Р Е Ш Е Н И Е № 697 София 10,12.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1978 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Б. К. от с.Шейново,община К. процесуалния представител - адвокат А. против въззивно решение № 290 от 16.10.2009г. по в.гр.д. № 334 по описа за 2009г.на Окръжен съд С. Загора,с което е потвърдено решение № 221 от 31.03.2009г. по гр.д. № 2155 по описа за 2007г. на Районен съд К. което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване”ХОББ-бронхиален тип.ХДН І степен, неврит на слуховия нерв”в размер на 190лв. за периода 1.01.2006г.-31.2.2006г.,ведно със законната лихва,считано от 1.12.2004г.,като е отхвърлен иска в останалата му част до 10 000лв.и за периода 13.08.2000г.-31.12.2005г.Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част, на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с цялостно уважаване на иска. С определение № 256 от 15.03.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси за правното основание на иска,причинените неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване,реда,начина и началната дата за обезщетяването им. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Относно поставените въпроси,по които е допуснато касационно обжалване: Определението на понятието”професионално заболяване” е дадено в чл.56 от Кодекса за социално осигуряване- КСО/в сила от 1.01.2000г./Пред вид, че професионалното заболяване е правопораждащият факт, от който за работника възниква правото да търси от работодателя обезщетение за претърпените от него вреди- за установяването му е приложима уредбата, действаща към момента,за който е предявена исковата претенция . В случая тя е за периода 1.08.2002г.-26.11.2007г.Приложимата уредба е чл.61-62 от КСО,Наредбата за реда за съобщаване, регистриране и потвърждаване,обжалване и отчитане на професионалните болести –отм. НРСРПООПБ /ДВ бр.33 от 4.04.2001г./ и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001г.-отм.,Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005г.Съгласно същата - признаването на професионалния характер на заболяването е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността-Т. и НЕЛК.Постановеното от тези органи решение е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за –наличието на установено по надлежния ред професионално заболяване,за началната дата,от която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат на заболяването вреди и за наличието на причинна връзка,като положителен юридически факт,който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Отговорността на работодателя е безвиновна и задължението за обезвреда възниква независимо от това дали той,или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането.Единствената предпоставка, ангажираща имуществената отговорност на работодателя пред пострадалия работник или служител –в този случай е наличието на трудово правоотношение.Неимуществените вреди се свеждат до претърпените болки и страдания,отражения върху психиката и самочувствието на пострадалия в резултат от професионалното заболяване. Размерът им се определя от съда по справедливост, съгласно нормата на чл.51 от ЗЗД,която намира приложение с оглед препращащата норма на чл.212 от КТ. Въз основа на постановени множество решения по реда на чл.290 от ГПК –ВКС уеднакви практиката,като прие,че и след измененията на разпоредбата на чл.200 от КТ/ДВ бр.52/2004г.и ДВ бр.15/2010г./- увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди,щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест – без значение дали причинената му нетрудоспособност е под или над 50%. По основателността на касационната жалба: С постановения акт в обжалваната част,въззивният съд независимо, че е посочил,че професионалния характер на заболяването на ищеца е признато с решение на Т. от 1.12.2004г.,е счел,че следва да се присъди, на основание чл.200 от КТ, обезщетение само за 16дни за 2006г./през които ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност/,като е преценил,че претърпените болки и страдания,изразяващи се в затруднено дишане,кашлица,повишена уморяемост следва да се овъзмездят със сумата от 190лв. Пред вид липсата на признат по установения ред професионален характер на заболяването преди 2004г.- съдът е счел,че исковата претенция за 2002 и 2003г.-следва да се квалифицира като предявена по общия ред на чл.49 от ЗЗД. Счел я е за неоснователна поради неустановяване на виновно поведение от страна на работодателя. При съпоставка между по-горе изложените отговори на поставените въпроси,във връзка с които е допуснато касационно обжалване и мотивите на постановеният въззивен акт,следва извод за неправилност на постановения акт,което е основание за неговата отмяна. Ищецът е започнал работа на 3.11.1970г.