Ключови фрази
Привилегирован състав на транспортно престъпление * Причиняване на смърт в транспорта по непредпазливост





Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. София, 25.07.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на девети април две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 449 по описа за 2014 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. С. К. против въззивно решение № 343/15.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 638/2013 г., с което е била изменена присъда № 144/25.04.2013 г. на Софийски градски съд, НК, 7-ми състав по НОХД № 4794/2012 г.
С първоинстанционната присъда Софийски градски съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 31.05.2012 г., около 19. 30 ч., в гр.С., управлявайки л. а. м. „..” с ДК [рег.номер на МПС] по ул. „...” в посока към надлез „Н.”, в района на № ..., нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. С. Б., на 16 г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, вр. чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец С. И. Б. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлил претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 300 000 лв. В тежест на подсъдимия е присъдил заплащане на разноските по делото.
С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е увеличил присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение на 60 000 лв. и е постановил заплащането му ведно със законната лихва, считано от 31.05.2012 г. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд или изменението му в частта относно наказанието и гражданския иск, които да бъдат намалени.
Частният обвинител и граждански ищец и неговия повереник отчитат въззивното решение за законосъобразно и молят за потвърждаването му.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият моли делото да се върне за ново разглеждане или да се намали наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
В касационната жалба доводите за допуснати процесуални нарушения (по чл. 13 и чл. 107 ал. 5 от НПК), ограничили правото на защита на подсъдимия, са били мотивирани с липса на задълбочен анализ и обсъждане на противоречиви данни относно пътната обстановка и начина на пресичане на пострадалия. В тази връзка се счита, че произволно са били кредитирани показанията на св. С. Г. и П. П., като същевременно са били пренебрегнати тези на св. К. А. и Е. С., както и обясненията на подсъдимия, според които пострадалият е бил един от по-голяма група роми, предприели пресичане на пътното платно при интензивно движение. Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето естество направените в жалбата оплаквания касаят фактическата обоснованост на присъдата, което не представлява касационно основание. От друга страна, разгледани на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на инстанциите по същество по правно релевантните факти, имащи значение за правилното приложение на материалния закон, ВКС намери същите за неоснователни.
За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на годните за съдебна оценка доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически положения. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата. Това важи и за тези, които са били възпроизведени в касационната жалба и конкретно, дали пострадалият е пресичал сам или заедно с още две или повече лица, макар да не е ангажирана позиция за тяхната релевантност относно направените изводи за допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение в района на ПТП и причинната връзка със съставомерния резултат. По същество липсва оплакване за неправилно приложение на материалния закон.
Противно на изложеното в касационната жалба, не се съзират пороци при обсъждане на доказателствените средства, въз основа на което инстанциите по същество са формирали вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. То е било проведено на основата на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че преценката за достоверността и надеждността на доказателствените източници, както и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. В конкретния случай няма основание да се счита, че произволно е била игнорирана доказателствената информация, изведена от една група доказателствени средства и е бил отдаден приоритет на друга. За да кредитира показанията на св. П. и Г., че пострадалият е пресичал пътното платно сам, спрял се е за кратко на разделителната линия между средна и лява лента, колебаейки се дали да продължи, което в крайна сметка е сторил и тогава е бил ударен от автомобила на подсъдимия, движил се в лявата лента (с установена по експертен път скорост от около 57 км/ч., намалена към момента на удара до 40 км./ч.), първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения, които въззивният съд не е намерил основание да не сподели, отговаряйки на възраженията на защитата в съгласие с изискванията по чл. 339 ал. 2 от НПК. Преценката за достоверност е била извършена въз основа на тяхната последователност и логичност, както и липса на данни, които да ги опровергават, изводими от други доказателствени източници. В тази връзка е направен подробен анализ и съпоставка с показанията на св. К. А., който в момента на инцидента не е имал преки наблюдения към мястото на произшествието. Такива не е имала и св. Т., която се е опитала да окаже помощ на пострадалия след инцидента. Затова не са кредитирани и обясненията на подсъдимия в частта им, че пострадалият е пресичал пътното платно с други две или повече лица, като внезапно е навлязъл в неговата пътна лента и той не е могъл да го види. Всъщност тази негова теза е била опровергана от комплексната оценка на обективните данни за пътната обстановка, мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно, изминатия път от пострадалия при бърз ход със спиране на разделителната линия между средна и лява лента и видимостта в района на произшествие, респ. опасната зона за спиране и отстоянието на автомобила до мястото на удара, които са определяли, че инцидентът е могъл да бъде избегнат, ако той се е движел със скорост, по-ниска от 40 км./ч., явяваща се съобразена с негативните фактори – мокра настилка и интензивно движение. Като не е сторил това подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, в резултат на който са настъпили съставомерните последици. Доколкото в касационната жалба не се изтъкват никакви оплаквания относно правилното приложение на материалния закон, ВКС не намира за нужно да излага повече съображения по този въпрос.
Неоснователни са и оплакванията относно оценката на показанията на св. Е. С., разпитан за първи път от въззивната инстанция по искане на защитата. Качеството му на очевидец, възприел конкретни моменти от произшествието, е била поставена под съмнение не само и единствено поради неотразяване на името му в писмените доказателства. Присъствието му не е било установено от нито един от останалите свидетели, като същевременно въззивният съд е отчел и неубедителност на съобщените от него факти, излагайки по този повод подробни съображения, които ВКС споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила подробни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция фактически данни за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено.
Неоснователно е и оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, касаещо размера на наказанието лишаване от свобода, в какъвто единствен аспект са изложените в жалбата аргументи. Известно е, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение при всеки случай, да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. За да потвърди лишаването от свобода в размер на 1 година и 6 месеца , въззивният съд правилно е констатирал, че първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства, значими за правилното определяне на наказанието. Сред тях са както младата възраст на подсъдимия, така и частичните му обяснения, спомогнали за изясняване на истината по делото. Съществено значение е било отдадено и на приноса на пострадалия за настъпване на ПТП поради пресичането му на забранено място при интензивен трафик. Правилно не са били напълно игнорирани данните за предходните му осъждания (по общо пет присъди), като с основание е отдадена тежест на последното по НОХД № С-302/2008 г. на СГС за престъпление по чл. 345а и чл. 321 от НПК, във връзка с което към края на 2009 г. е изтърпял наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода. ВКС намира, че предходната съдимост, включена в категорията на отегчаващите обстоятелства, незначително е повлияла преценката за размера на наказанието, като липсата на последващо престъпно поведение до момента на непредпазливото деяние, респ. настъпилата корекция в начина му на живот, оценена заедно с другите смекчаващи обстоятелства, не налага по необходимост наложеното наказание да бъде намалявано. В определения и потвърден размер то съответства на степента на тежест на извършеното и данните за личността на дееца, както и е достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.
Изцяло неоснователни са доводите за двойно претендиране на обезщетение за неимуществени вреди от страна на гражданския ищец и претенцията за отмяна на решението в гражданската чу част. Същото възражение е било направено и пред въззивния съд, който след проверка на материалите по делото ясно е констатирал, че всъщност застрахователят ЗК „Л. И.” е отказал изплащане на застрахователното обезщетение.
Претенцията за намаляване размера на увеличеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в полза на гражданския ищец С. Бадева – майка на пострадалия, е също неоснователна. Преди всичко същата е немотивирана, като от друга страна видно от съдържанието на мотивите на САС подробно е пояснено поради какви причини гражданският иск е бил увеличен до сумата от 60 000 лв. По този начин е постигнат баланс между претърпените от ищеца морални страдания вследствие на загубата на непълнолетното й дете и необходимостта от тяхната справедлива обезвреда.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 343/15.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 638/2013 г.,
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
към
решение № 147
София, 05.12.2014 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретаря Н.Цекова
и в присъствието на прокурора Д.Генчев
изслуша докладваното от съдия Биляна Чочева
дело № 449/2014 година

Производството е образувано по молба на частния обвинител и граждански ищец С. И. Б. с искане за присъждане на направените от същата разноски пред касационната инстанция за възнаграждение на повереник.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намери следното:
Производството по н.д. № 449/2014 г. е било образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. С. К. против решение № 343/15.11.2013 г. по в.н.о.х.д. № 638/2013 г. на Софийски апелативен съд.
С решение № 147/25.07.2014 г. по н.д. № 449/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, въззивното решение е оставено в сила.
В производството пред касационната инстанция, гражданският ищец и частен обвинител е направил разноски, представляващи възнаграждение на повереник в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като е поискал същите да му бъдат присъдени.
Настоящият състав констатира, че с решението е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски, сторени пред касационната инстанция за възнаграждение на повереник в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Поради изложените съображения и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА А. С. К., със снета по делото самоличност, да заплати на С. И. Б., чрез адвокат Г. Б. от САК, [улица], ет. 1, к. 11, сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща направените пред касационната инстанция разноски за възнаграждение на повереник.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.