Р Е Ш Е Н И Е
№ 852
София, 27.10.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА
ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3932 по описа за 2008г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, т.4 от ГПК.
Образувано е по молба на Е. В. К. и В. Х. К. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 25.03.2005г. по гр.д. №1747/04г. на Варненския окръжен съд. С него на основание чл.135 от ЗЗД е било обявено за относително недействително спрямо ищеца К. В. Б. дарението на недвижим имот в гр. В., извършено от молителите в полза на техните деца. Прието е, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата Е, тъй като в негова полза е издаден изпълнителен лист по гр.д. №472/02г. на СРС, 62 с-в за сумата от 210 500лв., въз основа на три броя записи на заповед от 13.09.2000г., подписани от К. , а извършеното от молителите дарение на недвижим имот го уврежда, тъй като го лишава от възможността да насочи изпълнение за паричното си вземане върху него.
Молбата за отмяна се основава на обстоятелството, че след влизане в сила на атакуваното решение по чл.135 от ЗЗД са влезли в сила две други решения, с които е признато за установено по отношение на К. В. Б. , че издадените от Е. В. К. три броя записи на заповед от 13.09.2000г. са нищожни. Два от тях са предмет на решение №340 от 20.12.06г. по т.д. №198/05г. на Пловдивския окръжен съд, влязло в сила на 18.06.08г., а третият – предмет на окончателното решение №276 от 18.07.06г. по т.д. №562/05г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
Ответниците в производството К. В. Б., Х. В. К. и Г. В. К. не вземат становище по молбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че молбата за отмяна е по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, а не по т.1, както неправилно поддържат молителите. Касае се за съдебни решения по дела, едното от които има преюдициално значение по отношение на другото, при които спорът е бил разрешен по различен начин – в производството по чл.135 от ЗЗД е прието, че К. В. Б. има качеството на кредитор спрямо Е. В. К., която е издала в негова полза три броя записи на заповед от 13.09.2000г., а в производството по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, вр.чл.535 от ТЗ е прието, че тези записи са нищожни и следователно по тях Е. К. нищо не дължи на К. Б. Решенията по двете преюдициални дела са постановени и са влезли в сила след влизане в сила на решението по чл.135 от ЗЗД, затова те не биха могли да попаднат в кръга на доказателствата по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – този текст има предвид само доказателства, които са съществували при висящността на правния спор в инстанциите по същество, но въпреки положените усилия на страната, тя не е могла да узнае за тях или да се снабди своевременно с тях и да ги представи пред съда.
По отношение на решението по чл.535 от ТЗ от 18.07.06г. по т.д. №562/05г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл.135 от ЗЗД по гр.д. №1747/04г. на Варненския окръжен съд се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молителите са сезирали ВКС с предходна молба за отмяна от 24.11.06г., основана на същото решение. Тази молба е била оставена без разглеждане поради обстоятелството, че е била просрочена – решение № 299/09.05.2007г. по гр.д. №609/07г. на ВКС, V ГО. С този съдебен акт производството е приключило, изчерпан е процесуалният ред да се иска на това основание отмяна на решението по чл.135 от ЗЗД, ето защо повторно подадената молба на същото основание е недопустима.
По отношение на решението по чл.535 от ТЗ от 20.12.06г. по т.д. №198/05г. на Пловдивския окръжен съд, влязло в сила на 18.06.08г., молбата за отмяна е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.305, т.4 от ГПК и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на решението по чл.535 от ТЗ по т.д. №198/05г. на Пловдивския окръжен съд са били само два от общо трите броя записи на заповед от 13.09.2000г., издадени от Е. К. в полза на К. Б. За да приеме в производството по чл.135 от ЗЗД, че Б. има качеството на кредитор по отношение на К. , съдът е изхождал от цялото задължение, формирано от сумите по трите броя записи на заповед. Дори за две от тях да е налице основанието по чл.303, т.4 от ГПК за допускане на отмяна, след като това основание не е налице и по отношение на третия запис на заповед, решението по чл.135 от ЗЗД не може да бъде отменено. Това е така, тъй като качеството на кредитор зависи от сумите по всеки един от записите на заповед. Ето защо противоречието между обуславящото решение по т.д. №198/05г. на Пловдивския окръжен съд и атакуваното в настоящото производство решение от 25.03.2005г. по гр.д. №1747/04г. на Варненския окръжен съд не е достатъчно, за да се постанови отмяна на второто от тях.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Е. В. К. и В. Х. К. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 25.03.2005г. по гр.д. №1747/04г. на Варненския окръжен съд, основана на твърдения за противоречие с влязлото в сила решение №276 от 18.07.06г. по т.д. №562/05г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
В тази част решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. В. К. и В. Х. К. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 25.03.2005г. по гр.д. №1747/04г. на Варненския окръжен съд, основана на твърдения за противоречие с влязлото в сила решение №340 от 20.12.06г. по т.д. №198/05г. на Пловдивския окръжен съд.
В тази част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.