Р Е Ш Е Н И Е                                                                           № 573                                       София, 21.06.2010 година                                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                     Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                         при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 641 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Х. от гр. Р.срещу решение №37 от 28.01.2009г. по гр.д. №20/2009г. на Русенския окръжен съд, с което е бил отхвърлен искът и за собственост на ½ ид.част от гараж, находящ се в сградата на ЖСК “Х” в гр. Р.. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и за необоснованост. Съдът не отчел обстоятелството, че ищцата е била член на ЖСК още при създаването му и е направила паричната вноска за този гараж преди сключването на брака и с ответника. Неправилен бил изводът на съда, че ответникът валидно е приет за член-кооператор в ЖСК и че гаражът се е включил в съпружеската имуществена общност на страните. Ответникът оспорва жалбата. Позовава се на членствено правоотношение с ЖСК, даващо му право да получи при разпределението спорния гараж в съпружеска имуществена общност с жалбоподателката, както и на обстоятелството, че по време на брака е теглен и изплащан заем за покриване на вноските в ЖСК за този гараж. С определение №875 от 18.08.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, по въпроса за собствеността на имот, придобит от съпрузи чрез членство в ЖСК, когато вноската за този обект е изплатена само от единия съпруг преди сключване на брака. Прието е, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение №737 от 21.12.02г. по гр.д. №374/02г. на ВКС, І ГО. При разглеждане на касационната жалба по същество, настоящият състав счита на основание чл.291, т.3 от ГПК, че практиката в посоченото решение на ВКС е неприложима на този етап от спора по настоящото дело. С това решение е прието, че лична собственост на единия съпруг е жилището, придобито от ЖСК, когато стойността е покрита с личните му средства или със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден по време на брака и заемът е издължен по същото време. По настоящото дело съдът не се е занимавал с твърдението на ищцата за наличие на пълна трансформация на лични нейни средства в придобиване на процесния гараж, тъй като то не е било въведено по съответния процесуален ред и по него не се е развило състезателно производство. Съдебните решения на двете предходни инстанции са постановени по нередовна искова молба. В нея ищцата е изложила твърдение, че е собственик на спорния гараж, че с ответника са бивши съпрузи и че след развода им той ползва гаража без основание. Не е посочила обстоятелствата, от които произтича правото и на собственост върху гаража. Тази нередовност на исковата молба не е била отстранена нито от първата, нито от втората инстанция. Неправилно въззивният съд е приел, че ищцата не е твърдяла изплащане на вноската за гаража с нейни лични средства – такива твърдения се съдържат във въззивната жалба, към която е приложено и писмено доказателство за извършеното плащане. При нередовна искова молба обаче, ответникът не е могъл своевременно да вземе адекватно становище по предявения иск и да ангажира доказателства в съответствие със защитната си теза. Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да даде указания на ищцата да отстрани нередовността на исковата молба, като изложи обстоятелствата, от които произтича правото и на собственост върху спорния гараж, след което съдът да се произнесе в рамките на така очертания спор за собственост. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.4, вр.чл.270, ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,   Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №37 от 28.01.2009г. по гр.д. №20/2009г. на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск след отстраняване недостатъците на исковата молба. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: