Р Е Ш Е Н И Е № 151 София, 07. 06. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря В. П., разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2687 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Образувано е по молба на Н. Д. К., Д. Д. В. и К. Д. И. - Н. с вх. № 4750 /27.02.2013 г. (на Варненския РС) за отмяна на влязло в сила решение № 914 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 971 /2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение и вместо това е отхвърлен предявеният от Н. Д. К., Д. Д. В. и К. Д. И. – Н. срещу К. К. П. и М. Т. П., иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, съставляващ реална част с площ от 357 кв.м. от УПИ ..., кв.10, по пана на вилна зона [населено място], [община], област В., целият с площ 1 184 кв.м., при посочени граници, обозначена на скица, на основание придобиване от първите двама ищци чрез реституция по реда на Р. № 15 /1991 г. в качеството им на наследници на Д. В. Д. с решение от 07.07.1993 г., постановено по гр.д. № 2026 /1992 г. по описа на В., а третата ищца – по наследяване от П. Д. И., а последната – чрез реституция по горепосочения ред. Молителите твърдят, че с решение № 151-12 /28.11.2012 г. по адм.д. № 7847 /2012 г. на ВАС, ІІ о. е оставено в сила решение № 188 /30.01.2012 г. по адм.д. № 89 /2010 г., с което е отменена заповед от 03.07.2006 г. на кмета на [община], с която на основание чл.134,ал.2,т.6 ЗУТ е одобрено изменението на дворищната регулация на няколко УПИ, между които и ..., в кв. 10, по пана на вилна зона [населено място]. В резултат на тази отмяна е отменен целият ПУП – ПР, с който са обособени урегулираните поземлени имоти, включително процесният, който е поставен в дял на К. К. П. (ответник по установителния иск за собственост) по договора за доброволна делба от 07.08.2006 г., поради което и К. К. П. и М. Т. П. не могат да се легитимират като собственици в СИО на УПИ ... от кв.10. Насрещните страни К. К. П. и М. Т. П. твърдят, че молбата за отмяна не е подадена в преклузивния срок и е неоснователна, т.к. с решението, чиято отмяна се иска е прието, че Н. Д. К., Д. Д. В. и К. Д. И. – Н. не са имали право на възстановяване на собствеността на спорната реална част от имота. Молбата за отмяна е подадена в предвидения в чл.305,ал.1,т.1 и т.3 ГПК тримесечен срок от постановяване на съдебното решение на ВАС, което се сочи като основание за отмяна, поради което не е просрочена. Затова и т.к. е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт, с който е разрешен по същество спорът между страните за наличието на право на собственост на ищците за процесния имот, предмет на спора, от надлежно легитимирани страни, тя е допустима. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : За да постанови решението, чиято отмяна се иска (решение № 914 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 971 /2011 г. на Варненския окръжен съд,), съставът на В. е приел, че : С решение от 07.07.1993 г. по гр.д. № 2026 /1992 г. на В. е постановено възстановяването в полза на ищците като наследници на Д. В. Д. на недвижим имот с площ 859 кв.м. на основание Р. № 15 /24.07.1991 г. , който е придобит от него от ТКЗС през 1970 г., а отчужден от него през 1973 г. С решение от 04.06.1999 г. на ПК Долни Чифлик е възстановено право на собственост на наследниците на К. П. Р. на имот с площ 4 178 кв.м., между които и К. К. П., със заповед от 03.07.2006 г. е одобрено изменение на действащия регулационен план на вилната зона, с договор за доброволна делба от 07.08.2006 г. възстановеният имот е разделен между наследниците на К. П. Р., като в дял на К. К. П. е поставен УПИ ... с площ 1 148 кв.м., в който попада процесната част от 383 кв.м. Въззивният съд приел, че между страните е налице колизия на права, т.к. един и същи имот е реституиран на различни лица по реда на различни реституционни актове, която е разрешена колизията 10,ал.13 ЗСПЗЗ, ДВ бр.98 /97 г.. Въззивният съд се е позовал на разрешението, прието с ТР № 6 /2006 г. на ВКС, че собствеността следва да се възстанови на собствениците,чиито имоти са продадени от ТКЗС, защото макар и да са били лишени от възможността да я упражняват, собствеността им не е била изгубена, независимо от това, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били добросъвестни. Въззивният съд се е позовал и на разрешението, прието с Решение № 13 /14.11.2000 г. на КС по к.д. № 11 /2000 г., с което е прието, че извършените сделки със земите на собствениците, не могат да им се противопоставят, независимо от това дали приобретателите по тях са добросъвестни или не и че с разпоредбата на закона (чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ) е отнет вещно-прехвърлителният ефект в закона, стига да не са налице изключенията – имотът да не бил застроен, а между страните не е спорно и е установено от свидетелски показания, че имотът не е бил, нито е застрояван понастоящем, за което въззивният съд се е позовал на решение № 27 /26.01.2011 г. по гр.д. № 1687 /2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В заключение въззивният съд е приел, че на сключения през 1970 г. договор между наследодателя на ищците (Н. Д. К., Д. Д. В. и К. Д. И. – Н.) и ТКЗС е отнет от закона вещно-прехвърлителният ефект, предвид което Д. Д., съответно неговите наследници, не са се легитимирали като собственици на имота, поради което и собствеността не е могла да им бъде възстановена по реда на Р. № 15 /24.07.1991 г.. Предпоставките за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК не са налице, защото : Представените съдебни решения са постановени след 20.06.2011 г., когато са приключили устните състезания по гр.д. № 971 /2011 г., чието съдебно решение от 07.07.2011 г. се иска да бъде отменено, т.е. по отношение на него те са новосъздадени доказателства. С тях се отменя регулацията на поземления имот, в който се намира спорната реална част. По силата на чл.177,ал.1 АПК конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта (заповедта от 03.07.2006 г.) права и задължения, т.к. преценката за законосъобразност на обжалваната заповед е извършена към датата на издаването й. Отпадането на регулацията е ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1, т.1 ГПК.Това обстоятелството обаче няма значение за изхода от спора, т.к. той се основава на извод, че ищците не са собственици на наведеното от тях основание - нямат право на възстановяване на собствеността на процесния имот. Обстоятелството се отнася до правата на ответниците – че не са собственици на УПИ ..., а на идеална част от по-големия поземлен имот, за част от който е бил отреден УПИ .... Но този извод не би променил извода, че ищците не са собственици на спорната реална част, защото не променя извода, че ищците нямат право на възстановяване на собствеността на имота, както и не променя извода извода, че ответниците и останалите наследници на К. П. Р. имат право на собственост на поземления имот с площ 4 178 кв.м., в който се намира процесната реална част. За извода, че ищците не са собственици, е без значение изводът дали ответниците са изключителни собственици или съсобственици с трети за спора лица (собственици на идеална част) на имота с площ 4 178 кв.м., в който се намира процесната реалната част и че имотът с площ 4 178 кв.м. не е урегулиран. Предпоставките за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК не са налице, защото : Отмяната на заповедта на кмета от 03.07.2006 г., с която е одобрено изменение на действащия регулационен план на вилната зона за няколко УПИ, между които и ХІХ, в кв. 10, представлява отмяна на административен акт с обратна сила и като юридически факт попада в хипотезата на чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Но както беше по изложено по-горе, установителният иск за собственост на молителите в настоящото производство е отхвърлен поради извода, че не са станали собственици на посоченото от тях основание, а не поради извършена регулация на поземления имот, в който попада спорната реална част . Или казано по друг начин: отмяната на административния акт не се отнася до решаващия извод на съда. Поради изложеното молбата за отмяна на посочените основания е неоснователна. Молителите не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство, нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Д. К., Д. Д. В. и К. Д. И. - Н. с вх. № 4750 /27.02.2013 г. (на Варненския РС) за отмяна на влязло в сила решение № 914 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 971 /2011 г. на Варненския окръжен съд, на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.