Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 151   София, 18 март  2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на четвърти  март 2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ...........Л. Гаврилова..........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 31/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. А. срещу въззивна присъда № 151 от 17.12.2009г., постановена от Варненски окръжен съд по ВНОХД № 1561/2009 г. , с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда по делото и подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 20.01.2007 г. в гр. В., КК „Св. Константин и Елена” чрез използване на техническо средство направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари в размер на 150 лв. от владението на И. И. , собственост на „Планекс” ООД и пари в размер на 100 лева от владението на М. Д. , всичко на обща стойност 250 лв. , без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл. 18 и чл. 54 от НК му е наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК изпълнението му е било отложено за срок от три години. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия А, съдържа доводи за необоснованост на въззивната присъда, които не биха могли да бъдат подведени под което и да е касационно основание. С жалбата се съдържа аргумент за нарушена разпоредба на чл. 303 ал.2 от НПК, което е единственото основание, което би могло да предизвика касационен контрол в рамките на разпоредбата на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подс. А. да бъде оправдан. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение сочи, че обвинителният акт не съдържа необходимите реквизити – да посочва точно действията на подсъдимия, с които се твърди, че е било извършено престъплението. По този начин той е бил поставен в ситуация да се защитава срещу несъществуващо обвинение. Алтернативно предлага на съда да отмени въззивната присъда и да върне делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират с всички доказателства, като никое от тях не е игнорирано. Поддържа тезата, че ВКС не би следвало да се произнася по жалбата, тъй като тя съдържа оплакване за необоснованост, каквото касационно основание не съществува. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е частично основателна. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че необосноваността на атакувания съдебен акт /какъвто е основният довод на касационната жалба/ не е сред касационните основания, визирани в чл. 348 от НПК, поради което тя не може да бъде обект на проверка от касационната инстанция. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не могат да бъдат поставени на контрол, стига при тяхното констатиране да не са допуснати процесуални нарушения. С оглед на това и с оглед пълното гарантиране на правото на подсъдимия да получи отговор на доводите си в жалбата ВКС извърши проверка на въззивния съдебен акт с оглед касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях – показанията на св. Я, Т. , Д. , Б. , П. , И. , П. и И. , както и да не даде вяра на други – на обясненията на подс. Апостолов. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите на присъдата си Варненският окръжен е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който се различава от този на първоинстанционния съд. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107 ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 339 ал.2 и ал.3 от НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Касационната проверка на атакуваната присъда не констатира въззивната инстанция да е придала на обвинителните доказателства смисъл, какъвто те нямат. Напротив, извършен е обстоен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите. Те са съпоставени с констатациите, съдържащи се протокола за обиск на подсъдимия и с протокола за извършен следствен експеримент и след като съдът се е уверил, че те са достоверни, е мотивирал своите фактически и правни изводи върху тях. Не броят на оправдателните и обвинителните доказателства е аргумент за кредитиране на едните или другите, а тяхната достоверност, която е резултат от анализа, направен от съда. Подходът му в случая е напълно законосъобразен, а в преценката на съда ВКС не би могъл да се намесва, освен ако не констатира нарушение на процесуални норми при анализа на доказателствата. Както се посочи, такива не са налице, поради което фактическата необоснованост на въззивния съдебен акт не може да бъде подложена на контрол от настоящия съд, доколкото тя не представлява касационно основание. Въззивният съд не е имал причина за изключи от доказателствената съвкупност /както е направил първоинстанционният съд/ протокола за обиск на подсъдимия и протокола за следствен експеримент. При съставянето на протокола, приложен на л. 32 от делото, са били спазени всички законови изисквания на чл. 69 ал.1 т.2 и чл. 70 от ЗМВР и той може да бъде годно писмено доказателство по делото. Констатациите, съдържащи се в него, а именно – намерените ключове и клещи, банкноти , чиито купюри и номера съвпадат с поставените в шкафче №6 на спа-центъра, който е посетил подсъдимия, са могли основателно да бъдат използвани за направата на фактически изводи по делото. Иззетите по този начин ключове са били веществено доказателство, с което е могло напълно основателно да се проведе и процесуално-следственото действие „следствен експеримент”, начинът и резултатите от който са били документирани в протокола на л. 17 от делото. По този начин установените факти: намирането в подсъдимия на три банкноти от по 50 лв., чиито номера съвпадат с тези, които преди това са описани и поставени в плик в шкафче №6 в съблекалнята на спа-центъра, фактът, че с един от намерените у него ключове се е отключило това шкафче, обстоятелството, че сигналната система на шкафчето се е задействала само веднъж, непосредствено след което от съблекалнята е излязъл само подсъдимият, са все обстоятелства, с които главният факт, предмет на доказване, е установен по един несъмнен и категоричен начин – автор на извършеното отнемане на пари от шкафче №6 е именно подсъдимият А. Липсва каквото и да е доказателство, което да внася съмнение в авторството на престъплението. При това положение въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е нарушил разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК, а именно – че е постановил осъдителна присъда при недоказано по несъмнен начин обвинение относно кражбата на пари от шкафче №6. ВКС обаче констатира, че не по този начин е доказано обвинението относно предмет на кражбата пари отнети от владението на св. М. Този свидетел е констатирал, че му липсват пари в един по-късен момент, той е единственият, който твърди, че това са сто лева в купюри от по 50, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че такива пари действително е имало в портфейла му. Фактът, че и шкафчето, ползвано от него се е отключило при проведения следствен експеримент с ключа, намерен у подс. А. , не може да бъде категорично сигурно доказателство, че действително този ключ е бил използван по това време, когато е извършена кражбата от шкафче №6, тъй като банкнотите, отнети от св. Д, не могат да бъдат индивидуализирани, както тези от шкафче №6. Приемането на извод, че именно подс. А. е извършил кражба и на липсващите на св. Д пари, би се основавало на сериозни предположения, но не и на сигурни и несъмнени доказателства. Поради това на осн. чл. 303 ал.2 от НПК съдът не е следвало да признава подсъдимия за виновен и по обвинението да е извършил кражба на 100 лв. от владението на св. Д. К. е постановил осъдителна присъда и по отношение на този предмет, ВОС е допуснал нарушение на чл. 303 ал.2 от НПК. Това нарушение обаче е отстранимо от касационната инстанция, която следва да оправдае подсъдимия А по тази част от обвинението. Не е основателно възражението от защитата на подсъдимия, направено в съдебно заседание, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК. Вярно е, че известен упрек би могъл да бъде отправен към прокурора, който го е изготвил, доколкото текстуално действително липсва описание на точния начин, по който е било извършено престъплението. Въпреки това, цялостният прочит на обвинителния акт недвусмислено сочи, че прокуратурата е обвинила подс. А. , че именно в резултат на действията му е било извършено отнемане на пари от шкафчетата в мъжката съблекалня. Логиката на хронологично описаните действия на подсъдимия – влизане в мъжката съблекалня, задействане на сигналното устройство, излизането на подсъдимия от съблекалнята, спирането му непосредствено след това и намирането у него на част от поставените в шкафче №6 банкноти, не може да сочи на друго, освен на обвинение, че подсъдимият е отнел парите чрез отваряне на шкафчето, в което са били поставени те. С оглед на това обвинителният акт е разбираем за подсъдимия, той съдържа, макар и не съвсем прецизно поднесени, всички реквизити, изискуеми от чл. 246 от НПК, поради което не може да се твърди, че подсъдимият не е могъл да разбере в какво е обвинен и да се защити. С оглед на тези съображения ВКС не констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да налага връщане на делото за ново разглеждане или оправдаването на дееца. Предвид направената констатация за допуснато нарушение от категорията на съществените, налагащо оправдаването на подс. А. по обвинението да е отнел сума от 100 лева от владението на св. Д, се налага и корекция на наказанието, което е било наложено на подсъдимия. След оправдаването му предметът на престъплението се намалява почти наполовина, което налага намаление на наказанието. За определяне на неговия точен размер ВКС отчете обстоятелството, че се касае за деяние, което е прекъснато в стадия на опита и от него не са настъпилите целените от дееца общественоопасни последици. С оглед на това и предвид размера на предмета на престъплението съдът намери, че наказанието следва да се определи при разпоредбата на чл. 58 б. А от НК – под минималния размер на предвиденото за престъплението по чл. 195 ал.1 т.4 от НК. За справедливо и отговарящо на целите на чл. 36 от НК съдът намери наказанието от осем месеца лишаване от свобода. В този смисъл въззивната присъда следва да бъде изменена и в тази й част. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че оплакванията в касационната жалба на подсъдимия са частично основателни, поради което въззивната присъда следва да бъде изменена. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. ал.2 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение             Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 1* постановена на 17.12.2009 г. по ВНОХД № 1561/2009 г. от Варненския окръжен съд, като признава за невиновен и ОПРАВДАВА подс. А. Г. А. по обвинението да е отнел сума в размер на 100 лева от владението на М. Д. и НАМАЛЯВА на осн. чл. 58 б. А вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК наложеното му наказание „лишаване от свобода” на ОСЕМ МЕСЕЦА. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.