в ОПП „Ф. Е.”, понастоящем „А. К. работи и към настоящия момент. С издадено на 1.12.2004г.експертно решение на Т., считано от 1.06.2003г.е установено професионално му заболяване- ”ХОББ-бронхиален тип.ХДН І степен, неврит на слуховия нерв”,като му е определена 30% нетрудоспособност. Следователно- началната дата,от която той може да претендира обезщетение за причинените му вреди е 1.06.2003г.Исковата претенция за 2002г.и за първите пет месеца от 2003г.е неоснователна,тъй като до 1.06.2003г. не е бил установен по надлежния ред претендирания правопораждащ факт-наличие на професионално заболяване. Ответната страна е направила възражение за погасяване на част от исковата претенция по давност.При положение,че исковата молба е предявена на 26.11.2007г.-тригодишният срок по чл.358 ал.1 т.3 от КТ тече от 26.11.2004г.С оглед направеното възражение следва да се приеме,че възможността да се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на установеното професионално заболяване е погасена по давност за периода 1.06.2003г.-26.11.2004г. Размера на дължимото обезщетение следва да се определи за тригодишния период от 26.11.2004г.до 26.11.2007г. Установено по делото/чрез заключение на съдебно медицинска експертиза/ е,че за този период ищецът многократно се е подлагал на стационарно и амбулаторно лечение.Представена е епикриза, установяваща, че за периода 8.11.-20.11.2006г.- той е бил на лечение в „С. болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести-Радунци” ЕООД.Разпитаните свидетели И. и К. установяват,че поради заболяването си –ищецът трудно диша, често не му достига въздух,непрекъснато кашля, изморява се лесно, особено при изкачване на стълби,изпитва постоянни болки в гърдите. Отказал е цигарите и алкохола,а през последните четири години се е наложило да се откаже и от редовните си до тогава походи в планината. Според дадените показания-независимо от професионалните му умения, именно влошеното здравословно състояние на ищеца не му позволява да работи допълнително, включително и да направи работилница в дома си. Видно от заключението на приетата медицинска експертиза-заболяването на ищеца – хронична обструктивна белодробна болест ограничава въздушния поток в дихателните пътища и това ограничаване е „обикновено прогресивно и свързано с патологичен възпалителен отговор на белите дробове към инхалирани вредни частици или газове”. Ограничена е възможността на дихателните пътища да бъдат отворени по време на издишване.Според вещото лице „ХОББ има променливо естествено протичане” и е „прогресиращо заболяване,особено при продължаващо действие на вредни фактори”. При така изложените факти- като съобрази освен дадените показания на свидетелите относно множеството ограничения,които е следвало да изтърпи ищеца и необходимостта да продължи да ги търпи и за в бъдеще, вида на професионалното заболяване,описан от заключението на медицинската експертиза,още и периода,за който се присъжда обезщетението /за три години,като до този момент друго не е било определяно/, както и определения процент нетуроспособност,настоящият съдебен състав намира,че справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди –болки и страдания възлиза на 10 000лв.От тях 190лв.вече са присъдени с решението на районния съд, което като необжалвано в тази част е влязло в сила- или понастоящем следва да се присъди сумата от 9 810лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 290 от 16.10.2009г. по в.гр.д. № 334 по описа за 2009г.на Окръжен съд С. загора, в обжалваната ЧАСТ,с която е потвърдено решение № 221 от 31.03.2009г. по гр.д. № 2155 по описа за 2007г. на Районен съд К. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА „А. гр.Казанлък,представляван от изпълнителния директор И. седалище и адрес на управление: гр.К. ул.”Розова долина”№ 100 да заплати на Т. Б. К. от с.Шейново,община К. ул.”Васил К. 11 ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 9 810лв./девет хиляди осемстотин и десет / лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода от 26.11.2004г.до 26.11.2007г.в резултат от установено по надлежния ред професионално заболяване,ведно със законната лихва,считано от 26.11.2004г.до окончателното изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ искането досежно периода от 1.08.2002г.-26.11.2004г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.