Р Е Ш Е Н И Е № 395 гр.София, 18.12.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5800 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 18.03.2014г. на Р. Г. К. на влязлото в сила решение от 11.06.2013г. по гр.д.№16459/2011г. на ГС София и потвърденото с него решение от 11.07.2011г. по гр.д.№45268/2009г. на РС София, на основание чл.303, ал.1, т.5 и 304 ГПК. Ответницата Н. А. Б., чрез процесулния си представител поддържа, че молбата е неоснователна и моли да не бъде уважена. Ответниците С. С. Б.и Й. Д. К. не се явяват и не вземат становище по молбата. В срока за произнасяне – на 24.11.2014г., е постъпила молба от молителката Р. Г. К., с която е завила, че се отказва от молбата за отмяна и моли производството да бъде прекратено. Ответниците Й. Д. К. и С. С. Б. са дали писмено съгласие да бъде прекратено производството с молби от 08.12.2014г. и 20.11.2014г. Ответницата Н. А. Б., чрез процесуалния си представител адв.Г.С., е получила препис от молбата на Р. Г. на 08.12.2014г. и в дадения й от съда седмичен срок не е изразила писмено съгласие за прекратяване на делото. Върховният касационен съд, като взе предвид, че изявлението за отказ от молбата, направено от молителката Р. Г. по същество представлява оттегляне на молбата намира, че не са налице предпоставките на чл. 232 ГПК, тъй като съгласно тази разпоредба ищецът/ в случая молителят/ може да оттегли искането си без съгласие на ответника до приключване на първото по делото заседание. В случая такова е проведено на 11.11.2014г., а искането за оттегляне на молбата за отмяна е постъпило в съда след проведеното открито съдебно заседание, поради което не са налице предпоставките за прекратяване на производството по молбата за отмяна на основание чл.232 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.2 ГПК, приема за установено следното: С атакуваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Й. Д. да предаде на Н. А. и С. С. на основание чл. 108 ЗС владението на реална част от недвижим имот, цялата с площ от 396 кв. м, попадаща по регулационния план от 2001г. в УПИ с площ от 306 кв. м , в ПИ с идентификатор , както и в УПИ с площ от 90 кв. м в ПИ с идентификатор , която реална част е част от реституирания им поземлен имот, целият с площ от 1 251 кв. м, находящ се в [населено място]., кв. К., попадащ в ПИ с инедтификатор . Със същото решение съдът на основание чл. 109 ЗС е осъдил Й. Д. да премахне изградената масивна ограда по, обозначена на скица № 3 към СТЕ от 05.05.2010г. по контур: 7-6-5-4-3-2-1, която по регулационния план от 2001г. попада в УПИ , кв. 30, местност „в.з. К.”, а съгласно одобрената кадастрална карта – в ПИ с идентификатор , както и да премахне изградения масивен гараж, със застроена площ от 24.47 кв. м, долепен до сградата в УПИ , кв. 30, местност „в.з. К.” по регулационния план от 2001г., а по кадастрална карта – в ПИ с идентификатор , обозначен на скица № 3 към СТЕ от 05.05.2010г. в червен цвят и защрихован, по контур 10-20-13-14-10. По делото са установени предпоставките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСОНИ – имотът е бил собственост на наследодателката на ищците- Н. и С. Б., същият е отчужден по реда на ЗОЕГПНС, който закон е посочен в ЗВСОНИ, за имота не е получено обезщетение, към момента на влизане на реституционния закон в сила имотът е бил собствен на държавата, от незастроената част от одържавения имот може да се обособи самостоятелен парцел съобразно нормативите за устройство на територията (т. 2 на ТР № 1/17.05.1995г. по гр.д. № 3/1994г., ОСГК). Прието е, че ответникът Й. К. се легитимира като собственик на УПИ , в границите, които е имал по плана от 1967г. тъй като в срока по § 6, ал. 2 ПЗР на ЗУТ планът от 2001 г. не е бил приложен и порадии това действието на тази регулация е прекратено на основание § 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Прието е за неоснователно възражението му за придобиване на процесния имот по давност. Установено е, че ответникът по иска е поставил ограда по линията по т. т. 12-11-7-6-5-4-3-2-1 по скица № 3 от заключение на съдебно-техническа експертиза, пирето по делото и тази заградена част с площ от 306 кв. м. попада в реституирания имот на ищците и се владее от него без основание. Въз основа на това е направен извод, че при влизане в сила на реституционния закон спорните части са били част от реституирания имот на ищците, те се владеят без основание от ответника, поради което ревандикационния иск е основателен. За основателен е намерен и иска по чл. 109 ЗС за премахване на оградата, която е била поставена без да е дадена линия за поставянето й, както и за премахване на гаража, който е построен без изразено по предвидения в закона ред съгласие на ищците за ситуирането му на регулационната линия. Посочено е, че включването на тази част в имота на ответника с плана от 2001 г. не съответства на границите на неговия имот по плана от 1967 г., които не са променяни до приемане на С определение от 03.02.2014г. по гр.д.06106/2013г., І г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила. В молбата за отмяна се поддържат като основания чл.303, ал.1, т.5 ГПК е чл.304 ГПК, тъй като молителката Р. К. е съпруга на ответника Й. К., а не е участвувала в производството поелото, имащо за предмет придобит по време на брака имот. Представя копие удостоверение за граждански брак от 12.03.1978г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че молбата за отмяна е основателна на основание чл.304 ГПК. Съгласно чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото, т.е. необходимият другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, чието правно положение е идентично с това на страната, спрямо която е постановено решението. В случая съпрузите са необходими другари в производството по предявени от или срещу тях искове за собственост или огреничени вещни права върху имоти и вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като обект на притежание в режим на СИО е имот, съдебния спор. Ето защо е налице обвързаност от съдебното решение на съпруга на страната, от или срещу когото е предявен иска. Съпрузите имат качеството на необходими другари само по искове за собственост за вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, която възниква само при възмездно придобиване на имущество по време на брака, какъвто е именно конкретния случай. Настоящият състав намира, че отмяна на основание чл.304 ГПК по искане на неучаствалия по делото съпруг следва да се допусне като бъде отменено въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение. Делото следва да се върне на РС София за конституиране на молителката като ответник по иска и за извършванена всички съдопроизводствени действия при осигуряване правото й на участие в процеса. По направените разноски по делото съдът ще следва да се произнесе с оглед изхода по спора. По изложените съображения, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 11.06.2013г. по гр.д.№16459/2011г. на ГС София и потвърденото с него решение от 11.07.2011г. по гр.д.№45268/2009г. на РС София. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: