Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * неимуществени вреди * незаконно обвинение * правомощия на въззивната инстанция * причинно-следствена връзка * отговорност на държавата за вреди


Р Е Ш Е Н И Е




№ 200


София, 26.10.2018 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Антонова изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 669/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на РБ срещу решение № 212 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 403/2017 г. на Апелативен съд П., с което се потвърждава решение № 662 от 26.05.2017 г. по гр.д. № 1396/2016 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която е уважен предявения иск на И. В. У. срещу П. на Република България за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в размер на 15 000 лева.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса за необходимостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата по ЗОДОВ и вредите на пострадалия.
Отговор на поставения въпрос е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, според което при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Указанията в тълкувателното постановление на пленума на Върховния съд се прилагат последователно в задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд - т.19 на ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, т.е. формира собствени изводи за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди на пострадалия. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение вида и тежестта на обвинението и постановената мярка за неотклонение, дали наказателното преследване е приключило в разумен срок, както и поведението на обвиненото лице, включително степента на въздействие на наказателната репресия върху неговия личен и професионален живот. С разясненията в ППВС № 4/23.12.1968 г. се посочва също, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. Само когато единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия държавата се освобождава от отговорност или се намалява в случаите, при които се установи съпричиняване на вредоносния резултат - ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем и е взета мярка за неотклонение „подписка” с постановление от 10.02.2011 г. /приложено по гр.д. № 1396/2016 г. - лист 133/ за престъпление по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по нохд № 980/2014 г. на Районен съд Враца, която е потвърдена от въззивната инстанция и е в сила от 08.05.2015 г. С оглед конкретните обстоятелства за продължителността на наказателното преследване, задържането на ищеца за 24 часа на 06.07.2010 г., както и постановената по отношение на него мярка за неотклонение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за обема на вредите от повдигането и поддържането на незаконното обвинение и е потвърдил решението за присъждане на обезщетение на пострадалия от 15 000 лева за времето от образуване на наказателното производство до влизане в сила на оправдателната присъда.
С оглед на дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато незаконно обвинение от прокуратурата, по което е постановена оправдателна присъда. Правилно са възприети релевантните за случая обстоятелства, във връзка с тежестта на обвинението, степента на неоправданата наказателна репресия, но при определяне размера на дължимото обезщетение, въззивният съд неправилно е преценил продължителността на наказателното преследване и доколко негативните изживявания на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението на прокуратурата. В тази връзка, доводите в касационната жалба, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на обезщетение на неимуществените вреди, поради липсата на доказана причинно-следствена връзка между обвинението и установените по делото вреди на ищеца, следва да се приемат за основателни. Въззивният съд неправилно е приел началния момент, от който се дължи обезщетение за вредите по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем по чл.234, ал.1 НК с постановление от 10.02.2011 г., а не както се твърди в решението – 06.10.2010 г., т.е. обезщетението се дължи за периода от 4 години и 3 месеца до влизане в сила на оправдателната присъда по делото, което е водено и срещу други лица. Незаконното повдигане и поддържане на обвинение несъмнено е увреждащо действие, което засяга личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието от наказателната репресия не може да се приеме за значително по обем, когато твърденията за увреждащи последици не се подкрепят от доказателствения материал по делото, както е в случая - публикациите в печатни и електронни издания за образуваното срещу ищеца дело, според твърденията му в исковата молба са резултат от изявления на министъра на вътрешните работи по същото време и веднага след като получавал на домашния адрес призовки от МВР В. или от съда, тъй като дълги години е бил на ръководни длъжности в полицията. При тези данни, негативниге изживявания от разпространената в медиите полицейска акция, засягащи името и авторитета на бившия полицейски служител, не са в причинно-следствена връзка с процесуално-следствените действия на прокуратурата, доколкото липсват доказателства информацията да е била разпространена от нейни служители. Съдът е длъжен да присъди обезщетение на пострадалия при съобразяване с релевантните за спора обстоятелствата, които в случая не са отчетени правилно - наказателното преследване не е продължило в неразумни срокове, постановената мярка за процесуалната принуда е най-ниската, с изключение на първоначалното задържане за 24 часа и липсват необратими проявления в здравословното и емоционално състояние на обвинения, освен обичайните, които неизбежно съпътстват наказателната репресия. При съвкупната преценка на тези обстоятелства и липсата на доказателства за налагане на други мерки на процесуална принуда от страна на прокуратурата, настоящият състав на ВКС приема, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца от конкретното обвинение е в размер на 5000 лева, които се дължат за причинените морални вреди и уронване на доброто му име в обществото.
Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която е уважена претенцията над този размер поради необоснованото завишаване на присъденото обезщетение, като в останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 212/08.11.2017 г. по гр.д. № 403/2017 г. на Апелативен съд П., с което се потвърждава решение № 662 от 26.05.2017 г. по гр.д. № 1396/2016 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която е уважен иска на И. В. У. срещу П. на Р.Б., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до присъдените 15 000 лева и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на И. В. У., ЕГН [ЕГН] срещу П. на Р.Б. за обезщетение на причинени неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева /над дължимите 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 212/08.11.2017 г. по гр.д. № 403/2017 г. на Апелативен съд П. в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.