2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 396
гр. София, 04.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1699 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. В., подадена чрез назначения й от съда особен представител адв. Д. М., срещу решение № 1554/18.10.2011 г., постановено по гр. дело № 625/2011 г. на Софийския апелативен съд (САС). С него, като е оставено в сила решение № 108/13.04.2009 г. по гр. дело № 610/2006 г. на Софийския градски съд, е уважен предявения от прокурора срещу жалбоподателката иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС, като последната е поставена под пълно запрещение.
С определение № 668/04.06.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 275, ал. 2 от ГПК от 1952 г., отм. (идентична по съдържание с чл. 336, ал. 2 от ГПК от 2007 г.) – относно задължителното участие на прокурора в производството за поставяне под запрещение; прието е, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 12, б. „ж” от ППВС № 1/10.11.1985 г., ТР № 72/24.06.1963 г. на ОСГК на ВС (което е постановено при действието на ЗУС) и решение № 9/17.02.1978 г. по гр. дело № 1/1978 г. на ОСГК на ВС.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че неучастието на прокурора в съдебните заседания пред въззивния съд е основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, като за страна, чието право на участие в делото е нарушено. В тази връзка се изтъква, че във въззивната инстанция прокурорът не е поддържал нито защитата на обществения интерес, нито на интереса на жалбоподателката – ответница по иска за поставяне под запрещение. Сочи се и че в тази връзка не били събрани доказателства, поради което въззивното решение е и необосновано, както и че в нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд не изложил съображения защо намира, че заболяването на жалбоподателката я е засегнало така дълбоко, че е ограничило способността й да се грижи за работите си, като не обсъдил и доводите за евентуално поставяне на жалбоподателката под ограничено запрещение. Изтъква се и че последната, чрез назначения й от съда особен представител пред въззивната инстанция е оспорила заключението на вещото лице, което обсъждало показанията на двете свидетелки, дадени в две отделни производства по различно време и пред различни органи, и на тази база, а не въз основа медицински критерии, стигнало до извод за поставяне на жалбоподателката под пълно запрещение. В тази връзка се цитира ППВС № 5/1980 г., като се сочи, че ако събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, сочат на ограничена недееспособност на лицето, то в правомощията на съда е да постави жалбоподателката под ограничено запрещение, независимо, че искът на прокурора е предявен за поставянето й под пълно запрещение.
Прокуратурата не е подала отговор на касационната жалба като ответник по нея. В съдебното заседание на касационната инстанция прокурор Раева поддържа, че въззивният съд не е допуснал твърдяното от жалбоподателката съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото би било налице, само ако вследствие на нарушението се бе стигнало до изход, различен от този, до който би се стигнало ако нарушението не беше допуснато. Поддържа се, че в конкретния случай това не е така, с оглед установеното по делото и заключенията на вещите лица. Изтъква се и че не е нарушено правото на участие на прокуратурата като страна по делото, тъй като тя е била редовно призовавана и съдът е уважил иска на прокурора. Сочи се, че по делото безспорно е установено, че жалбоподателката страда от тежко психично заболяване, което не й позволява сама да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, поради което прокурор Раева заявява пред касационната инстанция, че като е поставил жалбоподателката под пълно запрещение, въззивният съд е постановил правилно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведения от касатора процесуалноправен въпрос – в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, намира следното:
В цитираните и в определението по чл. 288 от ГПК по делото, т. 12, б. „ж” от ППВС № 1/10.11.1985 г., ТР № 72/24.06.1963 г. на ОСГК на ВС и решение № 9/17.02.1978 г. по гр. дело № 1/1978 г. на ОСГК на ВС еднозначно е прието, че съгласно изричната разпоредба на чл. 275, ал. 2 от ГПК от 1952 г., отм. (идентична по съдържание с чл. 336, ал. 2 от ГПК от 2007 г.), участието на прокурора в производствата за поставяне под запрещение е задължително и че преценката за това не е предоставена на прокурора или на съда, а е направена от закона, както и че неучастието на прокурора в съдебните заседания (наред с неконституирането му и непризоваването му) е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, респ. и основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, като за страна, чието право на участие в делото е нарушено. Тъй като тези актове на ВС са приети преди въвеждането на триинстанционното съдебно производство, отговорът на този процесуалнопревен въпрос се нуждае от доразвитие. Участието на прокурора в производствата за поставяне под запрещение е задължително и пред трите съдебни инстанции – първата, въззивната и касационната, и то независимо от това дали искът за поставяне под запрещение е бил предявен от прокурора или от другите процесуално легитимирани за това лица. Това следва не само от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 275, ал. 2 от ГПК от 1952 г., отм. (респ. на разпоредбата на чл. 336, ал. 2 от ГПК от 2007 г., която е с идентично съдържание), а и от необходимостта чрез реалното и активно участие на прокурора в това производство да бъде защитен значим обществен интерес, а не само интересите на останалите страни по делото (както е прието и в цитираната съдебна практика). Поради това неучастието на прокурора в съдебните заседания (наред с неконституирането му и непризоваването му) представлява нарушение на съдопроизводствените правила, а ако същото е съществено в конкретния случай, по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК – и основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на връщане на делото за ново разглеждане, „като за страна, чието право на участие в делото е нарушено”. Последното изрично е прието в т. 12, б. „ж” от ППВС № 1/10.11.1985 г. (което единствено от трите цитирани акта на ВС е задължително за съдилищата, включително и понастоящем; в тази връзка виж и т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Именно с оглед на това разрешение (макар и прието при действието на чл. 208, ал. 3, б. „б” от отменения ГПК в редакцията от ДВ, бр. 28/08.04.1983 г., но неизгубило значение и понастоящем), на такова процесуално нарушение може да се позове само прокуратурата, чието право на участие в делото би било нарушено в този случай, но не и друга страна в процеса, правото на участие в делото на която не е било нарушено – ответникът или ищецът, когато последният е различен от прокурора. Освен това, когато прокурорът не е взел участие в производството пред долустоящата съдебна инстанция, но вземе участие пред горната такава (въззивната или касационната), то в този случай това процесуално нарушение би било санирано – с участието на прокурора по делото пред горестоящата съдебна инстанция би бил защитен и общественият интерес в производството за поставяне под запрещение.
При извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, съдът намира следното:
В случая по делото е установено, че прокурорът се е явявал и е участвал във всяко редовно проведено заседание на първоинстанционния съд, но не е взел становище по въззивната жалба и не се е явил в никое от двете редовно проведени заседания на апелативния съд, макар да е бил редовно призован. От отговора на изведения по делото процесуалноправен въпрос следва, че като е разгледал делото в откритите съдебни заседания, в които прокурорът не се е явил, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като участието на прокурора е било задължително. Както беше изяснено обаче, жалбоподателката – ответница по иска за запрещение, не може да се позовава на това процесуално нарушение, тъй като не е нарушено нейното право на участие в производството. Освен това, допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е санирано в настоящото касационно производство, в откритото съдебно заседание по което прокурорът заявява цитираните по-горе становище и съображения, че обжалваното от ответницата въззивно решение, с което последната е поставена под пълно запрещение, предвид събраните по делото доказателства и установените от тях тежко психично заболяване и състояние на жалбоподателката, което не й позволява сама да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, е правилно.
Неоснователни са и останалите оплаквания на жалбоподателката за наличие на касационни основания.
Правилно, в съответствие с константната съдебна практика, въззивният съд е приел, че предпоставките за поставяне под запрещение по чл. 5 от ЗЛС са две: психично заболяване на лицето (медицински критерий) и невъзможност да се грижи за работите си (юридически критерий). Апелативният съд е уважил всички доказателствени искания направени с въззивната жалба на ответницата-касатор и е извършил нов, подробен разпит на същата, разпитал е и поисканите от нея свидетели, изслушал е и е приел ново заключение на съдебно-медицинската експертиза. Като е обсъдил подробно в решението си личния разпит на жалбоподателката-ответница и всички събрани пред двете инстанции по делото доказателства, въз основа на съвкупната им преценка въззивният съд обосновано е приел, че жалбоподателката-ответница страда от шизофрения с устойчив дефицит, в напреднал стадий, с необратими симптоми и личностова промяна; прогнозата на заболяването й е неблагоприятна по отношение на обратен оздравителен процес; налице е прогресиращо развитие на странности в поведението, невъзможност за справяне със социалните изисквания и упадък на цялостната житейска дейност. Правилно е приел е също, че тя не може да се грижи за своите работи и сама за себе си, предвид посоченото от вещото лице, изслушано във въззивното производство, че шизофреничното заболяване е довело до хронифициране на процеса, личностовата промяна е с белези на тежко социално отстрояване и маргинален стил на живот, с некритично отношение към поведението си и податливост на манипулация; както и предвид заявеното при разпита й от самата жалбоподателка-ответница, че тя не може без чужда помощ да посети държавна или общинска институция и да подаде молба или заявление за упражняване на собствени права или за защита на своите интереси, каквито обстоятелства са установени и със свидетелските показания по делото. С оглед така приетото за установено от съвкупната преценка на доказателствата по делото, правилен – при точно приложение на материалния и процесуалния закон, обоснован и изцяло в съответствие с разясненията, дадени със соченото в касационната жалба ППВС № 5/1980 г., е и крайният извод на въззивния съд, че поставянето на жалбоподателката под пълно запрещение ще бъде в нейна полза. С въззивното решение е даден и обоснован отговор на направените от страна на жалбоподателката оспорвания на експертните заключения и доводи по основателността на иска.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила.
Страните не са претендирали присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1554/18.10.2011 г., постановено по гр. дело № 625/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |