6 Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 22 февруари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 984 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в решението). Производството е образувано по касационна жалба на ищцата по делото П. С. П. срещу решение № 7564/17.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 129/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). С определение № 1024/06.11.2017 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, като е потвърдено решение № 65/19.10.2015 г. по гр. дело № 70022/2014 г. на Софийския районен съд (СРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу [фирма], осъдителен иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение в размер 9 500 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 10.10.2012 г., и относно разноските по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на тази част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът [фирма] не е подал отговор на касационната жалба и не взема становище по нея. С посоченото по-горе определение по чл. 288 от ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство. Първоинстанционният съд по делото е отхвърлил иска на жалбоподателката за обезщетение за процесните неимуществени вреди, като е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест в производството, не е доказала по пътя на пълно и главно доказване, възложените ѝ с доклада по делото обстоятелства – за наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от нея претърпени болки и страдания, и установената по делото трудова злополука; приел е също, че не са установени с годни доказателства, твърдените в исковата молба негативни преживявания, въпреки че съдът с доклада си е указал на ищцата, че не сочи такива доказателства. Във въззивната си жалба ищцата е изложила оплаквания за необоснованост на горните решаващи изводи на СРС. В тази връзка е поддържала, че е налице противоречие в мотивите – от една страна съдът е цитирал заключението на вещото лице д-р Д., че признатата трудова злополука може да се яви като провокиращ момент на обостряне на съществуващата неврологична диагноза „световъртеж от централен произход“, а от друга страна е приел, че вещото лице категорично отричало причинно-следствена връзка, каквото категорично становище вещото лице няма и в съдебното заседание. Във въззивната си жалба ищцата е изложила и оплаквания, че първоинстанционият съд е направил заключения само въз основата на предположения и някои некатегорични изявления на вещото лице, като приемането за безспорен факт, че обостреният максимиларен синузит имал хроничен характер и можел да допринесе за оплакванията от главоболие и тежест в дясната лицева половина. По повод изводите на СРС, че няма доказателства за процесните болки и страдания, с въззивната си жалба ищцата е представила писмени доказателства – четири епикризи, две от които са за болнично лечение на същата през периодите 12-16.06.2015 г. и 10-13.11.2015 г., т.е. – след приключването на съдебното дирене пред първата инстанция в откритото съдебно заседание от 10.06.2015 г. Също с въззивната си жалба ищцата е поискала и разпит на един свидетел, както и допускането на нова съдебно-медицинска експертиза, която да бъде извършена от специалист доктор-отоневролог – с оглед доказване на процесните неимуществени вреди и причинната връзка между тях и установената по делото трудова злополука. С разпореждане № 1011/11.01.2016 г. въззивният съд е оставил без уважение тези доказателствени искания на жалбоподателката-ищца, по съображения, че същите са преклудирани, като е приел и че не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. С обжалваното въззивно решение СГС е препратил към това свое разпореждане, като по реда на чл. 272 от ГПК е споделил решаващите изводи на първата инстанция, че жалбоподателката-ищца не е доказала по делото наличието на причинно-следствена връзка между установената по делото трудова злополука и твърдените от нея процесни неимуществени вреди. Въззивният съд е изложил и съображения за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил поставения по делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 266 от ГПК – относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство, в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение № 417/12.07.2010 г. по гр. дело № 788/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и т. 3 от тълкувателно решение № 1/09.12.213 г. на ОСГТК на ВКС. В първото от тях е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК, във въззивната жалба се посочват новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, както и че нови доказателства по смисъла на чл. 260, т. 6 от ГПК са доказателствата за нововъзникнали обстоятелства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. В посочената точка от тълкувателното решение е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. От изложеното следва и изводът, че в допуснатата до касационно обжалване негова част, въззивното решение е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266, във вр. с чл. 260, т. 5 и т. 6 от ГПК, въззивният съд не е приел и не е обсъдил в решението си, представените с въззивната жалба, две нови писмени доказателства – епикризите за влошеното здравословно състояние и лечението на жалбоподателката-ищца през периодите 12-16.06.2015 г. и 10-13.11.2015 г. в Отделението по общи и професионални УНГ-болести и отоневрология на Университетска болница МБАЛ [фирма] – С.. Тези обстоятелства несъмнено са свързани с предмета на делото и на доказване по него, и са нови – настъпили са след приключването на съдебното дирене пред първата инстанция в откритото съдебно заседание от 10.06.2015 г., поради което жалбоподателката-ищца не е могла да представи писмените доказателства за тях в първоинстанционното производство, като ги е представила своевременно по делото – с въззивната си жалба. Основателни са и оплакванията в касационната жалба, че също в нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266, във вр. с чл. 195 от ГПК, въззивният съд не е допуснал и изслушал, и поисканата с въззивната жалба, нова съдебно-медицинска експертиза, която да бъде извършена от специалист доктор-отоневролог – с оглед доказване на процесните неимуществени вреди и причинната връзка между тях и установената по делото трудова злополука. Съгласно цитираните по-горе задължителни указания, дадени с т. 3 от тълкувателно решение № 1/09.12.213 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е следвало да допусне тази експертиза както предвид изричните оплаквания във въззивната жалба на ищцата за необосновано – противоречиво обсъждане от първоинстанционния съд на приетото от него заключение на вещото лице д-р Д., което не съдържа категоричен извод за наличието на причинно-следствена връзка между установената по делото процесна трудова злополука, претърпяна от ищцата, и процесните неимуществени вреди, така и предвид представените с въззивната жалба нови писмени доказателства (медицинска документация – двете посочени по-горе епикризи) за тези вреди. Основателни в тази връзка са и оплакванията на жалбоподателката, че и двете съдебни инстанции – предвид направеното от въззивния съд препращане по реда на чл. 272 от ГПК към първоинстанционното решение, необосновано – при наличие на вътрешно противоречие в мотивите им, са обсъдили приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) и заявеното от вещото лице д-р Д. при изслушването ѝ в откритото съдебно заседание. От една страна СГС е приел за установено, че според тази съдебно-медицинска експертиза, извършена по медицинската документация по делото, процесната трудова злополука може да се яви провокиращ момент за обостряне на вече съществуващата неврологична диагноза на ищцата – световъртеж от централен произход в стадий на субкомпенсация, обусловен от промени на съдовете, хранещи мозъка, с локализация – центъра на равновесие, като тези съдове могат да са променени от придружаващите заболявания (АХ-I ст., притискане във връзка с дегенеративните възрастови промени на шийния отдел на гръбначния стълб; обострения максиларен синузит с хроничен характер, който може да допринесе за оплакванията от главоболие и тежест в дясната лицева половина, и предшества инцидента; установената слухова загуба – 20 дб – двустранно, свързана с прешестващи инцидента възпалителни изменения и нямаща остър травматичен характер); като СГС е приел също, че при изслушването ѝ в откритото съдебно заседание, вещото лице д-р Д. не се е отклонила от това свое писмено заключение. От друга страна, въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, където е прието, че със заключението си, предвид и заявеното устно пред съда от вещото лице, то категорично отричало наличие на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и проявилите се във времето при ищцата, симптоми на главоболие, световъртеж, тежест в дясната половина на главата. В тази връзка следва да се има предвид и задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз в решение № 508/18.06.2010 г. по гр. дело № 1411/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: „Допуска се съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.) (чл. 12 и чл. 202 от действащия ГПК), ако съдът възприеме медицинско заключение с даден отговор за „най-вероятна причина”, без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и без да съобрази кои от фактите, респ. връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални (в случая медицински) знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал. Ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най-вероятна”, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване, от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателства по делото, включително при изграждане на извод за причинно-следствена връзка, е задължение на съда.“. Допуснатите от въззивния съд по настоящото дело, нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като при събирането на поисканите с въззивната жалба на ищцата, нови писмени доказателства и нова съдебно-медицинска експертиза, и при тяхното обсъждане от съда в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото, респ. – при правилно обсъждане на вече приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, биха могли да се установят релевантни за спора обстоятелства, които евентуално могат да доведат до различни изводи относно наличието на причинно-следствена връзка между установената по делото процесна трудова злополука, претърпяна от ищцата, и процесните неимуществени вреди – болки и страдания, влошено здравословно състояние на същата. По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК въззивното решение – в допуснатата до касационно обжалване, отхвърлителна част по иска за обезщетение на процесните неимуществени вреди, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатите от въззивния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 266, във вр. с чл. 260, т. 5 и т. 6, и с чл. 195 от ГПК, налагат извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане в същата част от друг въззивен състав на градския съд. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да допусне и да събере двете нови писмени доказателства и новата съдебно-медицинска експертиза, поискани с въззивната жалба на ищцата, като, ако прецени, че е необходимо – да уточни задачите и/или да постави и допълнителни задачи на експертизата. След събирането на поисканите нови доказателства, при постановяването на новото въззивно решение, същите следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност с вече събраните по делото доказателства, като при обсъждането на заключенията на съдебно-медицинските експертизи въззивният съд следва да се съобрази и с цитираното по-горе решение № 508/18.06.2010 г. по гр. дело № 1411/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски пред всяка от съдебните инстанции по делото, включително за настоящото касационно производство. Това налага отмяна на въззивното решение и в частта му относно разноските по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 7564/17.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 129/2016 г. на Софийския градски съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която е отхвърлен, предявеният по делото осъдителен иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение в размер 9 500 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 10.10.2012 г., и относно разноските по делото. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: