О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№173
София, 15.03.2010 г.
Върховният касационен
съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети
февруари през 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ЦАЧЕВА
АЛБЕНА
БОНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 749 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от В. Г. И. и И. Н. И. против определение № 383/01.04.2009 г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, пети състав, постановено по ч.гр.д. № 2029/2008 г.
С определение от 13.01.2009 г. по ч.гр.д. № 2029/2008 г. апелативният съд се е произнесъл по частна жалба на О. Н. като майка и законен представител на Е. И. против определение на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на иск по висящо гр.д. № 4783/2007 г.
То е изменено по реда на чл. 248 ГПК с акта, срещу който е подадена настоящата частна жалба, като апелативният съд е осъдил В. Г. И. и И. Н. И. да заплатят на Е. Е. И. , действаща чрез нейната майка и законен представител О. В. Н. разноски в размер на 730 лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност.
Възражението за недопустимост на частната жалба е неоснователно.
Определението на апелативния съд, което е изменено по реда на чл. 248 ГПК не е изключено от проверката на касационната инстанция, поради което на такъв подлежи и съдебният акт в частта за разноските, независимо дали те са присъдени с него или допълнително - 248, ал. 3 ГПК.
Спазени са и другите условия за допустимост на частната жалба – подадена е в срок и изхожда от легитимирани страни.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Разноските, които са присъдени с атакувания акт, са сторени в производството по обжалване на определение по чл. 389 ГПК – обезпечение на иск по висящо дело. Отговорността за тях се определя едва с крайния акт, с който се решава материално правния спор или евентуално се туря край на исковото производство и зависи именно от резултата по тях според правилата на чл. 78 ГПК.
Вярно е, че обезпечителното производство е самостоятелно съдебно производство, различно от исковото. В същото време, неговата цел е да осигури предприетата или очаквана защита на правото, което то предстои да получи чрез исковия или изпълнителния процес. Обезпечителното производство е една от трите основни форми, чрез които гражданският процес се противопоставя на незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения, а именно на поведението, насочено към осуетяване на защитата на нуждаещото се от такава право.
Обезпечителният процес, както исковия, и изпълнителния процес, могат да се противопоставят на правонарушението, според проявната му форма поотделно, но ако нуждаещото се от защита право е едновременно и спорно, и заплашено, ще влязат в действие защитата и санкцията на исковия и обезпечителния процес, както е и в случая. В тази хипотеза обезпечителното производство съществува, доколкото съществува исковото производство и е зависимо от резултата по него. Законът предпоставя съществуването на обезпечаваното спорно материално право, като условие за законосъобразността на обезпечителната мярка.
По тази причина, в хипотезата на чл. 398 ГПК не се събира държавна такса от молителя за произнасяне по молбата за обезпечение, която се разглежда в рамките на висящото исково производство, за разлика от производството по обезпечаване на бъдещ иск.
Обжалването е вторично производство, обезпечаващо законосъобразното развитие на съответното гражданско производство. То е момент от развитието на гражданския процес. Ето защо и разноските, сторени при обжалването са възлагат в тежест на страната отново според решението по материалноправния спор. Актът, който е изменен по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК не дава разрешение по материалноправния спор, за да се прилага и нормата на чл. 81 ГПК.
Само в изрично изброените от законодателя хипотези, в които случаят не попада, тежестта за разноските се определя не според изхода по спора. /напр. ищецът винаги отговаря, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска; отговорността за разноските се възлагат винаги на страната, която стане причина за отлагане на делото с неоснователни искания, независимо от крайния резултат; специални правила за разпределение на разноските в някои особени производство - брачен, делбен процес/.
В заключение, определението на апелативния съд се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Разноските, сторени от страните по ч.гр.д. № 2029/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд следва да бъдат възложени със съдебното решение според изхода по материално-правния спор.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 383/01.04.2009 г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, пети състав, постановено по ч.гр.д. № 2029/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: