Р Е Ш Е Н И Е   №  388   София,  22 октомври  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...двадесет и осми септември......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА…...…и в присъствието на прокурора ….ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ.............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 389 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец П. С. Г. срещу въззивна присъда от 27.04.2009 г. по внохд № 731/2008 г. на Софийския окръжен съд, като бланкетно се претендират нарушения по трите касационни основания. В допълнението към жалбата са конкретизирани оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на присъдата. В съдебно заседание подсъдимият А неговият з. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Същото виждане излага и прокурорът от Върховната касационна прокуратура. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 182/ 16.10.2008 г. по нохд № 356/07 г. Пирдопският районен съд признал подсъдимия А. Р. И. за виновен в това, че на 19.10.2007 г., чрез печатно произведение разгласил позорни обстоятелства за П. Г. в качеството му на длъжностно лице- кмет на община Ч. по повод изпълнението на службата му, като заявил, че “при нас, за да се мине под прага, даден обект се раздробява на подобекти, които се изпълняват от приближени фирми на досегашния кмет или сина му”, както и “освен това не приемам утвърдената от кмета практика, всички автомобили на общината да се зареждат с гориво от бензиностанцията на П. Г. ”- престъпление по чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 НК, като на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. Признал го за невиновен по отношение на третото инкриминирано позорно обстоятелство. Осъдил го да заплати на П. Г. обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на по 300 лв. за всяко от разгласените позорни обстоятелства. С атакуваната присъда Софийският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част и оправдал изцяло подсъдимия И по повдигнатите му обвинения, като отхвърлил и предявения от пострадалия граждански иск. Потвърдил присъдата в оправдателната й част.   Жалбата е неоснователна. Оплакването по касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК се мотивира с доводи за избирателна оценка на гласните доказателствени средства, тъй като са кредитирани показанията на св. Д, а са игнорирани тези на свидетелите П, Е. , И. и Л. Оплакването не почива на данните по делото. Въззивният съд е обсъдил в пълнота всички доказателства по делото, в това число и свидетелските показания. В мотивите си е отделил по-голямо внимание на показанията на св. Д е обосновал защо ги кредитира и не възприема аргументите на първата инстанция в обратния смисъл. Не се констатира обаче избирателен подход към гласните доказателствени средства по отношение на правно релевантния факт, че частният тъжител Г. не притежава бензиностанция, който е приет за доказан от показанията на останалите свидетели. Софийският окръжен съд не е допуснал процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата, поради което липсва основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд не споделя и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Изпълнителното деяние на престъплението клевета по чл.147 НК се изразява в разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или в приписване на престъпление. С клеветата се засяга достойнството на оклеветения, което е неотменно право на личността, гарантирано от Конституцията. За съставомерността на деянието по чл.147 НК е необходимо да са разгласени конкретни факти за оклеветения, които не само да са позорящи от гледна точна на морала, но и да не отговарят на действителността, т.е да са неистински / по аргумент от чл.147 ал.2 НК/. Софийският окръжен съд е приел от правна страна, че първото инкриминирано твърдение не съдържа конкретни факти, свързани с поведението на частния тъжител, поради което не е налице обективния признак на престъплението “клевета”. Настоящият касационен състав не възприема изцяло този извод. Действително изявлението на подсъдимия, направено в интервюто за вестника, изразява критичното му отношение към дейността на общинската администрация във връзка с процедурата по възлагане на обществени поръчки, но същевременно включва и твърдението, че договорите за ремонти на обществени сгради са сключвани с фирми, “приближени на кмета или на сина му”. Съдът обаче, въз основа на анализа на писмените доказателства е установил истинността на този факт, защото и трите договора за ремонти на училището и детската градина в община Ч. са сключени с фирма “Капитал” ООД гр. П., чийто собственик К. М. е роднина по съребрена линия на тъжителя/жалбоподател. Затова споделя крайния извод на контролираната инстанция за обективна несъставомерност по чл.147 НК на първото инкриминирано твърдение. По отношение на второто твърдение, въззивният съд е установил от фактическа страна, че автомобилите на община Ч. действително преимуществено се зареждат с гориво от бензиностанция “Газтрейд, която е собственост не на частния тъжител, а на сина му. Върховният касационен съд, за разлика от въззивния, не счита, че това твърдение съдържа позорящи обстоятелства за личността на П. Г. и поради това не може да се квалифицира като клевета. Чрез него подсъдимият изразява несъгласие с практиката за начина на зареждане на автомобилите на общината, като е неточен по отношение факта за собствеността на бензиностанцията, но разгласените обстоятелства не са позорни от гледна точка на морала, нито са неизвестни за обществеността. Върховният касационен съд се съгласява и с доводите на въззивната инстанция, че несъгласието на политическия опонент с начина на работа на досегашния кмет на общината и отправената критика, съдържаща се в коментираното интервю не включва обидни или клеветнически квалификации, а е в рамките на нормалния и допустим за предизборната агитация тон. Подсъдимият е упражнил конституционното си право да изразява мнение, да съобщава информация и идеи в рамките на предизборната кампания за кметски избори, да изрази личното си виждане за недостатъците на досегашното управление и да предложи алтернатива за развитие. Не е налице злоупотреба при упражняването на това право, с което да е накърнено правото на П. Г. на лично достойнство. Правилни и в съответствие с решение № 7/1996 г. на Конституционния съд са аргументите на съда, че държавните служители и политическите фигури могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица, оправдана от необходимостта от обществена дискусия относно мястото и ролята на публичната личност в политическата система. Доводите в подкрепа на оплакването на нарушение на закона са неоснователни. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 27.04.2009 г. на Софийския окръжен съд, постановена по внохд № 731/2008 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: