Р Е Ш Е Н И Е № 109 град София, 30 март 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 48/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искането на осъдения Б. Г. Ч. за възобновяване на производството по нохд № 1390 / 2009 г. на Районния съд в[населено място]. В искането се сочи, че първоинстанционната присъда и решението на въззивната инстанция, с което тя е потвърдена, противоречат на закона, тъй като съдържат неправилни правни изводи, базирани на негодни доказателствени средства . С този основен аргумент се настоява за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и оправдаване на осъденото лице. В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът пледира за отхвърляне на искането, тъй като не е допуснато съществено нарушение на реда за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на Б. Ч.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство, установи следното : Старозагорският районен съд, седми наказателен състав, с присъда №2 от 13.01.2010 г. по нохд № 1390/2009 г. признал подсъдимия Б. Г. Ч. за виновен в това, че на 19.06.2008 г. в[населено място] управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2, 27 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г и чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година от влизане на присъдата в сила. Съгласно чл. 59, ал.3 от НК съдът приспаднал от този срок времето , през което подсъдимият бил лишен от правоуправление по административен ред. Старозагорският окръжен съд с решение № 165 от 02.12.2010 г. по внохд № 1145/2010 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното производство е направено в легалния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 320 от 16.06.2010 г. по наказателно дело № 256/2010 г. състав на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд отменил предходната въззивна присъда, с която Б. Ч. бил оправдан по повдигнатото обвинение, и върнал делото за ново разглеждане с указания за спазване на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение. При новото разглеждане на делото съставът на окръжния съд се постарал да изпълни дадените указания. Той подложил на анализ целия доказателствен материал и внимателно проверил неговата допустимост и обективност, давайки отговор на изложените и пред този съд от защитата на подсъдимия възражения. Основният дискусионен въпрос в процеса е съсредоточен върху безспорния факт, че кръвната проба на подсъдимия е иззета в спешно приемно отделение / С. / към М. ”П.. д-р С. К.” АД в[населено място]. Според защитата по този начин е нарушен чл. 7, т.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства / обн. ДВ, бр.63 от 17.07.2001 г. и цитирана по-долу като Наредба № 30/, предвиждащ медицинското изследване и вземането на кръвна проба за изследване на водачи, показали чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, да се извършат в центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Искателят подчертава , че липсата на легална компетентност на спешното приемно отделение за извършените в него манипулации и изследване опорочава изцяло реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му и лишава съставените протоколи за химическа експертиза от доказателствено значение. Същият довод бил предмет на коментар и пред въззивния съд , който отказал да възприеме предложената от защитата на подсъдимия трактовка на релевантните факти. Тя би била законосъобразна, ,ако оспорваното изследване не бе попаднало времево в период на извършване на административна реформа в структурите на здравеопазването. Съгласно чл.5 от Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ, издаден от министъра на здравеопазването / обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.1999 г., изм., бр. 7 от 23.01.2007 г., в сила от 1.02.2007 г., доп., бр. 9 от 3.02.2009 г., изм. и доп., бр. 13 от 11.02.2011 г./ в редакцията му преди измененията с ДВ, бр.7 от 23.01.2007 г., центърът за спешна медицинска помощ включвал в своите структури спешно отделение и спешен сектор, които по силата на чл. 21б от Наредба № 29 от 23.11.1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването,/ обн., ДВ, бр. 108 от 10.12.1999 г., изм., бр. 80 от 3.10.2000 г., бр. 61 от 10.07.2001 г., доп., бр. 99 от 11.11.2003 г., изм. и доп., бр. 7 от 23.01.2007 г., в сила от 1.02.2007 г /, в редакцията от 23.01.2007 г.,трябвало да преминат към лечебните болнични заведения в две годишен „гратисен” период. Ето защо предходната инстанция законосъобразно не е съзряла нарушение на Наредба № 30 във факта , че кръвната проба на подсъдимия е взета от специалисти в принципно компетентно звено /спешно отделение/ по време , когато то, без да променя функции, оборудване и персонал административно било в процес на включване в структурата на болница. Този извод е базиран и на приложеното по делото писмо от изпълнителния директор на М. „П..д-р Ст.К.” в С. З., от което става ясно , че след изтичането на двегодишния период на преструктуриране спешното отделение престанало да вземе кръвни проби по ЗДП. По делото не са установени данни за компрометиране на изследването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в контекста на изискванията на чл. 15 , ал.1 от Наредба № 30 за експресно изпращане на пробите не по-късно от едно денонощие след вземането им. Обстоятелството ,че това не е станало с транспорт на лечебното заведение, не е от естество да опорочи годността на пробите или да породи разумни съмнения за тяхната манипулация при положение, че в протоколите за двукратното им химическо изследване е отразено съответствие на опаковката с разпоредбите на Наредба № 30 . Обобщено , изводът на двете предходни инстанции,че в кръвта на подсъдимия по надлежния ред е установена концентрация на алкохол от 2,27 на хиляда, е изграден върху логичен , обективен и всестранен анализ на доказателствените факти при точно спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съда. Не са допуснати нарушения при приложението на закона и при спазване на процесуалните правила, които биха могли да се субсумират под текста на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и да послужат като основания за възобновяване на наказателното производство съгласно чл. 422, `ал.1 , т.5 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Г. Ч. за възобновяване на производството по нохд № 1390/ 2009г. на Районния съд в[населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.