О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 539 София, 02.10.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1939/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Б. Н. срещу определение №248 от 9.06.2017г., постановено по ч.т.д.№306/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о., 3 с-в, с което е потвърдено определение №566 от 12.05.2017г. по т.д.№53/2017г. на Старозагорски окръжен съд. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че е налице противоречива практика на ВКС относно допустимостта на исковото производство в случаите, когато ответникът е починал преди предявяването на иска като се излагат съображения в подкрепа на тезата, че в тези случаи е налице нередовност на исковата молба, а не недопустимост на производството. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно: „Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска?”. Касаторът сочи, че същият въпрос е поставен в т.2 от разпореждане на председателя на ВКС от 7.04.2017г. за образуване на Тълк.дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, което обуславя спиране на делото на основание чл.292 ГПК. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. С исковата молба, депозирана в деловодството на Старозагорски окръжен съд на 7.03.2017г., ищецът М. Б. Н. е поискал на основание чл.422 ал.1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответницата И. Ш. Д., че същата му дължи сумата 30 000лв., ведно с лихви и разноски, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3265/25.11.2016г. по ч.гр.д.№5334/2016г. на РС –Стара Загора. С определение №566 от 12.05.2017г. е прекратено образуваното пред Старозагорски окръжен съд производството по т.д.№53/2017г. като е прието, че исковата молба на М. Б. Н. е недопустима, тъй като ответницата И. Ш. Д. е починала на 28.02.2017г., т.е. преди датата на предявяване на иска по чл.422 ал.1 ГПК. С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил определението за прекратяване на производството като е посочил, че правилно окръжният съд е приел че в случая разпоредбата на чл.227 ГПК е неприложима с оглед обстоятелството, че смъртта на страната е настъпила преди образуване на делото. Настоящият касационен състав намира, че следва да бъде конкретизиран въпроса на касатора (с оглед правомощията на ВКС, указани в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г., ВКС, ОСГТК), както следва: „Допустимо ли е исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, но след издаване на заповедта за изпълнение?”. Така формулираният въпрос не обуславя спиране на делото по чл.292 ГПК, тъй като той не е идентичен с въпроса, въз основа на който е образувано тълк.дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът е от значение за конкретния правен спор, тъй като въззивният състав е възприел решаващия мотив на първоинстанционния съд за недопустимост на производството с оглед неприложимостта на разпоредбата на чл.227 ГПК при смърт на ответника преди предявяване на искова претенция по чл.422 ал.1 ГПК, но след като е била издадена заповедта на изпълнение. Въпросът е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.10б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., ВКС, ОСГТК, според която „процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ал.1 ГПК са налице и в случаите на универсално правоприемство на страната на длъжника след издаване заповедта за изпълнение”. В абзац ІІ на т.10б от тълкувателното решение изрично е указано, че „при универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска (какъвто е настоящия случай), правоприемниците участват в делото на основание чл.227 ГПК”. С оглед задължителната практика на ВКС по поставения въпрос обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, следва да бъдат отменени като неправилни. Делото следва да бъде върнато на Старозагорския окръжен съд за конституиране на правоприемника на И. Ш. Д. и за продължаване на производството с участието на този правоприемник – чл.227 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ал. 1 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №248 от 9.06.2017г., постановено по ч.т.д.№306/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о., 3 с-в. ОТМЕНЯ определение №248 от 9.06.2017г., постановено по ч.т.д.№306/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о., 3 с-в и потвърденото с него определение №566/12.05.2017г. по т.д.№53/2017г. на Старозагорски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№53/2017г. на Старозагорски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :