РЕШЕНИЕ № 130 София, 02. юли 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2090 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 29/16.09.1996 на Софийския районен съд по гр.д. № 1572/1988 в частта, в която е уважен предявеният срещу молителката ревандикационен иск. В тази част първоинстанционното решение е оставено в сила с решение от 10.04.1997 на Софийския градски съд по гр.д. № 5368/1996, а молбата за преглед по реда на надзора на двете решения е отхвърлена с решение № 140/10.05.1999 на Върховния касационен съд, IV ГО по гр.д. 3119/1997. Молителката П. Х. Н. – У. иска отмяната на посоченото решение, поради постановяването на решение № 117/10.11.2015 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 710/2015, с което е отхвърлен същият ревандикационен иск, което (решение) молителката счита, че съставлява ново писмено доказателство за ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да й бъде известно при неговото решаване и с което тя не е могла да се снабди своевременно. Ответниците по молбата И. Н. М. и Л. И. М. я оспорват, като считат, че с представеното съдебно решение са отхвърлени исковете за нищожност на завещание поради нарушаване на безвъзмездния му характер и за установяване, че те са собственици на завещания имот по наследство и делба. То не съставлява основание за отмяна на посоченото решение, тъй като правото им на собственост върху същия имот е признато с атакуваното решение поради други пороци на същото завещание – чл. 14, ал. 2 ЗН (в сила към момента на откриване на наследството) – за ½ от завещанието и чл. 13 ЗН – за останалата ½ , тъй като към момента на изготвянето му завещатаелката е била напълно недееспособна. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 16.09.1996 г. и е влязло в сила на 10.05.1999 г., представеното съдебно решение е постановено на 10.11.2015 г., а молбата за отмяна е подадена на 05.02.2017 г., намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е уважен предявеният ревандикационен иск, като е прието че ответниците по молбата са наследници по закон и собственици на завещания имот по наследство и делба. Това решение формира сила на пресъдено нещо по иска за собственост, но не и по разгледаните преюдициални правоотношения във връзка с пороците на завещанието, по които съдът се е произнесъл в мотивите на решението. С представеното съдебно решение е отхвърлен предявеният ревандикационен иск, като е прието, че завещанието, което легитимира молителката като наследник по завещание не е нищожно поради нарушаване на безвъзмездния му характер. На това основание тя е призната за собственица на наследствения имот. Това решение формира сила на пресъдено нещо, както по иска за нищожност на завещанието на предявеното основание, така и по иска за собственост. Видно от изложеното представеното съдебно решение, като писмено доказателство не удостоверява никакви факти с правно значение и не може да послужи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То обвързва страните, които са участвали при разглеждането на делото и установява техните правоотношения. Представеното съдебно решение е основание за отмяна, доколкото обвързва същите страни с противоречиви разрешения по идентичен предмет, но съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК в хипотезата на чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК на отмяна подлежи неправилното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно е решение № 29/16.09.1996 на Софийския районен съд по гр.д. № 1572/1988, тъй като с него ответниците по молбата са признати за собственици на имота в качеството им на наследници по закон, тъй като завещанието в полза на молителката е нищожно на основание чл. 14, ал. 2 ЗН (в сила към момента на откриване на наследството) – за ½ от завещанието и чл. 13 ЗН – за останалата ½, тъй като към момента на изготвянето му завещателката не е била способна да действа разумно. Неправилно е решение № 117/10.11.2015 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 710/2015 в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу молителката ревандикационен иск, тъй като отсъствието на един от възможните пороци на завещанието не изключва възможността то да страда от други пороци, както е установено в атакуваното съдебно решение, чиято сила на пресъдено нещо по ревандикационния иск, съдът по впоследствие предявените срещу молителката искове е бил длъжен служебно да зачете. Ответниците по молбата И. Н. М. и Л. И. М. претендират разноски за процесуалното им представителство в настоящото производство в размер на 2.000 лева, които следва да им бъдат присъдени, тъй като сторените разноски за процесуалната защита на двамата ответници съответства на фактическата и правна сложност на делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ молбата на П. Х. Н. – У. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 29/16.09.1996 на Софийския районен съд по гр.д. № 1572/1988 в частта, в която е уважен предявеният срещу нея ревандикационен иск. ОТМЕНЯ на основание 307, ал. 4 вр.чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК влязлото в сила решение № 117/10.11.2015 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 710/2015 в частта, в която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.