Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 660_17_opr_chj_274(3)&129(3)[електронна поща] О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53 София, 15.03. 2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 660 /2017 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. А. Р. срещу определение от 30.06.2016 г. по ч.гр.д. № 512 /2016 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 12.05.2016 г. по гр.д. № 1911 /2015 г. на Районен съд Горна Оряховица, с което на основание чл.129,ал.3 ГПК е върната исковата молба на Д. А. Р. поради неотстраняване на нередовности. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, защото исковата молба не е нередовна – имотът е индивидуализиран, посочено основанието за нищожност на договора и се иска обявяване на нищожност на договор и отстъпване на собствеността и предаване на владението на имот. Частният жалбоподател извежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна Р. М. В. не е подал отговор на частната жалба. Въззивният съд е приел, че исковата молба е била нередовна, първоинстанционният съд е изпълнил правилно задълженията си – оставил я е без движение и е дал точни указания за отстраняване на нередовности, определил е срокове за това и е посочил последиците от неизпълнението на указанията. След това първоинстанционният съд правилно е приел, че при неуточнени задължителни елементи от исковата претенция – цена на иска, претендираният имот не е индивидуализиран, производството по исковата молба не може да продължи и е приложил санкцията по чл.129,ал.3 ГПК законосъобразно. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда процесуалноправен въпрос по приложението на чл.129,ал.3 ГПК : подлежи ли на връщане исковата молба, когато ищецът е отстранил недостатъците съобразно дадените му указания. Въпросът е разрешен в противоречие с определение № 172 от 29.02.2012 г. по ч.гр.д. № 741 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК и на решение № 593 от 07.11.2010 г. по гр.д. № 1484 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, към което цитираното определение на ВКС препраща, с което е прието обратното – че в тези случаи съдът следва да определи правната квалификация и да се произнесе по правния спор. По основателността на частната жалба: Предявените искове са за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба, съставен във формата на нотариален акт и за ревандикация на недвижим имот. Фактическите твърдения, на които е основаван искът за нищожност на договора за покупко-продажба, са изложени в исковата молба и в допълнителна молба - уточнение. Ревандикационният иск е основан на твърдения, че ищецът е един от реституираните собственици, а ответникът не е собственик, защото е сключил договор за придобиването му с лице, което не е било собственик – не е владяла имота, поради което не е могла да го придобие по давност, съответно да прехвърли на ответника собствеността. Ответникът владее имота след сключването на договор за покупко-продажбата му – без основание, тъй като не е придобил собствеността му. Недвижимият имот е индивидуализиран чрез посочване на вида му – нива, посочване на землището на населеното място, в което се намира нивата, посочване на планоснимачния номер на имота, на площта му и на границите му, които са посочени чрез посочване на планоснимачните номера на съседните имоти (с които граничи). Описаният по този начин имот е достатъчно индивидуализиран. Основателен е доводът, че описанието съответства на това в представеното решение на поземлена комисия и на това в нотариалния акт, съставен за покупко-продажбата. Представена е и данъчна оценка за имота – за 1 791.50 лева и в изпълнение на указанията на съда са представени общо две вносни бележка за заплатени общо 100 лева (два пъти по 50 лева) за държавна такса за предявените искове. Настоящата инстанция намира, че при тези констатации изводът на въззивния съд, че нередовностите на исковата молба не са отстранени – че ищецът не е посочила цена на иска и не е индивидуализирала процесния имот в достатъчна степен, е незаконосъобразен. С посочване на данъчната оценка на недвижимия имот (чл.69,ал.1,т.2 и т.4 ГПК) и след изпълнение на указанията на първоинстанционния съд за внасяне на определената от него държавна такса, следва да се счита, че ищецът е изпълнил указанията за посочване на цената на исковете. Поземленият имот е индивидуализиран напълно в съответствие с указанията с посочване на вида му – нива, посочване на землището на населеното място, в което се намира нивата, посочване на планоснимачния му номер (на имота) и на границите му чрез посочване на планоснимачните номера на съседните имоти (с които граничи), както и на площта му. От това следва изводът, че обжалваното определение е незаконосъобразно, както и потвърденото с него определение. Те следва да се отменят, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Относно правната квалификация на иска за нищожност съдът следва да съобрази приетото в цитираните определение и решение на ВКС. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.06.2016 г. по ч.гр.д. № 512 /2016 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о.. ОТМЕНЯ определение от 30.06.2016 г. по ч.гр.д. № 512 /2016 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о. и потвърденото с него определение от 12.05.2016 г. по гр.д. № 1911 /2015 г. на Районен съд Горна Оряховица. Връща делото на Районен съд Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.