Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 20 май 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 202/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на адв.И. В., защитник на подс.М. С. К. срещу въззивно решение № 541 от 04.12.2020г., постановено по внохд № 225/20г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и се намали наказанието. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е депозирано допълнение към касационната жалба, в което са развити доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс.К. наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия – адв.В. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли за допълнително намаляване на наказанието/в сравнение с това направено от въззивния съд/, като бъде оценено в по-голяма степен значението на съпричиняването от страна на пострадалата. Пледира за приложението на чл.55 от НК. Повереникът на частните обвинители К. К. и К. В. - адв.Г. Ц., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно въззивното решение и преценката на съда, че смекчаващите обстоятелства не покриват изискванията за приложение на чл.55 от НК. За неоснователно счита твърдението на защитата, че липсва задълбочено обсъждане на обстоятелствата, касаещи съпричиняването, тъй като в мотивите си съдът подробно е изложил аргументи и съображения, за да коригира наказанието. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че апелативната инстанция е намалила размера на наказанията, след като е отчела по-голяма тежест и значимост на съпричиняването от страна на пострадалата, управлявала л.а. „марка“. Изцяло възприема за правилни аргументите на съда. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Подсъдимият М. К. изразява съжаление за случилото се и моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 12 от 29.06.2020г., постановена по нохд № 136/20г., Окръжен съд – Сливен е признал подсъдимия М. С. К. за виновен в това, че на 28.05.2019г. на път /път/, километър /км/, в землището на [населено място], при управление на МПС – товарен автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноските. С въззивно решение № 541 от 04.12.2020г., постановено по в.н.о.х.д. № 225/20г., Апелативен съд – Бургас е изменил първоинстанционната присъда, както следва: намалил е размера на наложеното на подс.К. наказание лишаване от свобода от две години на една година и четири месеца; намалил е изпитателния срок по чл.66 от НК от четири на три години и е намалил размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от две години на една година и четири месеца. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Оплакването на касатора е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В жалбата и допълнението към нея се аргументира тезата за наличие на предпоставките на чл.55 от НК, предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, като се акцентира на съпричиняването от страна пострадалата К. и негово решаващо значение за настъпването на ПТП. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК. Въззивният съд подробно и с необходимата аналитичност е обсъдил всички данни по делото, имащи значение за определяне на наказанието. Отчел е следните смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия, много добрите характеристични данни, трудовата му и обществена ангажираност, семейното му положение. Също така е ценил и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата К., както и поведението на подсъдимия след ПТП/макар същото да не покрива критериите на привилегирования състав по чл.343а от НК/. По отношение на отегчаващите обстоятелства е необходимо да се посочи, че правилно въззивната инстанция/за разлика от първостепенния съд/ е оценила данните относно санкционирането на подсъдимия по административен ред, за извършени нарушения на ЗДП. Безспорно е, че при преценката на предходните административни санкционирания от значение е не само техния брои, но и сериозността на нарушенията, степента на обществената им опасност и други. Независимо, че в случая на подсъдимия са налагани административни санкции с наказателни постановления – осем пъти и с фишове - три пъти, седем от постановленията датират преди 2010г., а след това е санкциониран с едно наказателно постановление и три фиша - за това, че не носи определени, изискуеми се от ЗДП документи, за използването на мобилен телефон по време на управление на превозно средство и нерегистрирано ПТС, които нарушения по относителна тежест и значение не могат да обосноват извод за завишена опасност на подсъдимия като участник в движението, но не могат да бъдат пренебрегнати и изключени от кръга на отегчаващите обстоятелства. По-нататък, по мнение на настоящия състав данните по делото, касаещи обществената опасност на конкретното деяние, не сочат на завишена степен на обществена опасност в рамките на законоустановената и в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Не е завишена и степента на обществена опасност на дееца, като подс.К. не може да бъде охарактеризиран като рисков водач. Във връзка с определянето на наказанието е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на настоящия състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и при вярно отчетени от АС- Бургас смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, постановеното намаляване на наказанията лишаване от свобода за срок от три на две години/преди редуцирането по чл.58а, ал.1 от НК/, на лишаването от правоуправление от две години на една година и четири месеца и на изпитателния срок от четири на три години, е законосъобразно и съответно на целите по чл.36 от НК. Аргументите на защитата в подкрепа на искането за приложението на чл.55 от НК са с акцент поведението на пострадалата. Основателно е твърдението, че в настоящият казус признатите от подсъдимия факти, инкриминирани с обвинителния акт дават основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която с поведението си на водач на МПС е нарушила правилата за движение и това нарушение се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Значението на съпричиняването е отчетено и от двете решаващи инстанции, като този състав намира, че при оценката му решаващите съдилища не са допуснали надценяване или подценяване значението на това обстоятелство. Контролираният съд е отхвърлил искането на защитата за приложението на чл.55 от НК, като този състав изцяло се солидаризира със становището, че в случая не е налице изискуемата се от цитирания текст предпоставка, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на горното, касационната инстанция не намира, че определените на подсъдимия наказания от две години лишаване от свобода/ редуцираното му на една година и четири месеца е в резултат на приложението на чл.58а, ал.1 от НК, което не подлежи на преценка от страна на съдилищата, а е императивно установено/ и лишаването от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, не разкрива признаците на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Определеният изпитателен срок по чл.66 от НК е в размер на законовия миниум и принципно не подлежи на намаляване. Предвид изложеното, атакуваното въззивно решение на АС – Бургас следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 541 от 04.12.2020г., постановено по внохд № 225/20г., по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: