Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
София,03.06.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 16.04.2019 година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1892 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ВИЛИДЖ ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД, гр.Варна против въззивното решение на Софийски градски съд № 1879 от 26.03.2018 г., по гр.д.№ 14027/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № 150227 от 19.06.2017 г., по гр.д.№ 2424/2014 г. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, [населено място] обективно кумулативно съединени искове: по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 24 168.16 лв.- платена авансово цена по сключен между страните борсов договор № 242 от 22.02.2013 г. ; по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 201.80 лв., обезщетение за забава за периода 23.12.2013 г. -24.01.2014 г., като в тежест на дружеството жалбоподател са поставени деловодните разноски за двете инстанции общ размер от 400 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че доколкото приложените по делото протоколи за освидетелстване на процесната дървесина са съставени преди нейното добиване и извозване от сечището, не съществува практическа възможност същите да касаят и количеството дървесина по четирите приемо- предавателни протоколи, представени от ответника.
Счита, че възприемайки соченото разрешение въззивният съд не е разбрал същността на технологичния процес на извършената сеч. Поради това неаргументирано събирайки количествата дървесина отразена в приемо- предавателните протоколи и тази в протокола за освидетелстване на сечта и без да обсъди отделните етапи на дърводобивния процес и приложените в тази вр. официални документи, е счел за правно важим за изпълнението на длъжника сумарния им обем.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 29 от 15. 01. 2019 г. на основание чл. 280, ал.1 ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 3/73 г. на ОСГТК на ВКС по значимия за изхода на делото въпрос на материалното право: „По какъв начин следва да се определи критерия”незначителност”в хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД и кои са обективните дадености, преценявани във вр. с интереса на кредитора?”.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на въведените касационни основания. В проведеното по делото открито съдебно заседание не излага допълнителни правни съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
І. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
Съгласно задължителните постановки в ППВС № 3 от 29.03.1973 г. разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, според която не се допуска разваляне на договора, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, е израз на основания принцип на облигационното право, изискващ изпълнение на поетите с договора задължения и постигане на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването му. Затова и преценката дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености.
С формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС, израз на която са решения: № 318 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 273 / 2012 г., IV г. о.; № 102 от 03.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/09 г., II т. о. и № 78 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 379 / 2015 г., II г. о. и др. възприетото разрешение в задължителната съдебна практика е доразвито в смисъл, че прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД винаги изисква преценка за съотношението между изпълнена и неизпълнена част от задължението, но която да е в пряка зависимост от вида на договора и характера на задължението. В сочената хипотеза по аналогия следва да се съобрази изричната уредба на чл.206, ал.1 ЗЗД, относима към продажбата на изплащане, при която частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, когато неплатените вноски надвишават 1/5 от цената на вещта. Следователно неизпълнение над 20% от дължимата престация при този вид договори се възприема за съществено. Соченият подход следва да намери приложение и тогава, когато дължимият резултат от страна по двустранен договор е за престиране изработка на определена вещ или услуга. Това означава, че когато основанието е получаване на готов продукт на определена стойност стандарт при оценка на неизпълнението трябва да е общата стойност на дължимата престация.
Затова е в противоречие със закона да се приеме, че когато неизпълненото отговаря на 1/5 или повече от стойността на договора, съобразена с вид на същия и действителната воля на съконтрахентите, обективирана в конкретните договорни клаузи, интересът на кредитора не е съществено засегнат. В този случай правилото на чл.87, ал.4 ЗЗД е неприложимо.
ІІ. По основателността на касационните оплаквания:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт на Софийски районен съд, с който е отхвърлен кондикционния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, решаващият състав на Софийски градски съд е споделил фактическите и правни изводи на първата инстанция за отсъствие на предпоставките на закона за разваляне на сключения на 22.02.2013 г. борсов договор между страните и приемайки, че не е необходимо ново обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните е препратил изцяло към мотивите на първостепенния съд по правилото на чл. 272 ГПК.
Допълнителни съображения е изложил единствено относно съотношението между стойността на договорената и авансово платената цена и цената на доставеното количество дървесина, като е определил последното въз основа на приложени по делото четири броя приемо- предавателни протоколи от м. 04.2013 г. и м. 06.2013 г., 9 бр. протокола за освидетелстване на сечищата от м.09.2013 г.,издадени от комисия към „Изпълнителна агенция по горите” Р.- Варна и първоначалното заключение на изслушаната съдебно- техническа експертиза. Приел е, че доколкото извършената стойностна съпоставка сочи на незначително спрямо интереса на кредитора неизпълнение от 1/10 , предприетото разваляне на процесния договор се явява неуспешно,поради ограничението на чл. 87, ал.4 ЗЗД - обстоятелство, изключващо в полза на ищеца да е надлежно възникнало субективно потестативно право на едностранно разваляне на процесната продажба, независимо от естеството й. При обосноваване на изградения краен правен извод за незначително, спрямо интереса на кредитора, длъжниково неизпълнение въззивната инстанция е преценил за неоснователни доводите на ищеца, че с двете категории документи – частни свидетелстващи и официални по см. на чл.179, ал.1 ГПК, издадени от „И.” се удостоверява едно и също, а не различни количества добита и превозена дървесина, поради което не следва описаните в тях куб.м. да се сборуват. Посочено е, че доколкото протоколите за освидетелстване следват по дата приемо - предавателните протоколи, неоспорени в процеса, то предадената на ищеца дървесина несъмнено не се изчерпва само с тази, описана в официалните документи. Следователно съществуването на валидно възникналото от процесния договор правоотношение между страните, което не е могло да бъде успешно развалено изключва, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, да са осъществени и елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Изводът на въззивния съд, че развалянето на процесния договор е недопустимо, с оглед ограничението на чл.87, ал.4 ЗЗД, е направен в противоречие със закона и в нарушение на съществените процесуални правила на чл.12 ГПК и на чл.195 ГПК, поради което оплакванията на касатора в тази насока са основателни.
При обосноваването му решаващият състав на СГС не е взел предвид и обсъдил както повторното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в което количествата предадена дървесина значително се различават от приетото в първоначалното заключение, необосновано възприето от решаващия съд при определяне стойността на неизпълнената част от задължението на длъжника, така и приложените по делото писмени доказателства, удостоверяващи обема на отсечената едра дървесина, съобразно надлежно издадени позволителни за сеч. Изцяло невярно е и отразеното в мотивите на въззивния съдебен акт, че и в повторното заключение на съдебно-техническата експертиза количеството добита и предадена на ищцовото търговско дружество едра тополова дървесина е 928.90 куб метри, колкото първоначално посочената от вещото лице. При извеждане на този фактически извод СГС неаргументирано е пренебрегнал отразеното в заключението таблично цифрово разграничение, според което само 777.04 куб.м. от общите 928.90 куб.м. е с характеристика на едра дървесина, като 151.86 куб.м. са ”дърва”. Какъв е смисълът на така употребеното понятие „дърва”, явно възпроизведено от протоколите за освидетелстване, издадени от комисия на „И.”, спрямо използваното в приложената към договора спецификация „дребна дървесина – коренища, храсти и израстляци” и действителната обща воля на съконтрахентите в тази насока също е останало неизяснено.
Нещо повече, от съпоставката на горепосочените данни с непълните и противоречиви, спрямо първоначалното заключение на съдебно- техническата експертиза, констатации на вещото лице и дадените обяснения в съдебно заседание от 18.11.2016 г. относно спецификата на технологичен процес на сеч за добиване на доставения на ищеца продукт, различаващи се от отразеното в повторната приета от СРС специализирана експертиза дават основание да се приеме, че основният спорен въпрос е останал неизяснен и е съществувала необходимост от служебно назначаване на разширена съдебно-техническа експертиза, обстоятелство несъобразено въззивният съд въпреки изрично въведеното с въззивната жалба оплакване в тази насока. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е изричното становище на в.л. в проведеното пред СРС заседание от 18. 11. 2016 г., че за него е невъзможно да установи дали се касае до един и същи обем реално изсечена дървесина,материализиран в отделните приложени документи, който е и основаният спорен между страните в процеса, относим към изхода на делото. Доколкото за отговора същия са необходими специални знания създадената от процесуалния закон възможност съдът сам да назначи съответната експертиза, в случая се превръща в негово задължение, произтичащо от императивната разпоредба на чл. 7 ГПК, във вр. с чл. 195, ал. 1 ГПК и той по свой почин, е длъжен да я назначи щом не притежава нужните специализирани познания
По въпроса за задължението на съда да назначи служебно съответна експертиза, вкл. допълнителна или повторна, както и предпоставките за възлагането им от съда, вкл. въззивния и за задължението му и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача е формирана както задължителна, така и трайно непротиворечива практика на ВКС, с която въззивният съд отново не се е съобразил. Израз на същата са т.3 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 от ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК и в постановените по реда на чл.290 ГПК служебно известни на настоящи съдебен състав решения : № 108 от 16. 05.2011 г., по гр.д.№ 1814/2009 на ІV г.о; № 457 от 01.07.2010 г. по гр. д.№ 1264 /2009 г. на ІІІ г.о.; № 144 от 07.10.10 г. , по т.д.№ 806/2009 г.; № 145 от 21.04.14 г. , по т.д. №4726/2013 г.,на ІV г.о. ; № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/13 г. на І г.о. ; № 148 от 06.02.2017 г., по т.д.№ 2637/2015 г. на ІІ т.о. и мн.други.
В заключение, обжалваното въззивно решение следва да бъде касирано, поради допуснатите нарушения на закона и на съществени процесуални правила на чл.195 ГПК и на чл.12 ГПК. С оглед необходимостта от събиране на нови доказателства и обсъждането им, наред с доводите и възраженията на страните, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС.
При новото разглеждане на делото въззивният съд, на ос.чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд № 1879 от 26. 03.2018 г., по гр.д.№ 14027/2017 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|