2 2 Р Е Ш Е Н И Е № 169 София, 01. 07. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря В. П. изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 1936/2013 година по описа на ВКС, Първо гражданско отделение , и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от В. П. В. за отмяна на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 224 от 20.05.2012 г. по гр.д.№ 59/2010г. , влязло в сила в деня на постановяването му като необжалваемо. С молбата за отмяна вх.№ 6979 от 27.08.2012 г. се представя списък на раздадената земя по ПМС 76 и ПМС 11 в м. река Бяла – поречието на Врачешкото землище, предоставено по заявление на Н. М. К. на 03.07.2012 г. от Кметство [населено място], [община]. Молителят твърди, че документът не е представен по делото, макар да е цитиран в други удостоверения като обосновава значението му за правния спор , тъй като е първично, а служебните бележки , представени по делото са издадени въз основа на него. Ответникът И. В. С. чрез пълномощника си адв. М. оспорва молбата и моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че представеното доказателство не е новооткрито, защото не е съществувала пречка молителят да се снабди с него по времето, когато делото се е разглеждало. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници не са изразили становище по реда на чл. 306 ал.3 ГПК. Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т. 1 ГПК от датата на влизане в сила на въззивното решение и е процесуално допустима. С решението, предмет на молбата за отмяна, е прието по предявения отрицателния установителен иск, че не е възникнало в патримониума на ответниците правото да трансформират предоставеното им право на ползване в право на собственост върху парцел ... с площ от 400 кв.м. в м.”Б.”, землището на [населено място] и парцел ... с площ от 401 кв.м. в същата местност и землище. Съдът е приел, че правопораждащият фактически състав за придобиване на собственост по реда на § 4а респ. § 4б ППЗР ЗСПЗЗ, съобразно твърденията на ищците и ответниците по делото, включва на първо място предоставяне право на ползване върху земеделска земя на основание акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Обсъждайки съдържанието на представените служебни бележки от кметство в [населено място] съдът е приел, че те нямат нужното съдържание, за да установят, че е било предоставено надлежно право на ползване върху процесните имоти. На първо място е прието, че са непълни – в тях не се сочи решението, с което е предоставено вещното право на ползване, а само се цитира приложим ред за предоставяне в две самостоятелни алтернативи – постановленията на Министерския съвет № 11 и № 76. На следващо място съдът е приел, че посочената в удостоверенията земя от 0.600 дка, предоставена съответно на П. В. В. и Н. М. К. не отговаря по площ на процесните имоти, не е индивидуализирана по никакъв друг начин , освен с квадратурата и не може да се установи твърдяната идентичност. По тези съображения, въззивният съд е отменил първоинстанционното отхвърлително решение № 68 от 06.12.2006г. по гр.д.№ 218/2004г. на Ботевградския районен съд и е уважил отрицателния установителен иск. Следователно решаващите изводи на съда са, че включването в списъка на лицата, на които е предоставено право на ползване не е достатъчно, за да обоснове правото на изкупуване на земята по реда на §4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. От представеното с молбата за отмяна доказателство , озаглавено „Списък на раздадената земя по 76 и 11 ПМС м. река Бяла-поречието на Врачешко землище” се установява, че под № 39 фигурира П. В. В., праводател на молителя В. П. В. – като срещу името му са посочени 0.600 дка „В.”, а в графата „удостоверение” е посочено – „не”. Същата информация е възпроизведена и в представената по делото служебна бележка на лист 30 от първоинстанционното производство, обсъдена в мотивите на влязлото в сила решение и приета за недостатъчна за доказване на твърдението за придобито право на изкупуване по §4а и сл. ПЗР ЗСРЗЗ. Следователно новият документ не е от значение за решаването на спора. От друга страна в представеното удостоверение не се съдържа информация, че молителят не е могъл да се снабди със списъка по време на висящността на процеса. Основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато страната е твърдяла определени факти при разглеждане на делото пред инстанциите по същество, но по обективни причини не е могла да представи необходимите доказателства, за да бъдат съобразени при решаването на спора. Само доказателства, с които страната не е могла да се снабди са новооткрити по смисъла на посочената разпоредба. В представеното по настоящото дело удостоверение е посочено, че се издава въз основа на списък, който се намира в кметството в [населено място], от което следва, че молителят е могъл да се снабди със списъка своевременно и да го представи по делото. По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на основание чл. 78 ал.3 ГПК молителят В. П. В. следва да заплати на ответника И. В. С. направените разноски в размер на 200 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.09. 2012 г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. В. вх.№ 6979 от 27.08.2012г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския окръжен съд № 224 от 20.05.2012г. по гр.д.№ 59/2010 г. ОСЪЖДА В. П. В. да заплати на И. В. С. сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за производството по отмяна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: