много възражения” във връзка с останалите (неатакувани по реда на чл.40 ЗУЕС) решения по т.1 от дневния ред и по повод първоначалното предложение мандата на УС на ЕС да бъде продължен до приключване на висящото гражданско дело, заведено от съсед – собственик проф.Ю. против ЕС, така и факта на проведеното гласуване, включително в подкрепа на направеното от свид.И. И. предложение за определяне на мандат на управителния съвет в съответствие с чл.19, ал.2 ЗУЕС. Обстоятелството, че „за” решенията са гласували вписаните в протокола идеални части от общите части се установява не само от разпита на посочените от настоящите касатори (ответници по иска) свидетели, но и от допълнително съставен списък, съдържащ и подписите на притежателите на идеалните части, формиращи общия сбор от 54,098%. Този списък по своето естество също съставлява частен свидетелстващ документ, като нито се е твърдяло, нито се установява същият да не изхожда от лицата, сочени за негови автори или същите да не притежават посочените в него права върху общите части. С оглед това и предвид дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, като е приел, че липсата на подписи от етажните собственици, гласували против атакуваните решения опорочава произнасянето на общото събрание на ЕС, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон (чл.16, ал.5 ЗУЕС), което е довело и до постановяването на неправилен съдебен акт – отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Протоколът от ОС има изискуемото от закона съдържание и отразява точно взетите от етажните собственици решения. Гласовете на лицата, за които не е отбелязано да са гласували „за”, следва да се отчетат като отрицателен вот, който обаче формира общо 25,23% идеални части от общите части на сградата. Това, че както в протокола, така и в списъка не са отбелязани поименно етажните собственици, които не са съгласни с взетите решения, е правно ирелевантно, тъй като процентът от притежаваните от тях общи части от сградата е под установения в закона минимум за валидно вземане на решения от ОС на ЕС. На следващо място - събраните по делото доказателства не подкрепят тезата на П. С. П., че решението за приемане на отчета на Контролния съвет на ЕС не е предшествано от надлежно извършена ревизия на касата. Законът (чл.24 ЗУЕС) регламентира Контролния съвет на ЕС като колективен орган, като чл.24, ал.5 ЗУЕС не предвижда възможност всеки един от членовете му да извършва самостоятелна ревизия на касата. От показанията на свид.М. К. (член на УС - касиер) и свид.К. Г. – М. (също член на УС) се установява, че са поканили ищеца П. да вземе участие в ревизия на касата, но той е отговорил, че в тази връзка ще се посъветва с адвоката си и нито е посочил ден и час, в които да се проведе такава с негово участие, нито се е явил на посочената му от свидетелите дата 13.11.2011 г. от 10 часа. Изложеното от свидетелките не се опровергава от никое друго събрано по делото доказателство, поради което в нарушение на процесуалните правила (чл.172 ГПК) съдът е игнорирал показанията им, третирайки ги като заинтересовани от изхода на спора. Липсата на други данни по делото, които да поставят под съмнение така установените обстоятелства, обосновава извод за успешно проведено от касаторите доказване при условията на чл.154, ал.1 ГПК в подкрепа на тезата им за законосъобразно взето решение по т.1 за приемане на отчета на Контролния съвет на ЕС след извършена ревизия по правилата на чл.24, ал.5 и ал.9 ЗУЕС. Законосъобразността на решението по т.2 за избор на членове на УС на ЕС (управител, касиер и член) „за следващите две години” е обусловена от пълното съответствие на същото с изискванията на чл.19, ал.2 ЗУЕС („Управителен съвет (управител) се избира за срок до две години.”) и чл.19, ал.3 ЗУЕС („Управителният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на общото събрание, но не по-малко от трима.”). В обобщение - въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново, с което предявения от П. С. П. иск по чл.40 ЗУЕС да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касаторите следва да се присъдят разноски, като разноските за адвокатска защита се присъдят до размер, определен в съответствие с чл.78, ал.5 ГПК вр.чл.7, ал.1, т.4 НМРАВ (в редакциите на тази разпоредба към момента на извършването на съответните плащания в полза на адвокат В. Б.), а именно: 110 лв. –държавни такси за въззивно и касационно обжалване, 150 лв. (от заплатените 600 лв.) за защитата пред СГС и 300 лв. (от заплатените 500 лв.) за защитата пред ВКС, или общо 560 лв. Касаторите не са доказали заплащането на разноски пред СРС, поради което такива не им се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 6442 от 30.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1538/2013 г. на СГС, ГО, ІІ „б” въззивен състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. П. иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отменяване на решенията на общото събрание на етажните собственици в Етажна собственост – [улица], [населено място] от 18.11.2011 год. за приемане на отчета на Контролния съвет и „за продължаване мандата на управителния съвет на етажната собственост до приключване на висящо гражданско дело”. ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на етажните собственици в Етажна собственост – [улица], [населено място], представлявани от председателя на управителния съвет П. Б. Д., сумата 560 (петстотин и шестдесет) лева на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: