2 Решение по т.д.№ 2844/2019 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 27.11.2020 2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова пр участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2844 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано по молбата на „А. С.”ООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на Решение № 422 от 29.02.2016 год. по т.д.№ 6614/2015 год. на Софийски градски съд. С това решение, постановеното по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от съдружника-управител Л. П. Б. срещу „А. С.”ООД е било отменено решението на общото събрание (ОС) на дружеството от 08.10.2015 год. за търсене на отговорност от съдружника Б.. Твърдението на молителя, чрез съдружника-управител В. Л. е, че е узнал за решението на 08.08.2019 год. Това е датата на която узнал и за производството по чл.74 ал.1 ТЗ. Молбата за отмяна се основава на твърдението, че е било нарушено правото на участие на дружеството в производството по чл.74 ал.1 ТЗ, поради това, че „А. С.”ООД е с вписан адрес на управление в имот, който е собственост на съдружника Б.. До този имот другият управляващ съдружник Л. нямал достъп, поради това и призовките и съобщенията били залепвани на основание и по реда на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 ГПК. По отношение на съобщението за изготвянето на решението е приложен чл.50 ал.2 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Л. Б., чрез процесуалния си представител изразява становище, че тя е неоснователно. Правото на участие на дружеството в процеса не е било нарушено, поради това, че призоваването е било на регистрирания адрес на дружеството, обстоятелството, че собственикът на имота е родственик на другия съдружник е било известно на молителя и недобросъвестни действия от страна на този собственик не са доказани. Има искане за присъждане на разноски. Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е неоснователна, произтича от следното: Съдружници с равни дялове в „А. С.”ООД са Л. Б. и В. Л.. Двамата имат качеството на управители и управляват дружеството заедно и поотделно. Страни по т.д.№ 6614/2015 год. по описа на Софийски градски съд са Л. Б. в качеството на ищец и „А. С.”ООД в качеството на ответник. За ищеца е посочен съдебен адрес – адресът на представляващото го адвокатско дружество. Като адрес за призоваване на ответника е посочен адресът на управление на дружеството, който е вписан в Търговския регистър, а именно [улица] ет.9 ап.31 в [населено място]. Няма спор, а и от данните в търговския регистър, които са публични е видно, че не се касае за новорегистриран адрес на управление. Този адрес е елемент от съдържанието на дружествения договор от 29.09.2000 год. – чл.115 т.1 ТЗ. Тезата за нарушено право на участие в процеса се основава не нарушаване на чл. 50 ал.1 ГПК от страна на съда, а на обстоятелството, че ответното дружество, чрез управителя Л. е било лишено от достъп до адреса на управление, поради това, че имотът в който се помещава е собственост на другия съдружник. Поради това, по отношение на съобщенията е прилагана процедурата по чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1 ГПК. Видно от книжата по делото, залепването на уведомленията е било върху входната врата на блока, доколкото тя е била заключена и връчителят не е имал достъп до апартамента. От доказателствата, представени в настоящето производство е установено, че апартамент № 31 на [улица] собственост на трето на спора лице Е. Б. – брат на ищеца по делото. Становището на съдебния състав за неоснователност на молбата за отмяна произтича от преценката за липса на нарушения на съдопроизводствените правила от страна на Софийски градски съд, които да са осуетили участието на „А. С.”ООД в процеса. Търговското дружество е било призовавано на вписания в търговския регистър адрес на управление и при липса на достъп до адреса, правилно е била приложена процедурата по чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1 ГПК. За съда не съществува задължението да установява собствеността или държането на имота и с оглед на това да приложи и друг способ за призоваване. Вярно е, че в това производство дружеството е следвало да бъде представлявано от съдружника Л., доколкото другият управляващ съдружник Б. е имал качеството на ищец. Съдът би допуснал нарушение, ако книжата за ответника биха били връчени на Б. в качеството му на управител на „А. С.”ООД и той би счел това връчване за редовно, но пред тази хипотеза в случая не сме изправени. На второ място, обстоятелството, че адресът на управление е в имот, принадлежащ на другия съдружник или негов родственик, е бил известен на съдружника Л. и няма данни той да е предприемал действия за промяна. Различно би било и ако биха били ангажирани доказателства, че Л. е предприемал действия да си осигури достъп до имота в качеството на управител и такъв му е бил отказван. Такива доказателства не са ангажирани, а липсват и твърдения за неправомерно осуетен достъп до адреса на управление. С оглед изхода на спора, молителят ще следва да заплати на ответника по молбата направените по делото разноски в размер на 1500 лв., съобразно възнаграждението на адв. С., чието плащане е удостоверено в договора за правна помощ от 22.10.2019 год. Предвид на гореизложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на „А. С.”ООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на Решение № 422 от 29.02.2016 год. по т.д.№ 6614/2015 год. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА „А. С.”ООД да заплати на Л. П. Б. сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.