5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 27.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т. д. № 1745/2021 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба с вх. № 369 от 09.01.2020 г., подадена от „Рос Паркет“ ЕООД /с предходно наименование „Виал Паркет“ ЕООД/, ЕИК[ЕИК], и „Лукс Паркет“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния им пълномощник, и по касационна жалба с вх. № 1888 от 05.02.2020, подадена от адвокат К. К. от САК, в качеството й на процесуален представител на Р. Ж. Б., /назначена с разпореждане на Апелативен съд – София, на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ/, срещу решение № 2623 от 27.11.2019 г. по т.д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, единадесети състав, с което е потвърдено решение № 716 от 13.04.2017 г. по т.д. № 2841/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на тримата касатори, че ищецът - „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД има вземане в размер на: 248 772.96 евро, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит от 17.03.2008 г., изменен с осем анекса, последният от които от 29.12.2011 г., ведно със законната лихва от 22.11.2012 г.; 2326.72 лв. – наказателна лихва за периода от 20.10. 2012 г. до 21.11.2012 г. и 5 568.38 евро – лихва за периода от 10.07.2012 г. до 19.10.2012 г. Със същото решение СГС е отхвърлил направеното от ответниците възражение за прихващане със спорно вземане в размер на 39 062.52 евро, представляващо недължимо платена и надвнесена лихва по посочения кредитен договор.
В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изразеното от апелативния съд становище за приложимост на задължителното тълкуване, дадено в ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като се поддържа, че в случая не се касае за предявен частичен иск по приключилото, с влязло в сила решение на СГС, производство по т.д. № 7970/2013 г., а за различни вземания на банката, макар и произтичащи от същия договор за кредит. Според касаторите, въззивният съд неправилно не се е произнесъл по възраженията, основани на чл.147 ЗЗД. В съвместната касационна жалба на двете дружества – кредитополучател и съответно, поръчител, се поддържат доводи и за неправомерен отказ на съда да обсъди възраженията за: липса на предсрочна изискуемост на кредита, неустановяване на главницата по размер, както и за неправомерно изтеглени средства от сметката на „Рос паркет“ ЕООД. По съображения, подробно развити в жалбите, се иска касиране на атакувания съдебен акт.
Искането за допускане на касационно обжалване, обективирано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на „Рос Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет“ ЕООД, е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е съдът да се произнесе по направено в срок от ответниците възражение за погасяване, чрез даване вместо изпълнение, на предявеното от ищеца вземане, както и длъжен ли е да се произнесе по всички фактически и юридически доводи, направени в обосновка на възражението за плащане и за липсата на основание за обявяване на предсрочна изискуемост“, като допълнителната предпоставка е обоснована с: ППВС № 1/1953 г., решение по гр.д. № 1964/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 761/2010 г., IV г.о., решение по гр.д. № 5961/2015 г., III г.о. и решение по гр.д. № 4017/2018 г., IV г.о. Касаторите твърдят и очевидна неправилност на въззивното решение, като излагат съображения, че в конкретния случай не е налице хипотезата на частичен иск по приключилото гр.д. № 7970/2013 г. на СГС, а изводът на апелативния съд в обратния смисъл не е аргументиран. Евентуално, иска се допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Преклудира ли се възможността да се възрази срещу изтекла давност по реда на чл.147 ЗЗД, когато същата е направена пред въззивния съд“.
Касационният жалбоподател Р. Б. иска да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички фактически и юридически доводи, направени от въззивника – в частност, длъжен ли е съдът да се произнесе по направено възражение за извършено плащане и направено възражение за липса на основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита“. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 1/2000 г. ОСГК, решения на ВКС, IV г.о., постановени по: гр.д. № 4017/2018 г., гр.д. № 4193/2018 г. и гр.д. № 4910/2018 г., и решение по т.д. № 1204/2018 г. Поддържа още, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, който е от значение за развитието на правото: „Може ли пред въззивната инстанция за първи път да се направи възражение за изтекла давност по чл.147 от ЗЗД и ако се направи пред въззивната инстанция това възражение, правото за това преклудира ли се“. Сочи се и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, по съображения, аналогични на изложените в съвместната касационна жалба.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационните жалби – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмени отговори, в които се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се твърди правилност на въззивното решение.
По делото е извършена размяна на книжа и между ответниците – сега касатори, като са приложени съответните отговори, съдържащи доводи за основателност на исканията за допускане на касационно обжалване и за основателност на касационните оплаквания.
След образуване на касационното производство и преди насроченото закрито заседание по чл.288 ГПК, по делото са постъпили: молби от касаторите с вх. №№ 70043 и 70046 от /29.12.2021 г., към които са приложени нови писмени доказателства – извлечение от електронната система на ищцовата банка от 11.11.2021 г. и съобщение на електронната поща за генерирано счетоводно извлечение от „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Търговските дружества – касатори са поискали и присъединяване към касационната жалба на техния управител Р. Ж. Б..
Освен това, по делото са постъпили: молба от касатора „Лукс Паркет“ ЕООД с вх. № 1051/03.02.2022 г.; молба от „Рос Паркет“ ЕООД с вх. № 1053/03.02.2022 г. и молба от Р. Ж. Б. с вх. № 1052/03.02.2022 г., чрез адвокат С. П., с приложени към тях заверени ксерокопия от молби от 02.02.2022 г. , отправени до заповедния съд - по ч.гр.д. № 55482/2012 г. по описа на СРС, с които е заявено оттегляне на възраженията от тримата длъжници /сега касатори/ срещу издадената по посоченото дело заповед за изпълнение. В молбите е заявено искане за постановяване на определение за прекратяване на висящото производство, тъй като предявеният от банката иск по чл.422 ГПК е вече недопустим, поради което следва да се обезсилят постановените първоинстанционен и въззивен съдебен акт.
Извършеното оттегляне на възраженията по чл.414 ГПК се поддържа и в депозирана от тримата касатори, чрез процесуалния им пълномощник адв. П., молба с вх. № 4021/09.05.2022 г. и по съображенията в нея, се иска служебно селектиране на касационните жалби, на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение.
Преди провеждане на селективното производство по чл.288 ГПК, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че са налице предпоставки за прекратяване на делото и връщането му на въззивния съд, по следните съображения:
По делото е приложена и касационна жалба с вх. № 368 от 09.01.2020 г., подадена от Р. Ж. Б., чрез адв. С. П., от съдържанието на която е видно, че е подадена от Б. като управител на „Рос Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет“ ЕООД. Като приложение към жалбата е представено адвокатско пълномощно, с което Р. Б. е упълномощил адвокат С. П. да го представлява пред ВКС, като изготви и подаде от негово име касационна жалба срещу въззивното решение, вкл. и с правата по чл.34, ал.2 и ал.3 ГПК. Посочената касационна жалба макар и да е върната с влязло в сила разпореждане на администриращия я съд, дадените пълномощия на адв. П. не са оттеглени. Предвид упълномощаването на избран от Р. Б. адвокат и твърденията за сключен договор за правна помощ във връзка с това упълномощаване/ описан като приложение към върната касационна жалба, но липсващ/, би следвало да се приеме, че е налице промяна на обстоятелствата, при които е предоставена правна помощ с разпореждането на съдията-докладчик от Апелативен съд – София, постановено на 26.07.2019 г. Доколко са налице основанията за прекратяване на правната помощ е компетентен обаче да се произнесе именно САС /чл.27, ал.2 от ЗПрП/, тъй като към момента на упълномощаването на адв. П., по отношение на Р. Б. не е започнал да тече срок за касационно обжалване на решението /препис от въззивното решение е връчен на 09.01.2020 г., чрез адв. К./. Касационната жалба с вх. № 1888 от 05.02.2020 г., депозирана именно от назначения по реда на ЗПрП процесуален представител на Р. Б. - адв. К., би била нередовна, ако вече не са налице основания за ползване на правна помощ за процесуално представителство за касационното производство.
Всички посочени по-горе молби, с приложенията към тях, постъпили след образуване на т.д. № 1745/2021 г. по описа на ВКС, ТК, са депозирани от касационните жалбоподатели само в един екземпляр. Към датата на насроченото закрито заседание по чл.288 ГПК не са изискани и оригиналните молби на касационните жалбоподатели, отправени до заповедния съд - за оттегляне на възраженията по чл.414 ГПК /независимо, че самото заповедно дело е приложено към настоящото/. Необходимите в тази насока процесуални действия следва да се извършат от настоящия състав едва след произнасяне от апелативния съд по предпоставките за прекратяване на правната помощ, предоставена на Р. Ж. Б., евентуално след приподписване на неговата касационна жалба от упълномощения адвокат П..
Предвид горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1745/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София, Търговско отделение, единадесети състав, за извършване на съответните процесуални действия, посочени в мотивната част на настоящото определение, след което делото да се изпрати обратно на ВКС и да се докладва на състава за насрочване в закрито заседание по чл.288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |